Озарения от книжните лавици
www.evtiniknigi.com
  0.00 лв.
Home
Употребявани книги
Антикварни книги
Нови книги
Преоценени нови книги
Редки книги
Озарения
Купувам книги
Добави книга

Озарения от книжните лавици


(доц. д-р. Георги Цанков)

Апокрифните хроники на Древна Япония, Ейвъри Мороу

Линк към книгата

Великолепна е поредицата „Авангардни идеи за човека и вселената“ на издателство „НСМ Медиа“. Достатъчно е да спомена заглавия като „Забранената праистория“ и „делфините – нашите прародители“ от Франк Джоузеф, за да си направите сами изводите в какви драматични територии на науката навлизаме и колко много тайни биват откровено скрити от очите и от умовете на съвременниците ни. Ново откровение ни очаква с „Апокрифните хроники на Древна Япония“, един от превежданите по цял свят бестселъри на експерта по източните митове и легенди Ейвъри Мороу, който разглежда четири малко известни хроники. Светът, описан в тях, не прилича на модерната археологическа представа за античността – тъкмо напротив, те рисуват примамливи фрагменти за познания, различни от онези, с които сме свикнали. „Сендай Куджи Хонги Тайсейкио“ е написана през 620 г. – твърди се, че това е пълната версия на отдавна изгубената история на Япония, в която се отделя огромно внимание не само на политическите и религиозните проблеми, но и на пророчествата, на законите и на музиката. „Хоцума Цутайе“ навярно е създадена през 100-та година и е написана на свещена местна писменост. Тя е епична поема от 10 000 строфи на непознат език, която разказва за боговете и за царете от Епохата на героите. „Такенучи“ ни отвежда още по-далеч назад във времето, а „Катакамуна“ е езотеричен текст с параисторически песни, изпълняващи ролята на проводник на могъщо познание на неизчислима възраст, граничеща с вечността. В този приказен свят, сякаш роден от перото на Карлос Кастанеда, хората са смъртни богове, а боговете – безсмъртни хора. Преводачка е Антоанета Дончева – Стаматова, а художник на стилното издание е Николай Цачев.

Момичето от Бруклин, Гийом Мюсо

Линк към книгата

Гийом Мюсо е най-четения и най-превеждан съвременен френски писател по света. Роден е на 6 юни 1974 г. в Антиб. Майка му е библиотекарка. От малък се пристрастява към четенето. На 19 години заминава за САЩ, където пребивава в Ню Йорк и Ню Джърси, препитава се като продавач на сладолед. След като се връща във Франция, учи в Университета в Ница и получава магистърска степен по икономика. Дълги години е преподавател в различни гимназии, а първият му роман няма никакъв успех. Преживява тежка автомобилна катастрофа и оттогава започват да го интересуват темите за живота след смъртта и за силата на любовта. Намира оригиналното им отразяване в романа „И след това…“, който става международен бестселър и е екранизиран с участието на Джон Малкович. Следващите му романи са преведени на повече от 35 езика, имах щастието  да преведа два от тях – „Повикът на ангела“ и „Сентръл парк“ и да се убедя колко важни теми са вплетени в на пръв поглед криминалните сюжети и каква невероятна художествена култура притежава белетриста. Издателство „Изток-Запад“ последователно ни поднася големите му шедьоври и ето че дойде ред на „Момичето от Бруклин“, издаден във Франция през 2016 г. Преводачка е Венера Атанасова, а историята на младата лекарка Ана Бекер, която показва на любимия си мъж снимка на три овъглени трупа и заявява: „Аз направих това“. Той е писателят на криминални романи Рафаел Бартелми, отглежда сам двегодишния си син Тео и внезапно се влюбва до полуда в Ана. Думите й обаче отварят вратите на ада и поставят началото на заплатено разследване, в което мистерията на смъртта се сблъсква със силата на любовта. „Момичето от Бруклин“ е ново, неопровержимо доказателство за огромния талант на Мюсо и за обстоятелството, че няма леки и значими жанрове, а само слаби и големи писатели. Гийом Мюсо е едно от най-значимите художествени явления в днешния френски литературен пейзаж.

Публични врагове, Мишел Уелбек, Бернар-Анри Леви

Линк към книгата

Една неделя в началото на зимата на 2007 г. Бернар-Анри Леви готви седмичната си рубрика за списание „Поан“, когато получава SMS: „Реших да се самоубия тази вечер“. Подател е Мишел Уелбек. Роденият през 1948 година френски политически журналист, философ и писател Бернар-Анри Леви е роден в алжирското градче Бени-Сав в еврейско семейство. Баща му е собственик на крупна  лесопромишлена компания. През 1954 г. семейството се връща във Франция, а младежът се заема с журналистика, разказва за войната за независимост на Бангладеш от Пакистан, по-късно се обявява в защита на босненските мюсюлмани, привлича арабски избиратели за социалистическата партия. Красавец е, жени се за прочутата актриса Ариел Домбал. Убеден борец е срещу ислямския фундаментализъм. Сред 30-те му книги повечето са публицистични, но вниманието на публиката спечелва най-вече с романите си „Дявол в главата“ и „Последните дни на Шарл Бодлер“. Що се отнася до Мишел Уелбек, вие го познавате далеч по-добре, тъй като издателство „Факел Експрес“ представи почти цялото творчество на този толкова коментиран и провокативен френски белетрист, чиито романи „Разширяване полето на борбата“, „Елементарни частици“, „Платформата“, „Възможност за остров“, удостоения с „Гонкур“ „Карта и територия“ и най-вече – „Подчинение“ – се радват на огромен успех и на шумни спорове сред българските читатели, както и навред по света. И така, Леви предлага на Уелбек да се опитат да завържат диалог. Резултатът е книгата „Публични врагове“, огромен финансов успех, в която двамата антагонисти разсъждават върху предизвикателствата на съвременния свят, върху законите на изкуството, върху абсурдите на съдбата. Сблъсъкът е и интелектуален, и морален. Нещо подобно се опитаха да направят Андрей Райчев и Александър Андреев в издадения от „Жанет 45“ том „Време и всичко“. Преводът на новото предложение на „Факел експрес“ е дело на Александра Велева. Ако обичате главоблъсканиците, които ви срещат с най-острите проблеми на съвременността, „Публични врагове“ е вашата книга.

На ръба на света, Томас Пинчън

Линк към книгата

Томас Рагълс Пинчън-младши е един от най-изтъкнатите представители на американския постмодернизъм в наши дни. Роден е на 8 май 1937 г. в Глен Клоув, Ню Йорк, САЩ. Градчето е известно от прожектирания и по нашата телевизия сериал, намира се на северното крайбрежие на Лонг Айлънд. През 1953 г. Пинчън постъпва в Корнелския университет, където изучава приложна физика. През втората година напуска и отива да служи във военноморския флот. През 1957 отново е в университета, но този път за да специализира английска литература. Белетристът рядко дава интервюта, никога не разрешава да бъде сниман, твърди, че е посещавал курса на Владимир Набоков, но великият руски емигрант не си спомня за него.От 1960 до 1962 г. работи в Сиатъл за корпорацията „Бойнг“. По това време се труди над първия си роман „V“, който му донася Фокнеровска премия за дебют. У нас е известен с „Обявяването на серия № 49“, „Народна култура“, преводач  Красимир Желязков. Епичното му произведение „Гравитационната дъга“ го превръща в култов автор в американските университетски среди. Същевременно Гор Видал пише прочутото си есе „Американска пластмаса“, в което прави на пух и прав „новаторството“ на Пинчън. Ето че сега издателство „Колибри“ ни дава прекрасната възможност сами да се убедим в качествата на твореца, като ни представя най-новия му роман „На ръба на света“, много тежко за превеждане произведение, което обаче се е оказало по силите на чудесния преводач Владимир Полеганов. Книгата започва с цитат от  прочутия майстор на криминалета Доналд Уестлейк, който твърди, че „ако е герой в криминален роман, Ню Йорк няма да е детективът, нито ще е убиецът – той ще е загадъчният заподозрян, който е наясно с цялата история, но няма да ни я разкаже“. Пинчън обаче се опитва да принуди „градът, който никога не спи“ да разкаже тази история – той ни среща с експертката проверител на измами и собственичка на малка фирма Максин Тарноу, която посредством независимия режисьор Редж ще се сблъска с милиардера Гейбриъл Айс. Всъщност това е обобщение на финансовия срив, дебнещ технологическия свят и размисъл за последните десетилетия, причинили невероятни обрати в човешката история. Прав е критикът на „Ню Йорк Тайм“" Джонатан Летъм, който заявява: „За Пинчън историята е кошмар, който всички ние трябва да започнем да сънуваме осъзнато.“

 

Под тавана, който се лющи, Горан Петрович

Линк към книгата

През май издателство „Изток-Запад“ ни предложи великолепния роман на сърбина Горан Петрович „Магазинчето „Сполука“ в чудесния превод на Жела Георгиева – една незабравима книга за възвишените споделени и несподелени любови и за невероятните преживявания в паралелния и магичен свят на литературата. Роденият през 1981 година белетрист е един от най-значимите и превеждани по света съвременни сръбски писатели. Следва югославска и сръбска литература в Белградския университет. Работи като библиотекар и редактор на изданията „повеля“ и „Службени гласник“. Носител е на всички по-важни сръбски награди и на няколко международни. Според литературните ценители най-хубавият му роман е „Атлас, описан с небе“, представен у нас през 2007 г. от издателство „Стигмати“ . Гледали ли сте знаменития италиански филм на режисьора Джудзепе Торнаторе „Ново кино „Парадизо“? Новата творба на Петрович „Под тавана, който се лющи“ несъмнено повежда диалог с кинотворбата, като посредством историята на едно сръбско провинциално кино представя най-значимите сътресения в балканската история от последните десетилетия. Трийсетината зрители в салона неочаквано се озовават там в момент, когато изящният старинен таван започва да се рони, подложен на корозията от невидимо протичащото време. Разсъжденията за миналото и съвремието на полуострова са значими за всички нас. Един от героите ще каже: „Тиранията винаги се перчи, ежи и мълчи. Демокрацията е дребна птица, няма е, но когато един ден проговори..“ Жела Георгиева отново съпреживява текста, прекрасната преводачка на Иво Андрич, на Данило Киш, на Милорад Павич, на Меша Селимович и на много други балкански литературни величия както винаги е на висота в това елегантно томче от поредицата на издателство „Наука и изкуство“ „Новите лица на литературна Европа“.

Сахиб, Ненад Величкович

Линк към книгата

„Сахиб“ е един от най-интересните романи, които прочетох през 2017 г. и го възприемам като събитие в културния ни живот. Заедно с останалите произведения, включени в поредицата „Новите лица на литературна Европа“ на издателство „Наука и изкуство“ тази творба на босненеца Ненад Величкович представя убедително интересните търсения на съвременните балкански писатели, които се опитват да си обяснят трагедията, разиграваща се върху една от най-кризисните територии на стария континент през различни гледни точки. В „Сахиб“ думата е дадена на представител на авторитетна международна организация, гей, потомък на английски колонизатори, който се опитва да разбере обстановката и местните обичаи в Босна. Всекидневно изпраща по мейла на любовника си в Лондон своите наблюдения за наследството от комунизма, за нелепата демокрация. Оказва се, че наивните му опити да опитоми и да подчини този свят, който не разбира, се провалят, постепенно цивилизационният конфликт се пренася от сферите на идеологиите и на културите в личните и интимните отношения. Величкович е роден през 1962 година, доцент е във Филологическия факултет в Сараево. Основател е на редица вестници и е получил много национални и международни награди за романите си „100 змея“, „Бащата на дъщеря ми“, „Квартиранти“, както и за сборника с разкази „Дяволът в Сараево“. Превеждан е на английски, италиански, немски, унгарски, полски, а българската му интерпретаторка е Русанка Ляпова, която преди време получи наградата на Съюза на преводачите за представянето на романа“Пейзаж, рисуван с чай“ от Милорад Павич. Корицата на „Сахиб“ е прекрасна – на нея виждаме фрагмент от картина на художника Ботьо Грудев. Струва си да приведа и мнението на Дубравка Угрешич за прозата на Величкович: „Любимо развлечение на белетристката е сатиричната деконструкция и деканонизация на националните ( и югославски ) литературни, политически и идеологически митове.“

Тъмна материя, Мойца Кумердей

Линк към книгата

В поредицата „Новите лица на литературна Европа“ на издателство „Наука и изкуство“ имаме щастливата възможност да се запознаем с една от най-значимите съвременни словенски белетристки Мойца Кумердей, родена през 1964 г. в Любляна. Тя завършва философия и социология на културата в Люблянския университет. Работи в културната редакция на най-големия словенски вестник „Дело“, изявява се като критик, публицист, драматург, а най-обемното й произведение е романът „Кръст над Триглов“, в който иронично пародира стереотипи от балканския фолклор и в това отношение е много близка с наши писатели като Владимир Левчев и Димитър Яръмов. В повествованието тя вплита разказа за изчезнал гъбар, когото уж са отвлекли извънземните. Вторият й роман „Жертвата на Кронос“ е исторически, връща ни в XVI в., за него е получила най-високата словенска литературна награда. Кумердей е и майстор на късия разказ, доказва това със сборника „Фрагма“ и най-вече с тома, който получихме на български във великолепния превод на Ганчо Савов – „Тъмна материя“. Той съдържа единайсет разказа, повечето от които са с криминален сюжет. Белетристката е невероятен майстор на черния хумор: тя ни среща с хитро подмамващ жертвите си сериен убиец, с вечно изплъзващ се шпионин, с поразен от неизлечима болест лекар, чийто орган е присаден в друго тяло, а разумът му продължава да разсъждава за смисъла на живота. „Тъмната материя“ всъщност са нашите трудно разгадаеми души, а умението на Кумердей да прониква в подсъзнанието на съвременниците я прави не просто увлекателна, но и извънредно актуална писателка, диреща моралните основания на модерния човек. Корицата на книгата е прекрасна, тъй като е използвана репродукция на картина от Цанко Лавренов, а носителят на престижни награди за превод у нас и в Словения Ганчо Савов, дългогодишен председател на Съюза на преводачите, бивш политически затворник, е образец за адекватно пресъздаване на сложни художествени конструкции.

 

Дора и Минотавъра, Славенка Дракулич

Линк към книгата

Издателство „Наука и изкуство“ започва великолепна поредица за художествена литература „Новите лица на литературна Европа“. Първото заглавие е „Дора и Минотавъра“ от Славенка Дракулич. Авторката е една от най-превежданите хърватски писателки. Тя е завършила философския факултет в Загреб. Работила е като журналистка в престижни списания в бивша Югославия. След разпадането на страната емигрира в Швеция. Огромен дял от творчеството й е посветен на травмите от войната, представени разтърсващо в книги като „Сякаш ме няма“, „Те и мравка не биха сгазили“, „Кафене „Европа“: животът след комунизма“ и др. Получава най-престижната хърватска литературна награда за романа „Фрида или за болката“. Превеждана е на немски, италиански, френски, английски, шведски… Ето че дойде ред и на българското издание в превод на Ася Тихинова-Йованович на една книга, която има силна документална основа. Дракулич ни предлага незабравим портрет на една забележителна жена – фотографката Дора Маар, влюбена в изкуството, красива, силна и нежна, тя увековечава с фотоапарата си създаването на знаменитото живописно платно „Герника“. Любовта й към чудовището Пабло Пикасо е трагична – геният жестоко наранява душата й и Дора Маар прекарва последните години от живота си в психиатрия, подлагана на множество електрошокове. Истинското име на Маар е Хенриета Теодора Маркович, тя умира през 1997 г. в Париж на деветдесетгодишна възраст. Романът е наречен на известната творба на Пикасо „Дора и Минотавъра“, той е блестящ психоаналитичен анализ на една обречена любов и отразява идеите на писателката, изразени в есеистичната й творба „Смъртните грехове на феминизма“.

Лабиринтът на духовете, Карлос Руис Сафон

Линк към книгата

В навечерието на Коледния панаир на книгата се появи едно от най-тръпно очакваните заглавия – поредния том от сагата „Гробището на забравените книги“ на най-четения след Сервантес испански писател Карлос Руис Сафон. Издател на големия съвременен творец в България е „Изток-Запад“, а преводач на всичките му книги е Светла Христова. Сафон е роден в Барселона на 25 септември 1964 година. Завършва езуитски колеж и записва да следва информатика. Още в първи курс го ангажира известна рекламна агенция и скоро той става креативен директор на клона и в каталунската столица. Напуска чак през 1992 г. Литературната му кариера започва с поредица мистични книги за юноши, които бяха приети възторжено и у нас – „Принцът на мъглата“, „Среднощният дворец“ и Септемврийски светлини“. Отделно от тази своеобразна трилогия печели обичта на читателите и с романа си „Марина“. През 2001 г. създава първия си роман за възрастни – „Сянката на вятъра“ и читателите полудяват за невероятния му свят и за умението му да ни разхожда из потайностите на Барселона и на човешките души. Продължението „Играта на ангела“ е най-продаваната книга в цялата история на Испания – още през първата седмица са продадени повече от 230 000 копия. „Затворникът на рая“ се появява през 2012 г. и също се оказва невероятен пазарен и художествен успех. Междувременно Сафон създава новелата „Огнената роза“, разказ за предисторията на поредицата, който можете да намерите в сайта на „Изток-Запад“ като подарък към хилядите почитатели на писателя. „Лабиринтът на духовете“ е нова среща с Даниел Семпере – той вече не е детето, открило Гробището на забравените книги. Обсебен е от загадката около смъртта на майка му Изабела. Действието се развива в края на 50-те години, когато изплуват чудовищни тайни от близкото минало на раздираната от междуособици Испания. Отново попадаме в един едновременно магически и реален град – Барселона, отново ни връхлитат страсти, интриги и приключения, в които фантазията се преплита с трагедии от Гражданската война. Седемстотинте страници отлитат неусетно и читателят иска още и още – не се съмнявам, че Карлос Руис Сафон ни готви нови изненади, макар героят му да заявява, че е намерил последното късче от своята история и от този миг нататък го очаква животът. Той, както и сродните му души, ще продължат да се лутат сред „лабиринта от духове“, защото в тях се е вселило очарованието на „магическия реализъм“. И накрая, нека още веднъж да поздравим преводачката Светла Христова, да припомним, че тя е и великолепен художник, което несъмнено й помага да пресъздаде конгениално мистичния свят на Сафон. 

Десетте фатални грешки на Хитлер, Бевин Алекзандър

Линк към книгата

Роденият на 17 февруари 1929 г. в Северна Каролина Бевин Алекзандър е един от най-значимите съвременни американски военни историци. Участвал е като офицер в Корейската война и през 1987 г. издава несъмнено най-компетентната и обективна книга за нея. Преподава военна история в Университета във Вирджиния, а изследванията му за американската военна доктрина се радват на огромен интерес сред специалистите и сред широката публика. Неговият най-превеждан бестселър обаче е „Десетте фатални грешки на Хитлер“, включен във великолепната поредица „Хроника“ на издателство „Прозорец“. Негов колега, американски военен стратег определя труда като „нов поглед към Втората световна война с много стряскащо заключение, че Хитлер би могъл да я спечели“. Алекзандър остро критикува безкритичните възхвали за някои свои колеги за победните действия на Съюзниците, спира се на най-важните битки, за да докаже, че не гения на западните пълководци, а грешките на Хитлер се оказват решаващи за изхода от войната. Историкът проследява убедително как параноята на Хитлер фатално надделява над изострения му политически нюх. Макар да е едно от най-зловещите чудовища, които светът познава, германският вожд вярва, че може да издигне своя народ до положението на „господстваща раса“, готви се да осигури жизнено пространство на немците в Русия и в Украйна и възнамерява да избие или да умори от глад милионите славяни по тези земи. Според Алекзандър една от най-големите грешки на Фюрера е решението му да нападне Крит – по този начин цялата мощ на германската военна машина бива насочена срещу Съветския съюз в момент, когато Великобритания все още не е победена, а получава и пряка подкрепа от Съединените щати. Запознаването с фактите, които привежда историкът, не само променя представите ни за Втората световна война, но и ни помага да разберем конфликтите в съвременния свят. Преводач е Павел Талев.

 

Безгранично, Юси Адлер-Улсен

Линк към книгата

Дойде времето на шестия случай на комисар Карл Мьорк. Писателят Юси Адлер-Улсен е роден на 2 август 1950 г. в Копенхаген в семейството на известния психиатър и сексолог Хенри Олсен. Отрасва в резиденциите на семейството към различни психиатрични болници. Като тинейджър свири в попгрупи като китарист. В периода 1970-1978 учи медицина, социология и кинорежисура. Отначало любимо хоби, събирането на комикси се превръща за него в страст, работи като редактор и като коректор в издателства за комикси, а през 1984 година основава собствена издателска къща. През 1984 г. издава първата си документална книга, посветена на царете на нямото кино – братя Маркс. През 1997 г. дебютира в криминалната литература с романа „Азбучна къща“, който става бестселър в Дания и е преведен в много европейски страни. През 2007 г. намира любимия си герой – комисар Карл Мьорк и го прави главен герой на трилъра „Жената в капан“. Мьорк става ръководител на новосъздадения отдел за неразкрити стари криминални случаи и се захваща с издирването за изчезнала отдавна депутатка. Получава наградата „Бари“ за най-добър криминален роман на годината, а книгата е издадена в САЩ и в Канада. С огромен успех се посреща и едноименния филм. Зареждат се следващите романи от поредицата – „Убийци на фазани“, „Писмо в бутилка“, „Пациент 64“, „Марко“, издадени у нас от „Емас“ в превод на Ева Кънева. Сега интересът ни е насочен към „Безгранично“. Малко след излизането на това заглавие Юси Адлер-Улсен е обявен за „любим автор на датчаните“. Криминалетата му са издадени в повече от 40 страни, а според британския „Таймс“ той е голямото явление в скандинавското крими. В „Безгранично“ изплува неразрешен случай от преди петнайсет години, съобщен от полицай от остров Борнсхолм, който малко по-късно се самоубива. Едно загинало при пътна злополука момиче е довело този мъж до саморазрушение и до доброволна изолация. Но комисар Мьорк си поставя за задача да открие кой и защо е връхлетял върху жертвата с автомобила си и то така, че след удара тя да отхвръкне от земята и да увисне на близкото дърво. Разплитането на трагедията се оказва лабиринт от неочаквани взаимовръзки, които водят до изплували от небитието тайни и до неочаквана трагична развръзка. Онова, което е особено характерно за успехите на скандинавските криминални писатели – вниманието им към вътрешния живот на хората и към скритите кътчета на душите е водещо качество в прозата на Адлер-Улсен. Това е една от онези книги, които действат пристрастяващо – идеална е за дългите Коледни празници.

Клубът на изчезналите видове, Джефри Мур

Линк към книгата

Канадският писател Джефри Мур гостува в Пловдив и в София. Поводът е излизането на български език на новия му роман „Клубът на изчезналите видове“ в чудесния превод на Милена Попова. Той е известен преводач и преподавател по превод в Университета в Монреал. Романът му „Творците на памет“, издаден през 2004 г., обиколи света, а преводачката му Невена Дишлиева-Кръстева получи наградата „Кръстан Дянков“ на фондация „Елизабет Костова“. Ще се опитам да ви обясня каква прави Мур толкова привлекателен и значим белетрист. „Винаги съм смятал, че трагикомедията е изключително силен жанр. – заявява той. – Много се възхищавам на Шекспировите пиеси, които по наглед невъзможен начин съчетават трагедия и комедия… Никога не съм тръгвал с намерението да напиша роман, мрачен и потискащ от началото до края, в него трябва да има и хумор, защото такъв е животът – любимата ми форма е черната комедия.“ Точно черна комедия беше „Творците на памет“, незабравимата история за Ноел Бурун, който се нуждае от две секунди, за да запамети списък от петдесет произволни думи. Сега в „Клубът на изчезналите видове“ се срещаме с мъж на средна възраст, който има проблеми с наркотиците и с алкохола и с 14-годишно гениално момиче, чиято мисия е да се бори срещу жестокото отношение към животните. Писателят подхвърля, че до голяма степен се идентифицира с несретника, а девойката възприема като своята лелеяна дъщеря. Критикът Нийл Смит дава може би най-точното определение за тази книга: „Писателският му стил е вдъхновяващ, разказът – вълнуващ. Великолепна творба.“ Преведен от Милена Попова, „Клубът на изчезващите видове“ е едновременно разказ за търсенето на идентичност в лишения от устои постмодерен свят и взривоопасен приключенски роман за бракониерството и за жестокото отношение към животните. Можем да определим тази книга и като шеметен трилър, който не се забравя лесно.

Фини прахови частици, Ангел Игов

Линк към книгата

Почти всички критици посрещнаха на „ура“ романа на Ангел Игов „Кротките“, посветен на събитията около 9 септември 1944 г. Аз бях един от малцината, които му откриха кусури – най-вече не можах да приеме доста двусмислената картина на така наречения „Народен съд“, звучаха ми фалшиво размислите на своеобразния „античен хор“, съставен от ючбунарски младежи, твърдо вярващи в правотата на бунта. Възможно е и да не съм бил прав, никога не съм отричал, че белетристът има сериозни качества. Той е и великолепен преводач, преподавател в катедра „Англицистика и американистика“ на СУ „Св.Климент Охридски“. Носител е на наградата „Южна пролет“ за дебют, на „Боян Пенев“ за критика, носител е на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2016 г. Син е на философа професор Михаил Игов, а големият литературовед професор Светлозар Игов е негов чичо. Интелектуалец от подобен сой и с култура като неговата несъмнено е значимо явление в духовния ни живот, затова всяка нова творба от Ангел Игов се посреща с огромен интерес. Така е и с романа „Фини прахови частици“, издание на „Жанет 45“. В тази книга отново ще се срещнем с един от ключовите герои от „Кротките“ – евреинът Елиас, който си е останал комунист, въпреки че още в първите години на диктатурата на пролетариата осъзнава колко престъпни са методите на властите. Младият човек, който води разказа в наши дни е внук на съден от Народния съд мъж, а чичо му е невъзвращенец. Той обаче иска да чуе истината за миналото и от двете страни. Както и да разбере своето объркано време. Кирил, Елица и Мартин не искат да се подчиняват на „правилното политическо говорене“, те са принудени да участват в „прашясалата комедия“, наречена „демокрация“ и ние следим взаимоотношенията им с неотслабващ интерес. Както за всички книги на Игов, и за „Фини прахови частици“ ще се говори дълго, така че си струва да я прочетем още топла-топла и сами да си изградим мнение за нейните художествени и идейни качества.

Как спрях да крада, Мария Донева

Линк към книгата

Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1996 и 1997 г. изключително успешно участва в Стружките вечери на поезията в Република Македония. Печелила е награда от конкурса за поезия „Веселин Ханчев“, а пиеси по нейни текстове се играят в Драматичен театър „Гео Милев“ – Стара Загора. Работи като режисьор по арт терапия в Държавна психиатрична болница „Доктор Георги Кисьов“ – град Раднево. За да получите по-добра представа за нея като човек, влезте в сайта й и вижте какво е написала през септември тази година. За два часа през Нощта на изкуствата с грейнали от щастие деца са измайсторили двайсет пингвинчета. На едно място пише: „Човек наистина трябва да има голямо сърце, за да побере всички радости, с които животът е изпълнен.“  Една от верните й читателки Елеонора Кълвачева много точно е усетила, че Донева „има особено и очарователно присъствие, което приютява“. Тя пише за простите неща по неповторим начин – в поетичните й книги „Очи за красотата“, „Меко слънце“, „Перце от дим“, „Чисти стихотворения“ и др. стиховете й действат терапевтично. Разказва за опита си в психиатрията: „Това е любимата ми работа.Артистите са пациенти в болницата. Играем само комедии.“ В свободното си време тя прави играчки от плат. Пише текстове за джаз-изпълнители. Обича да чете стиховете си пред публика и да гледа хората в очите, за да усети настроенията им. Издателство „Жанет 45“ сега я представя като белетрист с томчето „Как спрях да крада“. Всъщност тези кратки разкази са истински стихотворения в проза, които ни уцелват право в сърцата. Прочетете историята за „Ангелчето Пантелей“, което си мислело как да се маскира за Хелоуин, а на крилото му пишело „Обичам Ваня“. Или за „Жабата Стоянка и съвършената красота“, или за „Рибката“, която искала да се превърне във водно ветрило от светлина. Любимият ми разказ е за „Скромната птица“ с огромен математически талант – тя изчислила точната стойност на живота и знаела дори датата на смъртта си… Почти всичките разкази всъщност са притчи за деца от 9 до 99 години, които също като Мария Донева са дълбоко убедени, че „Светът е шарен“ и умеят да се радват на красотата и мъдростта на словото.

 

Любовта на разведената жена, Събка Дякова- Чехович

Линк към книгата

Събка Дякова – Чехович е завършила психология във Велико Търново. Специализирала е психотерапия чрез тялото и техники за преодоляване на негативни емоции във Вършава, от доста време работи като психотерапевт в програма „Виктория“ – за жени, претърпели рак на млечната жлеза. През 2012 г. ИК „Жанет-45“ издаде книгата й „Фитнес за женската душа“, която веднага се превърна в бестселър. В нея двайсет и една жени споделят своите интимни, понякога болезнени тайни, а благодарение на опитната усмирителка на душите им поемат по пътя на промяната и на просветлението. Ето че сега идва времето на първия роман на психоложката. Той се нарича „Любовта на разведената жена“ и ни отвежда в подредения свят на една щастливо омъжена жена на средна възраст, чиято прекрасна дъщеря Деси е абитуриентка. Бракът й със Сашо е по любов и тя е дълбоко убедена, че нищо не може да ги раздели. Но катастрофата се случва, връхлита я внезапно след двайсет години хармония – той решава да я замени с друга и спокойно й заявява: „Нека да се разведем като интелигентни хора, по взаимно съгласие…“ И тогава илюзиите започват да се разпръскват една след друга – оказва се, че нейните представи за уютен дом и разбирателство са били напълно погрешни. Изникват проклетите въпроси, които всеки изоставен индивид си задава: за вината, за личната отговорност, за отговорността пред детето. Веднага се усеща, че този роман е писан от автор, който отлично познава човешката душа и умее да напипва онези нюанси на чувствата, които остават невидими за непосветените. Наблюденията се разширяват в кръга на семейните приятелства, сред професионалните контакти, задаваме си въпроса: каква е истината за брачния живот – тази, която показваме, или онази под юргана. Събка Дякова признава, че любимата й книга е „Възвишение“ от Милен Русков и макар да е съвсем различна като стилист от именития писател, тя също като него разбива табута и не се страхува да прониква в забранени зони. Приказката в този случай не е с щастлив край, но тя не свършва и трагично, а продължава, защото разведената жена отново се учи да срича азбуката на живота и да дири пълноценно общуване.

Новото фамилно име, Елена Феранте

Линк към книгата

 Елена Феранте е една от огромните загадки в съвременната световна литература. Нейните издатели са заплашени, че ако издадат самоличността й, тя веднага ще престане да пише. До този момент ни е дарила с 9 романа, но славата я спохожда с поредицата неаполски романи, първият от които „Гениалната приятелка“ беше издаден у нас от „Колибри“ през 2016 г. – от него до този момент са продадени почти 6 милиона екземпляра. Когато през 2016 г. излезе продължението „Новото фамилно име“, списание „Таймс“ включи авторката в списъка на стоте най-влиятелни личности. Подготвя се телевизионен сериал с главен сценарист писателя Франческо Пиколо. Българската преводачка на „Новото фамилно име“ е Вера Петрова, а издателството обещава в най-скоро време да получим и следващите шедьоври от поредицата – „Тези, които си отиват, и тези, които остават“ и „Историята на изгубеното дете“ – последният беше удостоен със Златен медал на Независимите издатели и номиниран за наградата Ман Букър Интернашънъл. Успехът на неаполската четирилогия не е случаен – Феранте с размах рисува един многоцветен свят, в който красивата Лила, надарена с необикновен ум и с артистични заложби, решава да се омъжи за богат собственик на магазин, а приятелката й Елена развива подчертан вкус към интелектуални занимания. Всъщност белетристката ни предлага история на отминалия век, с всичките противоборства и терзания, тя описва пътя на  духовната жена към писателското призвание. Според авторитетното френско литературно списание „Лир“, поредицата романи ще остане като модерна класика, която ще се препрочита още много години. Историята в „Новото фамилно име“ започва в края на 60-те години на 20-век и ни помага да разберем същността на съвременния свят, както и причините за сътресенията, които го очакват.

 

 

В кафенето на екзистенциалистите, Сара Бейкуел

Линк към книгата

Издателство „Изток-Запад“ отново се отчита с невероятно значимо заглавие – „В кафенето на екзистенциалистите“ от Сара Бейкуел, книга, отличена с Националната награда на критиката в САЩ. Според „Ню Йорк Таймс“ тя е едно от 10-те най-значими заглавия, появили се през годината, а вестник „Гардиън“ направо я определя като „явление на годината“. Бейкуел е родена в морския град Борнмът, Англия, където родителите й имали малък хотел. Когато била на пет години, семейството й тръгнало да дълго пътешествие с каравана през Индия и две години по-късно се заселили в Сидни, Австралия. Там баща й работил като книжар, а майка й – като библиотекарка. Сара завършила университета Есекс в Англия, а първият й бестселър „Умният“ разказвал за съдебно дело от 18-и век. За шедьовър се смята биографията на Монтен „Как да живеем“, която тя издава през 2010 г. И все пак „В кафенето на екзистенциалистите“ е коронната й засега творба. Тя не е просто документален труд, а истински увлекателен роман за живота и делото на някои от най-значимите интелектуалци на 20-и век. Всичко започва през 1933 г. в бар „Бек-дьо-Газ“ на улица „Монпарнас“ в Париж, където водят безкрайни разговори Жан-Пол Сартр и сърдечната му приятелка Симон дьо Бовоар, които спорят оживено с идеолога на „дясното“ Реймон Арон. Разбира се, появява се Албер Камю, после изникват Ясперс и Хайдегер – пред очите ни се нижат най-интересните интелектуални противоборства. Бейкуел е сред онези изследователи, които убедително доказват, че екзистенциализмът не е толкова философия, колкото нагласа на духа и начин на живот. Очаква ви увлекателно повествование за любовните афери, за съперничествата и партньорствата между великите умове – заедно с тях ще се промъкнем в джаз клубовете и в прочутите кафенета, ще се потопим в калейдоскопа на случващото се с тях и ще приемаме или не сложните им решения, които понякога ги превръщат в ожесточени политически противници. Преводачка на книгата е Светлозара Лесева. Този документален роман ми напомня за книгите на Анри Перюшо, посветени на импресионистите, но несъмнено е още по-увлекателен от тях.

Кафе пауза, Иглика Дионисиева

Линк към книгата

Иглика Дионисиева е родена във Враца и е завършила българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1995 г. се появи първата й поетична книга „Снежност“, през 2002 г. стана лауреат на конкурса за поезия „Дора Габе, а през 2003 г. ни изненада с „Време за изплащане“. Стихосбирката й „Déjà vu hug“ бе забелязана от поетесата Федя Филкова, съпруга на големия покоен творец Николай Кънчев, и бе номинирана за Националната награда „Поетичен Никулден“. През 2017 г. Дионисиева отново доказа таланта си с „Захранване на нощта“, а в издателство „Лексикон“ представи първия си том с разкази „Кафе пауза“. Нека чуем как самата тя представя написаното: „В разказите ми ще се срещнете с живота, бликащ стремително от всяко вместилище на езика, с паметта, която, ако я изгоним през вратата, се завръща като хидра през всички прозорци на мисълта ни. Затова в тази книга ще намерите истории и минорни епиграфи за хора, които не желае да оставя в ръцете на забравата. Ще се натъкнете и на други, абсурдни и налудничави образи и ситуации – в тях ще откриете и много познати неща, и по нещо от себе си.“ Позволих си толкова дълъг цитат, тъй като едва ли бих могъл по-точно да изразя съдържанието на сборника. Дионисиева е взимала уроци не само от романтиците и от модернистите, тя се прекланя пред таланта на Едгар По. Както пише в едно свое стихотворение с „дяволска кръв и Божествена риза“ ни разхожда из „горната“ и из „долната“ земя. Истински шедьоври са „Чай и хляб с много конфитюр“, „Безотказно“, „Човекът конвейер“ и особено „Червеният цвят на вълните“. Както вярно е забелязал редактора на книгата Роберт Леви, в прозата на Дионисиева склонността към мистика върви ръка за ръка с иронията и дори с гротеската. Резултатът е – роди се още една изключително талантлива белетристка.

Разкази от черен шоколад, Светлана Дичева

Линк към книгата

Наскоро, при едно представяне на нов роман от българска белетристка, изредих имената на няколко от най-силните таланти сред жените в родната литература. Една от първите сред тях, заедно с Теодора Димова, с Керана Ангелова, с Кристин Димитрова и със Здравка Евтимова беше Светлана Дичева. Нейните три романа – „Мона и Магелан“, „Лабиринт за романтични минотаври“ и „Заекът на Гала“ са неочаквани, ужасно талантливо написани, а струва ми се, че тя е и една от първомайсторките на разказа – най-вече със сборниците „Балканският пророк“ и „Парти за разглезени самотници“. Не случайно Йордан Антов, стопанинът на „Лексикон“ оцени по достойнство таланта й и преиздаде някои от най-хубавите й книги. Светлана Дичева е завършила Френската гимназия в София и „Радиожурналистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1985 г. работи в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио. Наслаждаваме се на таланта й в сутрешния блок „Преди всички“ и, най-вече, в радиошоуто „Закуска на тревата“. Нетипично за българка, напълно е оперирана от завист и кани значимите творци, представя културни явления, за които дълго се говори. И продължава да пише. Новата й книга се нарича „Разкази от черен шоколад“. Не, не си мислете, че ви очаква нещо сладникаво, няма да намерите нищо общо и с прочутия роман „Шоколад“ от Джоан Харис. Защото Светлана си е Светлана. „Всъщност животът е хубав заради богатството от вкусове, които ни предоставя храната“ – казва тя. И трябва да я допълня: „Особено онова богатство, което ни носи духовната храна“. В тях ще откриете „неизтощим апетит за живот“. Авторката ни предлага своеобразна философия, свързана с езика на телата. С невероятно чувство за хумор тя си задава сложния въпрос: „дали нашата личност се напасва спрямо формата на тялото?“ Отговорите ще намерите в страхотните разкази с „вкусни“ имена: „Опашки от омар“, „Цветна диета“, „Храна за милионери“, „Изкуството в борба със затлъстяването“. Доста е постна днешната ни литература откъм хумор – ето че Светлана поправя тази сериозна липса. Запознайте се с бразилската диетоложка Бия Рике, с кухненския робот Артър, с 23-годишната Станимира, която се опитва да отслабне с диетата „Вълча стъпка“… това томче е особено подходящо в навечерието на коледните празници – ще ви поправи настроението и ще ви накара да усетите колко важно е да установите хармония с тялото си.

Дневникът, Майя Динева

Линк към книгата

Имам особено сантиментално отношение към творчеството на тази писателка. Бях редактор на двете й първи книги – „Часът на вещицата“, която съдържаше едноименната повест и две новели – „Кошмарът“ и „Убийцата“, и „Пътища“. Знам с какво трепетно вълнение се отнасяше тя към героите си, как се стремеше да превърне автобиографичното в общочовешко, как успешно напипваше пулса на съвременността. Майя Динева е дъщеря на актьори, от рано всмуква въздуха на духовността. Приета е с отличие в българска филология, но не успява да удържи на изкушението и се премества във ВИТИЗ, където завършва в класа на професор Желчо Мандаджиев. Играе главната роля в „Майстори“ от Рачо Стоянов, обикаля провинциалните театри, има награди от национални прегледи. Обаче когато се появяват синовете й, избира да им бъде майка-орлица. Постъпва в „Радиотеатъра“ на програма „Христо Ботев“, а нейната камерна пиеса „Нито миг покой“ се играе в театър „София“. През 1985 г. в кафе-театър „Ню Отани“ голям успех има пиесата й „Среднощни видения“. Категорично е уверена, че въпреки настъплението на електрониката, „писаното Слово винаги ще намери начин да стигне до читателите си – защото то е от Бога и пътят към сърцата на хората е винаги отворен за него“. Доказателство за идеализма й, за психологическото й проникновение е и новият роман „Дневникът“, издаден от „Лексикон“. Стефания се е затворила в себе си след смъртта на съпруга си – именит професор, държи се едва ли не като „вътрешен емигрант“, но внезапно в лаптопа й по мистичен начин се появява дневник на млада жена, изпълнен с откровения за любовта и за превратностите на съдбата. Майя Динева умее да гради увлекателен сюжет, диалогът е виртуозен, а прозренията й за времето, в което живеем, са много значими. Благодарение на двете героини, излизаме от обвивката на делничното и се замисляме за връзките ни с покойниците, за силата на спомените, за вярата и за връзките ни с отвъдното. „Ние сме няколко объркани поколения, надвиснали над бездната на две хилядолетия и две столетия… Граничните поколения са наказани с усещането за смъртност и безсмъртие.“ Такива идеи, съчетани с вечните жестоки въпроси „Как и защо живях“ ни карат да обръщаме страница след страница и да усещаме, че онова, което разказва писателката изключително силно ни засяга – сякаш е писано за нашето битие.

Животът е другаде, Весела Люцканова

Линк към книгата

Весела Люцканова не е коя да е – категорично я поставям не само в първата редица на жените-белетристки, но и въобще сред водещите ни съвременни писатели. Тя притежава много качества, които е доказала през годините. Първото й достойнство е, че спечели обичта на хиляди читатели – както на фенове на фантастиката, така и на онези, които дирят истината за нашето драматично време в романите и повестите на съвременните белетристи. Сред големите отличия на Люцканова са наградата „Христо Г. Данов“ за съвременен роман – за „Щъркели на леда“, приза на министерството на културата за принос към българската литература, почетната награда на СБП за цялостно творчество. Тя има и забележителни успехи в световен план – европейската награда „Гравитон“ за цялостно научно-техническо творчество, международната награда златна звезда за престиж и качество. И интересът й към криминалетата завърши с огромен успех – наградата „Саламандър“ за „Досие на убиец“. Много пъти съм писал за нейния талант, представял съм я пред големи аудитории. Струва ми се, че е необходимо специално изследване за проблематиката в 22-та й романа и в множеството й томове с разкази и новели. Сред любимите ми нейни книги са, разбира се, шедьовъра „Клонинги“ и неговото продължение „Клонингите си отиват“, както и трилогията „Издатели“. Не мога да пропусна и успехите на Весела Люцканова като издател, страхотният й вкус към значимата преводна литература, умението й да открива и да популяризира ярки млади български таланти. Издателство „Лексикон“ ни представя най-новия й бестселър „Животът е другаде“. Това е голям роман за отношенията между различните поколения, за поуките от миналото и за равносметката, която всеки от нас е длъжен да си направи. В образа на писателката Юлита Серафимова откривам и доста прекрасни черти на Весела – тя има намерение да напише книга за отхвърлените деца, много от които са изправени пред опасността да бъдат отвлечени за донори на органи. Проблемите се разширяват – въпросите за демографския срив, за обезценяването на значимите неща са поставени остро и заключението, че „най-важното е да останеш добър човек“ идва не като поучение, а като следствие от драматично, опияняващо ни повествование, каквато е по силите само на талант от класата на Весела Люцканова.

 

Операция "Марсов венец", Станчо Пенчев

Линк към книгата

Станчо Пенчев не е сред любимците на критиката. Затова и не го познаваме достатъчно добре. А това е жалко, защото той заслужава по-добра литературна съдба. Убеден съм, че издателство “Лексикон“ ще поправи грешката, тъй като невероятният нюх на неговия стопанин Йордан Антов за значими книги е „виновен“ за срещата ни с трилъра „Операция „Марсов венец“. Преди да ви разкажа повече за романа, нека ви запозная с белетриста. Роден е на 13 февруари 1962 г. в Шумен. Завършил е философия в СУ „Св.Климент Охридски“, работил е в телевизията и в документалното кино. Под перото му досега са излезли 11 книги с разкази, фрагменти, приказки и два романа. Бестселър беше „Голяма книга на българските владетели“, която остана 13 седмици в топ 10 на „Хеликон“, а романът му „Късна жена“ беше номиниран за годишната награда на фондация „Комунитас“ и на Портал „Култура“. Не по-малко интересен е и другият му роман – „Лунен купол“, а през 2016 г. Пенчев издаде „Голяма книга за създаването на България“. Нека чуем какво ни казва писателят, преди да отворим новия му роман: „Всяка творба осветява като самотен лъч и недрата на човешкия свят, най-тъмните му дълбини, в които погледът не е способен да проникне сам. Затова и всяка книга носи противоречивостта на този свят – слабостта, съмненията, безпощадността му, но и надеждата. Тя връща като възмездие смисъла и светлината на всяко съществуване, тя е и оня предусет за това, което предстои и по човешките, и по Божиите закони.“ Тези слова са много важни, за да се убедим, че за Пенчев е важен не само занимателния сюжет. Ще се убедите, че събитията и персонажите напомнят скандални личности от близкото ни минало, най вече отлично е предадена мутренската атмосфера, а пред очите ни изникват политици и олигарси, магистрати и ченгета. Бидейки философ не само по образование, а и по призвание, Симов всъщност се опитва – според мене, успешно – да осмисли механизмите на така наречения „преход“. Един килър и един генерал са в основата на повествованието, в което нито лошите са чак толкова лоши, нито добрите – особено добри. Най-важното е да усетим преобръщането на пластовете, сътресенията, които настъпиха в обществото и да си дадем сметка дали сме успели да направим решителна крачка към истинска демокрация. „Операция „Марсов венец“ не прилича на „вулгарните“ романи на Христо Калчев и на Георги Стоев – това е книга „с ключ“, художествено обобщение, което напълно отговаря на очакванията ни за правдивост и за проникновение.

Лошо момче, Андрея Илиев

Линк към книгата

Андрея Илиев е необикновено явление в съвременната ни литература. Няма съмнение, че е пръв сред майсторите на модерното криминале, доказателство за това са и тиражите на книгите му, а и наградите – номинациите за „Хеликон“, приза „Инспектор Стрезов“ и др. Класика в жанра станаха творбите му „Сбогом, Агата Кристи“, „Когато един мъж е на колене“, „Смъртта ще дойде боса“. Особено ценя документалните му изследвания, повечето от тях са безценни, тъй като Илиев успешно се рови в на пръв поглед недостъпни архиви и открива факти от миналото, които направо ни шашват. „Атентатът в „Света Неделя“ и терористите“, „Непознатият Никола Гешев“, „Последните войводи“, „Разбойниците“ – това са заглавия, които всяко издателство е готово да глътне. Белетристът има и други две награди – „Новият Йовков“ и „Димитър Димов“, доказващи, че той е сериозно явление в новата ни проза, че неговите томове с повести и разкази издават невероятна чувствителност и забележителна художественост – „Самодивата“, „Смокините узряха, а кръчмарят вече пише сметката“, „Левкемия“ са недостатъчно оценени от критиката шедьоври. Писателят е роден през 1957 г. в Елхово„ Завършил е военно училище „Васил Левски“ във Велико Търново, служил е 24 години като офицер в различни гарнизони. Самостоятелните му книги са някъде около 30, а новото му предложение, тиражирано от Издателството за българска литература „Лексикон“ – романът „Лошо момче“ – е повече от успешно. В тази творба Илиев съчетава качествата си на майстор на криминалната интрига с психолог, който вае незабравими образи на интересни типове. Един мъж поръчва на частен детектив да проследи младата му съпруга. При евентуален развод, той ще трябва да се лиши от много пари – затова предпочита да реши проблема по друг начин: брутално. Междувременно героят на книгата, „лошото момче“ Владо излиза от затвора с намерението да промени живота си и да печели хляба с честен труд. Но старите авери не го оставят на мира – предлагат му удар, който ще донесе милиони. Новата афера неочаквано го сблъсква  с рогоносеца. Какво ще последва и дали смените на местата на жертвите и палачите ще са успешни? Категоричен съм, че няма да оставите романа, докато не стигнете до неочакваната развръзка. И ще искате още – убеден съм, че Андрея Илиев скоро ще ви предложи нови интриги.

Лед, Яцек Дукай

Линк към книгата

Роденият през 1974 г. полски фантаст Яцек Дукай несъмнено е най-талантливия правоприемник на посланията на великия полски писател Станислав Лем. През 2015 г. издателство „Колибри“ представи големия му роман „Други песни“ в превод на Силвия Борисова. Признавам си, че почти не чета фантастика, но тази обемна книга направо изгълтах на един дъх, тъй като тя представлява смайващ калейдоскоп от екзотични герои – философи, владетели, пътешественици, воини, красиви и смели жени, а действието се развива в алтернативен на нашия свят, който се подчинява на учението на Аристотел и на тезата му за четирите основни стихии. Бях привлечен от многопластовата интелектуална игра, която е истинско пиршество за ума и за сетивата. Дукай е завършил философия във Варшавския университет, а разказът му „Катедрата“, екранизиран като анимационен филм от Томаш Багински получи „Оскар“ през 2003 г. За творчеството си полякът получава цял куп национални и международни награди, но най-важното е, че се превръща в любимец на читателите по цял свят и е най-превеждания и четен днес полски белетрист. Издателство „Ерго“ в поредицата си „Модерна европейска проза“ ни среща с още по-значим негов грандиозен опус – „Лед“, преведен прекрасно от Вера Деянова и от Васил Велчев. Изданието е посветено на прекрасния преводач Боян Обретенов, който склопява очи след като е превел първите няколко десетки страници от този том над 1000 страници, който мога да сравня само с постиженията на Дан Симънс. Дукай ни отвежда в 1924 г., но в неговото повествование ходът на историята е коренно променен: Първата световна война не се е състояла, в Петербург властва Всерусийски император, а Кралство Полша продължава да пъшка под властта на източния деспот. Срещаме се със способния студент математик Бенедикт Герославски, който е непоправим хазартен тип. Той потегля с Транссибирския експрес за Иркутск да дири баща си – заточеник, който по магически начин умее да разговаря с Лютите – тайнствени същества, които променят историята. Представете си съчетание на неудържимата фантазия на Александър Дюма, на интелектуалната мощ на Станислав Лем и на философското проникновение на Карл Ясперс – само така ще добиете приблизителна представа за грандиозното приключение, което ви очаква. Ако се колебая какво да подаря на скъп приятел, издателство „Ерго“ ме спасява от съмненията – Яцек Дукай заслужава да получи и у нас онези известност и признание, които заслужено си е извоювал по света. 

Феномени, Ани Джейкъбсън

Линк към книгата

Няма съмнение, че всяка нова книга от научнопопулярната поредица на „Бард“ е събитие. Но книгата, която сега ще ви представя, надминава всичко, което сте чели до този момент. Известната американска журналистка Ани Джейкъбсън, чиито творби неизменно заемат първите места в листата на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ този път е дръзнала да сподели с нас шокиращи данни за работата за Управлението за перспективна разработка на отбранителни проекти към Пентагона. Ни повече, ни по-малко, фантастичните филми стават действителност – съществуват категорични доказателства, че оръжейната промишленост се стреми да превърне войниците в киборги. Финансирани са проекти, в които е включено имплантирането на чипове в човешките мозъци с цел да бъдат увеличени способностите на войните на бойното поле. Ако сте гледали поредицата от филми за Железния човек, много от случващото се на екрана вече съществува в живота – измайсторени на „екзоскелетони“, които осигуряват на сражаващите се много по-големи от обикновените човешки възможности. За да бъде напълно убедителна, Ани Джейкъбсън разговаря с повече от петдесет участници в експериментите – бивши учени и аналитици от ЦРУ и от министерството на отбраната. Посредством екстрасензорните способности на телепати биват откривани заложници, бегълци, прониква се в тайните на дружи държави. Преведена от Венцислав Божилов, „Феномени“ е завладяваща документална сензация, която разкрива докъде могат да стигнат правителствата в името на националната сигурност. Разбира се, това, което научаваме за Америка, с пълна сила важи за Русия, за Китай и за другите мощни военни сили.

Генът, Сидхарт Мукхърджи

Линк към книгата

Ако ви е попадал издадения преди време световен бестселър „Императорът на всички болести“, непременно сте запомнили името на автора – Сидхарт Мукхърджи, американец от индийски произход, прочут лекар, който проследява историята на развитието на най-коварната болест – рака и придава философска дълбочина на наблюденията си. Сега, отново издателство „Изток-Запад“ ни среща с новата му, предизвикваща фурор по цял свят книга „Генът – една интимна история“. Но нека научим повече за преподавателя, учения и практикуващия онколог в Медицинския център на Колумбийския университет. Той е завършил медицина в Оксфорд, където защитава блестящо докторат по причиняващите рак вируси. За „Императорът на всички болести“ през 2011 г. бе удостоен с най-високата американска награда „Пулицър“ в категорията за нехудожествена литература. „Генът“ отговаря на някои от най-трудните въпроси, които непрекъснато си поставяме: „Какво ще се случи с човечеството, ако се научим да разчитаме и да манипулираме собствената си генетична информация? Какви възможности и какви опасности крие разгадаването на Кода на кодовете – човешкия геном?“ Знаем, че в последните десетилетия науката много напредна в тази област, но Мукхърджи ни връща в 1856 г., когато един монах се натъква на идеята за „единица на наследствеността“. Разказва ни за откритията на Дарвин, разкрива ни ужасите на нацистката евгеника, когато експериментите с безпомощни лагерници водят до чудовищни извращения. Немалко страници от изключително увлекателната книга са посветени и на историята на семейството на автора, преследвано от психически заболявания. Така теорията и практиката се срещат и разказът става ужасно вълнуващ. В наши дни се откриват възможности да влияем върху съдбата и идентичността на децата си? Справедливо ли е това и не ни ли очакват нови, зловещи катастрофи? „Генът“ категорично доказва, че правилното стопанисване на „нашия геном е най-висшата проверка за познанието и за разсъдливостта на нашия вид“. Досещате се, че подобна книга е невероятно трудна за превод, но Елена Филипова се е справила отлично.

Докосване до пет континента, Кристина Барбова

Линк към книгата

      Чудите се какво да подарите на любимите си хора за приближаващите Коледни празници ли? Ще ви представя една книга, която е колкото красива, толкова и съдържателна. Издадена е от „Орбел“, а авторката Кристина Барбова ( Кристина Илиева Димитракова ) ни поднася незабравимо „Докосване до пет континента“. Тя е завършила математика и информатика в СУ „Св.Климент Охридски“, а през 1992 г. създава издателство „Бриз“ и подготвя великолепна поредица „Златна библиотека“ с над трийсет произведения от българската и световната класика. Приказките й за най-малките, събрани в томчето „Най-добре е у дома“ са толкова свежи и оригинални, че и възрастните се влюбват в тях. Авторката правилно определя новата си творба като „мигове красота в разкази и снимки“. Очакват ни срещи с приказно красиви кътчета от Япония, от Австралия, от Африка, незабравими са страниците, посветени на Средиземноморието, на Скандинавия, на Аляска. Пред очите ни оживяват „белите нощи“, препускат кучешки впрягове, кипрят се пингвини, жирафи, зебри, връхлитат лъвове, носорози. Не се изморявате да гледате одухотворени пейзажи и да четете описания на страни, в които се съдържат психологически характеристики за далечни народи. Много сериозно внимание Кристина Барбова отделя на културата и изкуството – нейните снимки и описания на стореното от знаменития Кристо заслужават най-висока оценка. Бях опиянен от феерията от цветя от цяла Австралия на изложба в Мелбърн, от незабравимата гледка на един от водопадите на река Замбези, от изпълнените с поезия залези край Талин… Наистина има книга, за които е трудно да се разказва – те непременно трябва да попаднат в ръцете ви, за да усетите скритата в тях „бяла магия“. От Страната на изгряващото слънце до загадъчната Аляска пътешествието си струва – ако нямате възможност да идете там, Кристина Барбова ще ви пренесе на нейното вълшебно килимче.

Принц Чарлс: страстите и парадоксите на един невероятен живот, Сали Бидъл Смит

Линк към книгата


 Едно от най-значимите съвременни български издателства „Еднорог“ навърши двайсет години. За този период то промени представите ни за голямата английска литература, запозна ни с първите пера на Шотландия, срещна ни с прекрасното творчество на Нобеловия лауреат Орхан Памук. Моторът на малкия, но страхотно сплотен колектив несъмнено е стопанката на издателството – голямата преводачка от английски Боряна Джанабетска. Преди двайсет години имах удоволствието да представя първата книга на „Еднорог“ – оттогава се появиха повече от 300 заглавия, кое от кое по-престижни, и най- важното – всичките оформени елегантно от невероятно талантливия художник Христо Хаджитанев. Много може да се говори за историческите поредици на „Еднорог“ – те направиха у нас изключително популярно името на Филипа Грегъри: съвременната наследничка на Александър Дюма, която представи големите фигури в английската история така увлекателно, както не би могъл да го стори никой историк. Сред големите открития на „Еднорог“ не бива да забравям царя на руския криминален роман Борис Акунин – той наложи интелектуалното „криминале“, поразява ни и с политическата си дейност, като смело продължава да се противопоставя на авторитаризма на Владимир Путин. Издателство „Еднорог“ избра да отпразнува юбилея си с великолепна книга -   „Принц Чарлс – страстите и парадоксите на един невероятен живот“ от Сали Бидъл Смит. Това е американска авторка, всепризната майсторка на документалните биографии. Издадената преди време нейна книга „Елизабет, кралицата“ вече е библиографска рядкост, тя спечели най-високата награда в световен сайт за книги в жанра „История и биография“. Преводачката, разбира се, е самата Боряна Джанабетска, а историята на принц Чарлс е своеобразно продължение на предишната книга. Невероятно интересен е разказът за самотното, тъжно малко момче, което дълго ще търси смисъла на живота и ще прекара дните си в сянката на трона. Много страници са посветени на нещастния му брак с Даяна, на вер ността му към Камила, която е обичал от младини, но успява да мине под венчило с нея чак на 60 години. Сали Бидъл Смит не разказва красиви приказки за безгрешни аристократи, тя умее да придава психологическа дълбочина на образите, да дири конфликтите и, пазейки се от жълтините, да пресъздава по поразителен начин страстите, тайните и трепетите на един джентълмен с възпитание сякаш от осемнайсети век, който обаче ще трябва да изпълни мисията си през двайсет и първото столетие. Достойна книга за достоен юбилей – да пожелаем на „Еднорог“ още дълги-дълги години все така успешно присъствие на културната сцена.

 

Турските зверства в България, Джанюариъс Макгахан

Линк към книгата

След поредицата безценни томове с неиздавани ръкописи на великия Симеон Радев издателство „ SKY PRINT „ ни поднася нова книга, която трябва да намери място във всеки родолюбив български дом. Това е съставеният от неуморимия откривател в архивите професор Цочо Биляски най-пълен сборник с репортажите на кореспондента на „Дейли Нюз“  Джанюариъс Алойшиъс Макгахан, роден на 12 юни 1844 г. в Ню Лексингтън, САШ и починал безвременно на 9 юни 1878 г. в Цариград. В паметта на признателните нашенци той завинаги ще остане като „освободителят на България“, който надпис стои на надгробния му паметник в Охайо. За мисията на Макгахан и на секретаря на посолството на Съединените щати в Константинопол Юджин Скайлер и за техните качества като анкетьори след потушаването на Априлското въстание още на 31 август 1876 г. излизащият в Прага на немски език вестник „Политик“ отбелязва: „За господин Скайлер, който не скриваше симпатиите си към нещастните българи, му бяха добре дошли познанията на Макгахан на славянските диалекти и докладите на американските мисионери.“ Стореното от безстрашния журналист дава на Фьодор Достоевски повод да разкаже в „Братя Карамазови“как турските башибозуци подхвърлят във въздуха български пеленачета и ни нанизват на щиковете на пушките си. Пак под негово влияние Тургенев създава „В навечерието“, а големият английски политик Уйлям Гладстон взривява световното обществено мнение с книгата си „Уроци по клане. Българските ужаси и Източния въпрос“. Животът на Макгахан е в основата на два чудесни съвременни романа – „През пепелищата“ от Пелин Пелинов и „Хавра“ от Захари Карабашлиев. Но, струва ми се, няма да намерите по-силни и въздействащи текстове от писанията на самия Макгахан. В тома е включена цялата му книга „Турските зверства в България“, както и знаменитите му „Репортажи от руско-турската война“. За първи път четем и автентичния текст на докладите на Скайлер и Макгахан, събудили цяла Европа. Не можах да затворя очи, докато не прочетох и последния ред от тази незабравима книга, която прави на пух и прах всички отвратителни теории за „османското присъствие“ и за омаловажаването на зверствата. Историята трябва да не помни, особено когато ни е поднесена от такъв страхотен журналист. Непременно трябва да отбележа и прекрасното оформление на книгата.

 

Делфините нашите прародители, Франк Джоузеф

Линк към книгата

Франк Джоузеф е главен редактор на списание „Ейншънт Американ“ от 1993 до 2009 г. По цял свят са преведени книгите му „Развитите цивилизации на праисторическата Америка“, „Гибелта на Атлантида“, „Изчезналата цивилизация на Лемурия“. В продължение на двайсет и пет години работи над капиталния си труд „Атлантида и маите“. Издателство „НСМ Медия“ ни е представило бестселърите му „Забранената праистория“ и „Забравената Америка“. Сега идва ред на преведената от Владимир Зарков увлекателна книга „Делфините – нашите прародители“, в която неуморимият изследовател на историческите тайни доказва по неоспорим начин, че в биологичната структура на делфините е отразено общото ни „водно“ минало от зората на еволюцията. Те общуват с нас с удоволствие, спасяват ни от удавяне и от морски хищници, проявяват дори желание за сексуални контакти. Моята дъщеря, която преди няколко дни се върна от Дубай, ми разказа как в делфинариума там, където хората спокойно си плуват сред делфините, един обитател на дълбините се приближил към нея, за да я целуне и тя просто усетила как приятелски й се усмихва. Франк Джоузеф разказва, че всяка година между 9 и 13 май в пролива Ломбок, се събират хиляди делфини. Предполага се, че точно там се е намирал изгубения континент Лемурия. Ако започнете да четете тази книга, няма да ви бъде възможно да я оставите, тъй като тя направо ще ви омагьоса – делфините и музиката, делфините и децата, делфините и кучетата – това са все теми, които предизвикват огромен интерес. Не по-малко ценни са наблюденията на изследователя за телепатичните и лечебните качества на морските обитатели, които като че ли са по-умни от нас. Авторът е убеден, че неговите хипотези ще предизвикат интереса на хора, осмеляващи се да мислят самостоятелно, които ще дръзнат да се опитат да съзрат своето отражение в очите на делфините.

 

Мозъкът лекува, Норман Дойджи

Линк към книгата

Преди година издателство „Изток-Запад“ ни предложи изключителната книга „Невероятният мозък“ от Норман Дойджи, в която открихме постиженията на невропластичността – способността на мозъка да променя своята структура и функции. Бяхме направо шашнати, когато прочетохме за парализирани пациенти, които започват да използват крайниците си, за хора със страховити мозъчни увреждания, които продължават живота си както преди, дори за жена, която има само едно полукълбо, но съществува нормално. Норман Дойджи е доктор по медицина, психиатър, психоаналитик и изследовател към Центъра по психоаналитично обучение в Колумбийския университет. В новия му мащабен труд „Мозъкът лекува“ ученият стига и по-далеч – показва ни как можем да използваме необикновената мощ на невропластиката, за да облекчим или дори напълно да излекуваме тежки мозъчни заболявания чрез естествени, неинвазивни методи. Той ни учи да използваме изобретателно енергията около нас – светлината, звука, вибрациите. Много от пациентите му биват напълно възстановени след инсулти, мозъчни травми. Изчезват симптомите на безмилостната болест на Паркинсон, отстъпват множествената склероза, церебралната парализа, синдрома на Даун. Норман Дойджи е носител на престижната награда „Наутилус“ за 2015 г. в категорията „Наука и космология“. Истински чудеса са описаните истории на хора, които успяват да трансформират мозъка си, да възстановят изгубени части от себе си или да открият способности, които никога не са подозирали, че притежават. Дойджи разказва толкова увлекателно, че „мозъкът лекува“, в чудесния превод на Светлана Кимпан, се чете като истински криминален роман, в който загадките са скрити в самите нас. 

Анонимните. Запомни 5 ноември

Линк към книгата

Този френски роман няма автор – или по-скоро, авторът е известен писател, който не желае името му да стане известно, тъй като материята е изключително деликатна. Книгата излиза в края на 2016 година и веднага се изкачва начело на класациите за бестселъри. Българският превод е дело на Гриша Атанасов – издателство „Ера“. Вероятно ви е известно, че „анонимните“ станаха известни след серия широко отразени от медиите хакерски атаки срещу правителствени, религиозни и корпоративни уебсайтове. Всъщност те функционират като своеобразен изкуствен анархистичен, дигитализиран глобален мозък. Членовете са разпознаваеми в публичното пространство по традицията да носят маски на Гай Фокс - организатора на легендарния Барутен заговор на 5 ноември 1605 г. Действието в романа е преместено в близкото бъдеще, а датата отново е 5 ноември. По всички световни телевизионни канали изтича заплашително съобщение: „Ние сме Анонимните. Ние сме легион. Ние не забравяме. Ние не прощаваме. Страхувайте се от нас. Помнете 5 ноември.“ Тайнствен мъж обединява тайното движение, поема контрола над него, става върховен главнокомандващ на армията на сенките. Неговата мечта е да осъществи замисъла на Гай Фокс – да разруши символа на западното и англосаксонското превъзходство – Уестминстърския дворец. Историята на новия „Барутен заговор“ е разказана динамично, увлекателно – тя звучи едновременно плашещо и предупредително. Почитателите на теориите на конспирациите ще бъдат на седмото небе. Любителите на сериозните политически трилъри – също. Наистина, днес, когато реалното все по-често се смесва с виртуалното, става все по-трудно да се разграничи информацията от пропагандата, истината от илюзията… Затова подобни романи са много ценни, особено когато динамиката е подплатена с художествено майсторство.

 

Неизвестната война: Моите тайни операции. Том 1, Ото Скорцени

Линк към книгата

Държим в ръцете си необикновена книга. Тя е написана от легендарния оберщумбарфюрер от СС Ото Скорцени, освободил през 1943 г. задържания италиански диктатор Бенито Мусолини. През 1944 г. той ръководи операция „Гриф“ – опит за залавянето на генерал Дуайт Айзенхауер, а после и операция „Ход на коня“ – за залавянето на Йосиф Брос Тито. Скорцени е роден на 12 юни 1908 г. в семейството на потомствени военни. Като студент обича да се дуелира с шпага и дори получава белег на лявата си буза. В началото на Втората световна война работи като инженер-строител и се записва като доброволец в Луфтвафе, но бива отхвърлен. Сражава се през 1941 и 1942 г. на територията на Съветския съюз и е ранен – получава Железен кръст за храброст. След като оздравява, му възлагат да сформира части за провеждане на специални диверсионно-разузнавателни акции в тила на врага. На 12 септември 1943 г. започва операция „Дъб“ – парашутисти-десантчици, водени от Скорцени, се приземяват в област Абруцо и освобождават Мусолини, без да бъде даден нито един изстрел. След атентата срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. лично Скорцени арестува метежника полковник фон Щауфенберг – навярно сте гледали този епизод в американския филм с Том Круз. През 1948 г. Скорцени успява да избяга от затвора и се укрива във франкистка Испания. Оглавява организацията на бивши нацисти ОДЕССА. През 1970 г. лекарите му откриват рак на гръбначния стълб и нацистът умира през 1975 г. в Мадрид. Издателство „Прозорец“ ни поднася в чудесната си поредица „Хроника“ първото пълно българско издание на спомените му в превод на Георги Рачев. В тома са включени 140 документални снимки. Спомените на Скорцени многократно са издавани в Западна Европа – те излизат първо във Франция, после и в САЩ. Макар и твърде противоречиви, те ни дават възможност да видим един различен възглед за Втората световна война, свидетелство от воин, непоколебимо вярвал в идеите на Адолф Хитлер, а гледната точка на врага е изключително полезна както за историците, така и за масовите читатели, които се вълнуват от уроците на миналото.

Несъгласни думи. Книга 2, Димитър Бочев

Линк към книгата

Съдбата на писателя Димитър Бочев е повече от необикновена. Роденият през 1944 година творец, след многократни арести от Държавна сигурност и забрана да продължи висшето си образование, успява да избяга от страната ни през 1972 г. Установява се в Западна Германия и работи като редовен сътрудник в Дойче Веле, а от 1975 г. е редовен сътрудник в българската секция на „Свободна Европа“. През 1976 г. Бочев е осъден задочно на 10 години затвор и едва през 1992 г. Върховният съд отменя присъдата. В радиото отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти“, в която кани изтъкнати интелектуалци, сред които Блага Димитрова, Тончо Жечев, Радой Ралин и много други. Бочев е един от най-близките приятели на Георги Марков, с когото има извънредно интересна кореспонденция. Той е и сред най-значимите ни съвременни белетристи – истински шедьоври в литературата ни са романите му „Междинно кацане“, Генезис II“, „Синеокият слепец“, както и есетата му „Боготърсачът между беса и слепотата“. Преди година издателство „Хермес“ издаде нов том с есета на Бочев „Несъгласни думи“, в който имаше великолепни портрети на Георги Марков, на философа Асен Игнатов, на професор Тончо Жечев, както и дълбоко философски размисли за отчуждението, за изгнанието, за правото на избор, на избор, за цената на свободата. Ето че идва ред и на нов том с „Несъгласни думи“, в който писателят отново бистри проклетите въпроси за безсилието на словото пред битието, за драматичния двубой между рационалното и ирационалното в биографиите на всеки от нас. „Записки от Мъртвия дом“, „Новите варварки“, „реквием на равенството“, „И принцовете се лутат нощем“, „Любов и вино“ – това са само част от заглавията, зад всяко от които се крие огромен жизнен опит и тематичното богатство направо ни опиянява. Категоричен съм, че няма друг съвременен български писател с по-остро и по-полемично перо. За целокупното си творчество писателят беше удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж, а преди дни спечели и годишната награда за есеистика на авторитетния портал „Култура“. Ще ви цитирам края на книгата, за да почувствате искреността и таланта на Бочев: „Стартирало преди четвърт век с гибелта на комунизма в световен мащаб и продължаващо и до ден днешен, свободното преселение на народите беше далеч по-безопасно от нашето изгнание, изгнанието обаче беше далеч по-вълнуващо. Ето защо краткотрайният авантюризъм на бягството си зад граница изживях тогава като една дълготрайна, доживотна авантюра на духа. Която изживявам и преживявам многократно и до днес, и до днес тя си остава мое интелектуално и мое битово местожителство, мое изконно, мое сакрално, мое единствено и незаменимо духовно Отечество, което аз няма да напусна, няма да отстъпя, няма да предам цял един живот. И след това.“

Катастрофата, Пелин Пелинов

Линк към книгата

Сред новите книги, представяни в този сайт открих две безценни заглавия, които бих желал непременно да ви препоръчам. Става дума за две книги от пенталогията „Възход и падение“ от Пелин Пелинов. Това са романите „Под свити знамена“ и „Катастрофата“. Погледнете в „Книжен пазар“ и ще установите, че произведенията на този великолепен български писател струват баснословни суми и веднага изчезват, тъй като хората са жадни за неговия поглед към историята на Нова България. Авторът е завършил Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски“, а после и ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Дванайсeт години е драматург в Народния театър „Иван Вазов“. Един от основателите е на театър „Сълза и смях“. Първият му голям роман беше „През пепелищата“, в който увлекателно разказва за одисеята на големия журналист Макгахан, който пръв разкрива истината за турските зверства след Априлското въстание. Наследниците на американеца, които през миналата година посетиха България, специално отидоха до родното село на Пелинов Върбица, където той се е оттеглил след 2000 г., за да твори на тишина и сред природата. Огромният му принос за родната литература несъмнено са петте тома на „Възход и падение“, които могат да се четат и поотделно – в тях е представена националната съдба от Освобождението до края на Първата световна война, като оживяват всичките политически фигури от епохата, представена от Симеон Радев в знаменитата му книга „Строители на съвременна България“. „Под свити знамена“ отразява мирния период след Междусъюзническата война – време на съкрушени идеали, на разместване на обществените пластове, на „голямото наддаване“, за да бъдем привлечени към един от враждебните блокове. „Катастрофата“ пък ни отвежда на предните бойни линии. Научаваме как храбрата ни армия разгромява Сърбия и побеждава Румъния в Добруджа. Пелинов обективно представя причините за националната катастрофа. Най-хубавото в романите е, че историческите събития са представени убедително, ярко, а увлекателната фабула ни среща с привлекателни герои. От политически фигури – цар Фердинанд, Васил Радославов, министрите и генералите – до интелектуалците – например, Димчо Дебелянов – и към измислените персонажи – широкото платно на българския живот е толкова убедително, че макар книгите да са доста дебели, не ни се иска да свършват. За тази пенталогия Пелин Пелинов два пъти е номиниран за Нобелова награда, тъй като в цялата балканска литература няма подобно мащабно повествование. Не си мислете, че в творбите става дума само за битки и за политика – в тях има и много любов, много драматични съдби. Никога няма да забравите слугинята Ирмена, която забогатява и става….убийца, синът й Мирон, който като млад е тикнат в затвора, но след това стъпва на краката си и се издига като могъщ банкер. В предговора към последния си роман Пелинов изповядва: „Продължавам да пиша своите дебели книги, посветени на драматичната съдба на българите, без да се тревожа, че днес те не получават полагащия им се обществен интерес и отзвук. Защото знам, че стойностното в литературата и изкуството рано или късно ще получи своята заслужена оценка.“ Не се колебайте, няма да съжалявате – няма по-интересен разказ за новата ни история от романите на Пелин Пелинов. Те са представени от Академично издателство „Професор Марин Дринов“.

Тайните на човека, Игор Прокопенко

Линк към книгата

Издателска къща „Бард“ продължава страхотната си поредица за разбулени тайни, разсекретени документи, уникални експерименти и новини от бъдещето с книгата на прочутия руски телевизионен водещ Игор Прокопенко „Тайните на човека – най-шокиращите хипотези“. Познаваме възможностите му от бестселърите „Битката на цивилизациите“ и „Щурмът на съзнанието“. Игор Станиславович Прокопенко е роден на 8 февруари 1965 г. в град Павловск, Воронежка област. Заместник генерален директор до документалните и публицистичните проекти е на мощната телекомпания „РЕН ТВ“. С огромна популярност се ползват филмите му за катастрофата в Чернобил, за международния тероризъм и за войната в Чечня. Носител е на наградата на италианския президент, лауреат е на Евразийския телефорум. Сред най-сензационните му твърдения е тезата за Плоската земя, която срещна категоричния отпор на научните среди. В преведената от Татяна Балтова книга „Тайните на човека – най-шокиращите хипотези“ Прокопенко е по-дързък от всякога. Дали Земята не е създадена изкуствено като развъдник на хора? Какви същества понякога се появяват от дълбините на Океана, за да контактуват с човека? Наистина ли има земляни, отвлечени от извънземни? Какво премълчават космонавтите, които са стъпили на Луната? Множеството илюстрации потвърждават на пръв поглед абсурдните твърдения на документалиста, който се позовава на прикривани свидетелства на големия пътешественик Тур Хайердал, на артефакти, скрити в подземията на Смитсъновия институт, на собственици на делфинариуми и т.н. Изнесените факти са толкова невероятни и любопитни, че започваме да се съмняваме в познатите ни изводи за човешката еволюция. Игор Прокопенко е незаменим водач във вселената на тайните и си струва да му се доверим, тъй като той не търси самоцелни сензации, а се опитва да докаже своите твърдения.

Спасителят в ръжта, Дж.Д.Селинджър

Линк към книгата

Сигурен съм, че зяпнахте от учудване, когато прочетохте това заглавие. Да, много от нас знаят тази велика книга почти наизуст. Как започваше? „Ако наистина ви се иска да чуете тази история, то сигурно ще поискате да разберете къде съм роден и как съм прекарал глупавото си детство, и с какво са се занимавали родителите ми, преди да ме създадат, и какво ли не още, с една дума – цялата тази плява от сорта на „Давид Коперфилд“, но на мене не ми се ще да се ровя из нея.“ Знаете ли какво е общото между убийствата на Джон Ленън, на Дж.Ф.Кенеди, на стрелеца срещу Роланд Рейгън, на преследвача на актрисата Джоди Фостър и на героя на Мел Гибсън във филма „Теория на конспирацията“? Всичките те са имали творбата на Селинджър като „настолна книга“ и са знаели почти наизуст историята на изгоненото от пансиона момче, което се шляе из Сентрал парк и разсъждава над скапания си живот. Публикувана на 16 юли 1951 г. книгата се превръща в най-обсъжданата по целия свят. Преведена е на почти всички езици, а всяка годинасе продават по около 250 000 копия, което ще рече, че досегашния тираж е над 65 милиона. За тайнственото обаяние на „Спасителят“ несъмнено допринасят и загадките около писателя, който не е публикувал нова книга след 1965 г. и не е давал никакви интервюта от 1980 г. до смъртта си през 2010 г. В очакване да бъдат отворени скритите съкровища на неиздаваните му ръкописи, съвременният читател получава от издателство „Дамян Яков“ нещо неочаквано – нова интерпретация на гениалния текст, този път в превод на Светлана Комогорова – Комата, една от най-талантливите ни преводачки от английски днес. Сега да чуем как звучи началото на „Спасителя“ в нейната версия, която – позволете ми да ви уверя – е автентичния Селинджър, с неговия бунт срещу догмите, със сексуалната му разкрепостеност, с всичко онова, което го прави модерен класик, надрасъл времето си. И така : „Ако наистина ви се слуша за всичко това, то сигурно първо ще ви се иска да узнаете къде съм роден, какво ми е било скапаното детство, с какво са се занимавали родителите ми, преди да им се родя, и всичките му там тъпотии в стил Дейвид Копърфийлд – обаче на мене, честно да ви кажа, хич не ми се разправя за това.“ Друго е нали? По нататък промените са още по-дръзки. Младите поколения ще усетят цялата сила на посланието на Колфийлд и, надявам се, ще изпитат силата на философията му не за да се посветят на насилието, а за да обикнат повече света, който ги заобикаля.

Утрото идва навреме, Анджи Стантън

Линк към книгата

Завършила журналистика в университета в Уисконсин, натрупала популярност и в Европа – най-вече в Германия и във Франция, Анджи Стантън е авторка на девет бестселъра, а за качествата й на белетристка можем да съдим от току-що представения в България роман „Утрото идва навреме“, издателство „Ера“, превод – Емилия Карастойчева. Писателката ни отвежда по местата, които най-добре познава – влизаме в Уисконсинския университет, за да се срещнем с привлекателната Аби, решила да тръгне по стъпките на любимата си баба и да последва категоричната й максима: „Затвори ли се врата, отваря се прозорец. Ако не стане, хвърли камък и влез.“. Дотук с реализма. За да привлече интереса ни, Анджи Стантън вкарва героинята си в прословутата машина на времето и я връща в началото на 60-те години на миналия век, където тя се среща с чаровния първокурсник Уил, той пък ида от 1927 г.. Пътуването през времето не само усложнява любовната история, то е повод за разплитането на немалко семейни тайни, които ще променят коренно представите на Аби за близките й и дори за страната, в която е израснала. „Утрото идва навреме“ е от онези романи, които не изискват от нас прекалено интелектуално напрежение, но и не са евтин „чиклит“. Диалозите са брилянтни, обратите в действието са неочаквани – какво пък, не може да очакваме само високоинтелектуални четива. Важното е, че Стантън пише изящно, създава запомнящи се образи и ни осигурява няколко дни добро настроение.

 

 

 

 

Лондонски поля, Мартин Еймис

Линк към книгата

Преди 95 години в Англия се ражда знаменитият писател, поет и критик сър Кингсли Еймис. Той умира през 1995 г. Моето поколение го познава и се прекланя пред таланта му, благодарение на романи като „Един тлъст англичанин“, „Старите дяволи“ и, най-вече – „Щастливецът Джим“. Тези шедьоври изстреляха някогашния „сърдит млад мъж“ на 8-мо място сред 50-те най-талантливи британски писатели след 1945 г. Неговият син не го посрами. Роденият през 1949 г. Мартин Еймис дори надмина славата на великия си баща и застана още по напред в класацията на вестник „Таймс“. Между двамата обаче се разгаря конфликт – старият белетрист се развежда с майката на Мартин, когато момчето е на 12 години и то заминава с нея да живее в Испания – на Майорка. Дори по-късно, бащата заявява, че изхвърлил по средата най-известния роман на сина си „Пари: записки на самоубиеца“. Мартин е особняк, той е един от онези крайно консервативни британци, които открито изразяват ненавистта си към исляма, привърженик е и на Брекзита. Майстор е на ироничните, изпълнени с черен хумор, гротескови четива. Сред познатите у нас негови бестселъри са „Другите: мистична история“ и „Дом за свиждане“. Новото предложение идва от „Колибри“. В чудесния превод на Надя Баева получаваме може би най-превеждания по света роман на Мартин Еймис „Лондонски поля“ – блестящ, интригуващ и многопластов. Веднага трябва да ви предупредя, че по него се подготвя филм с участието на Биби Боб Тортън в ролята на писателя Саймън Йънг. И така – да, има убийство. Естествено, има и жертва. Главният герой Йънг влиза в лондонски пъб с лоша слава и открива там главните действащи лица на поредната си творба. Жертвата Никола Сакс е наясно, че някой ще се опита да сложи край на живота й, но кой ще бъде той? Разбира се, не криминалната интрига е водеща, а виртуозното описание на едно изпълнено с противоречия общество в критичния му преход към новия век и към новите ценности. За мен четенето на Мартин Еймис е повече от удоволствие – макар баща му да роптае срещу неговия стил, няма съмнение, че приликата между двамата е поразителна – те са най-емблематичните „лоши момчета“ на Албиона през последното столетие.

Паметни бележки, Франческо Гуирчардини

Линк към книгата

Не пропускам заглавие от безценната поредица „Тезаурус“ („Съкровище“) на издателство „Изток-Запад“. В нея излязоха новите преводи на трагедиите на Шекспир, осъществени от професор Александър Шурбанов, най-значимите трудове на великия културолог и историк на религиите Мирча Елиаде, „Векът на Луи IV“ от Волтер, „Залезът на Запада“ от Шпенглер и още много великолепни, подвързани със скъпа кожа томове. Сега идва ред на един малко познат у нас автор, избран от професор Владимир Градев, философ, теоретик на религията и дипломат, който е почетен член на старата флорентинска академия „Колеж на благородниците“ и дълги години беше наш посланик при Светия престол. „Паметни бележки“ от Франческо Гуичардини е сборник от 221 кратки наблюдения, разсъждения, предупреждения и наставления. Писателят, когото често сравняват с Макиавели, започва да ги пише през 1512 г., в началото на политическата си кариера. Роден е през 1483, умира през 1540 г. Гуичардини е близък приятел на автора на „Владетелят“, но за разлика от него, няма намерение да издава трудовете си. Едва през 1857 г. флорентинският филолог и ерудит Джовани Канестрини им придава известност. Гуичардини споделя с Макиавели убеждението си, че политическото не съвпада с моралното. Той винаги подчертава първенството на практиката, недоверието в правилата, критикува вярата в съществуването на универсални принципи и стремежа за контрол на политическото от разума и от волята. Суров реалист и дълбок песимист относно човешката природа, той все пак не отхвърля разума, а ясно осъзнава и изследва неговите възможности и граници. Категорично съм убеден, че писателят трябва да заеме достойно място в библиотеките и в паметта ни. Ето нещо, което звучи до болка актуално: „Велико нещо е да имаш власт над другите. Ако я използваш добре, ще плашиш с нея хората повече, отколкото са ти силите, защото подчинените, които не знаят докъде се простира тя, са по-склонни да отстъпят, отколкото да изпробват дали можеш, или не можеш да направиш онова, с което ги заплашваш.“ Другите сентенции ви призовавам до откриете сами. Струва си!

Сърце на длан, Румен Стоичков

Линк към книгата

Бил съм неведнъж в неговото прекрасно предаване „Нощен хоризонт“ и винаги съм се убеждавал колко много хора доброволно се отказват от съня си, за да прекарат няколко незабравими часа в компанията на интересните му събеседници и на самия него. От 1995 година насам благодарните слушатели са общували над 1200 пъти с несъмнено най-популярният у нас радиоводещ. Румен Стоичков обаче има и друга страст – той много пътува, среща се с какви ли не „екземпляри“ и от наблюденията му се раждат прекрасните есеистични книги „Из стръмнините на България“, „Преди забравата“ и „Някъде там“. Той е и майстор-фотограф – успява да документира духовните традиции на нацията, да открива истинските герои на времето с горещи сърца и със страхотни умове. Носител е на безброй награди, сред които най му приляга „Пазител на традициите“, получена през 2015 г Лауреат е и на престижния приз „Валя Крушкина – журналистика за хората“. Сега издателство „Изток – Запад“ ни поднася четвъртата му книга – „Сърце на длан“. Неуморният будител продължава да пътува и да попада в населени места, за които липсва информация в интернет пространството. Струпец например се е подслонило между Стара планина и Средна гора. Появило се след като се излял истински потоп над Оризаре, Козарево и Конаре – разрушил къщите, унищожил животните и нивите. Тогава поток от пришълци се струпал на 25 километра от Сливен, в местност, където се появило селото – от „струпал“, та Струпец. Там сега има около 280 души. Запазила се е легендата за Чобан Гани – единствения българин живял по тези места преди Освобождението. Не по-малко интересна е историята как княз Александър Батенберг посетил скътаното в Еленския балкан село Тодювци и го обявил за община. Такива истории Стоичков знае десетки и умее да ги разказва сладкодумно, да ги придружава от чудни цветни снимки. Не по-малко интересни са разговорите му със знаменитости, от които в нощните часове успява да извлече съкровени признания – ще се насладите на срещите му с народната певица Валя Балканска, с актьорите Стоянка Мутафова, Борис Луканов, Цветана Манева, Сава Хашъмов, с мъдреца Ваклуш Толев, с неповторимата Лили Иванова. Почти всички предавания на Румен Стоичков се пазят в Златния фонд на БНТ, но друго си е да общувате с писаното му слово и да насладите на способността му да извлича най-ценното от изреченото по мегданите, из кръчмите, по нивите и по баирите – в прозренията му откриваме живото, туптящо сърце на истинската България.

Рецепти от ресторанта на Гордън Рамзи, Гордън Рамзи

Линк към книгата

Навсякъде по света готварските книги са на мода, най-вече защото хората искат да направят революционни промени в начина си на хранене. Всички разбират, че манджичките, с които ни омагьосваха нашите баби, обилно полети с масло, захарните торти и сладости вече трябва да изчезнат от трапезите ни. Но с какво да ги заменим? Разчитаме на хората, които превърнаха готварството в изкуство, онези мъже и жени, които всички ние вече наричаме „шефове“. В техните ресторанти порциите са съвсем скромни, но често пъти цените са астрономически. Въпреки това, навред по света, където откриват ресторанти, резервациите се правят месеци, дори година по-рано. Няма съмнение, че един от вълшебниците на модерната кухня е Гордън Рамзи. Той е роден на 8 ноември 1966 г. в Глазгоу, Шотландия, но израства в Стратфорд на Ейвън. Петнайсетгодишен играе в професионалния отбор на „Глазгоу рейнджърс“, но тежка травма в коляното слага край на тази му кариера. Хваща се на работа при някои от европейските топ-готвачи – първо се учи при Марко Пишер Уайт в Лондон, после се усъвършенства при Жоел Робушон в „Гай Савой“ въвъ Франция. През 1993 г открива първия си ресторант в Лондон. За три години спечелва две звезди на „Мишлен“ През 1998 г. отваря врати ресторанта „Гордън Рамзи“, който веднага получава три звезди. Днес ресторантите му са навред по света, а книгите му се посрещат като откровения – не просто кулинарни, но и духовни. Негова е идеята и за телевизионното шоу „Кошмари в кухнята“, което стана известно и у нас. Рамзи живее в Южен Лондон с жена си Тина и с четирите си деца. Издателска къща „Хермес“ ни поднася „Рецепти от ресторанта на Гордън Рамзи“, великолепен том, който може да бъде вълшебен коледен подарък. Шефът ни поднася рецепти, които са идеални за закуска, за обяд и за вечеря – неговата храна отразява съвременния ни начин на живот, в нея ще намерите здравословни специалитети от европейската, от азиатската и от други световни кухни. Невероятните фотографии са дело на Джейми Орландо Смит, а преводът е на Стоянка Карачанова. Калкан на фурна, идеалният стек, шоколадови ореховки, коктейл „Опитайте пак“, панакота с мед – това са само няколко от десетките чудеса, които ви очакват по страниците на „вкусния“ том, подготвен от великия вълшебник на модерната кухня Гордън Рамзи.

Мафия в Прага, Михал Вивег

Линк към книгата

Кой е Михал Вивег ли? Най - популярният съвременен чешки писател и най-продаваният, както в самата Чехия, така и по света. Книгите му са преведени на 24 езика. До този момент е написал 29 романа, чехите са свикнали да очакват поредния му бестселър всяка година в началото на пролетта, а базовият тираж е непостижим за нашия пазар – 50 000 бройки. Вивег е роден през 1962 година. През 1988 г. завършва Карловския университет със специалност чешка филология и педагогика. Доста време работи като начален учител, а първата си книга издава през 1990 г. Някои критици основателно започват да го сравняват с Милан Кундера. Един от най-известните филми по негов роман е „Възпитанието на девойките в Чехия“, книгата познаваме по нейното издание от „Колибри“ през 2002 г. Пак „колибри“ ни поднесоха „Народна топка“ през 2007 г. и „Чудесни години – кучета ги яли“ през 2010. Подобно на нашия Христо Калчев, Вивег е един от малцината съвременни писатели, които се хвалят, че се издържат единствено от творчеството си. Най-новият му роман, издаден в оригинал през 2011 г., е „Мафия в Прага“, предлага ни го издателство „Парадокс“ в чудесния превод на Анжелина Пенчева. Когато зачетох тази книга, първите страници ми подействаха шоково – имах чувството, че невероятно талантлив български автор описва обстановката у нас. После обаче ми стана страшно, тъй като напълно се разсеяха илюзиите ми, че в Чехия нещата са по-различни. Оказа се, че тази страна също е пълна с корумпирани политици, с марионетни съдии и прокурори, с банди от полицаи, с незаконни партийни каси и с източени банки и фондове. Вивег изследва икономическите групировки от бивши чейнчаджии и хора от ДС, незаконните подслушвания. В крайна сметка, като прибавим и дебата за изтребителите „Грипен“, купените конкурси и неразкритите „самоубийства“, стигаме до извода че диагнозата „тука е така“ се превръща, уви, в обща източноевропейска мантра. Действието е шеметно, а трилърът на Вивег е от книгите, които трудно се забравят. Ако следите политическите събития и сте наясно с категоричната победа на изборите в Чехия на милиардера евроскептик Андрей Бабиш, Вивег ще ви помогне да разберете защо се стигна до тези доста плашещи резултати.

Виното на мъртвите, Ромен Гари

Линк към книгата

През 2014 година се навършиха сто години от рождението на един от най-големите френски писатели на ХХ век – Ромен Гари. Истинското му име е Ромен Кацев, той пристига в новата си родина беден като църковна мишка, без баща. Преди това е живял в Полша и сега, през 1927 г. получава убежище в Ница. Красив е и прилича на италианец, старае се да изглежда добре и си е купил от вехтошарница стар английски шлифер, който му се струва върхът на елегантността. Зад гърба му остават страшните дни в Полша, където антисемитизмът придобива истерични измерения. Всъщност Роман е роден на 8 май 1914 г. в Москва, но революцията подгонва майка му към Литва, а във Вилно всъщност се разпореждат поляците и госпожа Кацева не посмява да пусне детето на училище, а сама го учи да чете и пише на руски и на френски. Разказвам тези неща, тъй като те са много важни за психиката на бъдещия писател, който ще се изкачва устремно по стълбичката на славата, дори ще е единственият, който ще получи два пъти заветната награда „Гонкур“ – веднъж като Ромен Гари, а след това и като Емил Ажар. На 2 декември 1980 г. този мъж, познал и нищетата, и величието, се застрелва в устата с револвер „Смит и Уестън“, 38 калибър. В предсмъртното си писмо заявява: „Естествено, това може да бъде отдадено на нервна депресия. Тогава обаче би трябвало да се приеме, че тя трае, откакто съм станал мъж, и ми е дала възможност да доведа до край литературното си творчество.“ Отговорът ще намерим и в новоиздадения младежки роман на Гари „Виното на мъртвите“. През 1938 г. Роман Кацев подарява ръкописа на любовницата си, шведската журналистка Кристел Сьодерлунд и той изчезва, за да се появи отново пред 1992 г., когато е продаден на търг в „Отел Друо“ в Париж. „Виното на мъртвите“ не прилича на другите книги на Гари, нито пък на тези на Ажар. Това е балада за смъртта – много страници в нея напомнят за диаболичните творби на Гогол и на Пушкин, има и отправки към развинтената еротична фантазия на Маркиз дьо Сад, но най-силно несъмнено е влиянието на Луи-Фердинан Селин, чийто шедьовър „Пътуване до края на нощта“ излиза през 1932 г. – няколко месеца преди Гари да завърши „виното на мъртвите“. Героят попада в мрачното подземие на някакво гробище и след поредица от кошмарни преживявания, стига до извода, че „не бива да се страхува: на човек, който е бил жив, адът не изглежда чак толкова лош“. Мисля си, че това несъмнено е най-изповедният роман на младия Гари, който не може да забрави гаврите с потеклото му, както и годините на нищета. „Смъртта сполетява най-вече невинните“, изрича той и тези думи са най-точното обяснение за онова, което извършва на 2 декември 1980 г. Романът е отлично преведен от Красимир Кавалджиев, който ни дарява и чудесен предговор, а елегантното издание е на „Леге Артис“ – издателството, което вече от години последователно публикува шедьоврите на Ромен Гари.

Йордан Йовков. Архив, Донка Билярска, Василена Билярска

Линк към книгата

Мине не мине седмица и издателство „Изток-Запад“ ни поднася поредното си шеметно откритие. Този път то слага началото на поредица за оповестяване на архивите на българските класици. Началото е извънредно впечатляващо.  Специалистката от Националния литературен музей Донка Билярска и д-р Василена Билярска са подготвили „Архива на Йордан Йовков“. Това е било извънредно трудна задача, тъй като писателят непрекъснато е бил принуден да сменя квартирите си, местил се е от София във Варна, оттам в Добрич, живял е в Букурещ – малко са останалите писма и документи. Затова съставителките е трябвало да дирят из други архиви – истински съкровища са намерили в архивите на собственика на списание „Златорог“ Владимир Василев, на академик Петър Динеков, на критика Иван Радославов. Разтърсваща е кореспонденцията на Йовков със съпругата му Деспина, с поетесата Дора Габе. Всъщност томът представлява възможно най-автентичната възстановка на трагичното битие на един от най-великите български белетристи, който много често в живота си е бил на прага на отчаянието. От Букурещ, на 24 септември 1923 г. Йовков споделя с Дора Габе: „Егоизмът на хората е толкоз голям, че не се спират пред никакви средства. Вън от това, моята неактивност, това, че аз не винаги търся защита, оставя впечатление за пълната ми безпомощност – значи, може да се постъпи с мене с всичката жестокост и несправедливост…. Сега стоя пред една страшна неизвестност. Ето, иде зима, жена ми и детето ми са в Добрич, искам да намеря къща и да се приберем… Имам хиляди други неприятности, изморих се и се изтощих от работа. Не стига всичко това: трябва да дойде най-после самото загинване.“ Незабравими страници са посветени на болестта и на последните дни на Йовков – дълбоко съм убеден, че след излизането на този том още по-добре ще разберем невероятния идеализъм на човека, както и ще проникнем дълбоко в душата на художника, когото приживе наричали Мълчаливеца.

По пътеките на историята /неиздаван ръкопис/, Симеон Радев

Линк към книгата

Дълго и драматична история е да се разкаже защо повече от половин век десетки хиляди безценни страници, излезли изрод гениалното перо на Симеон Радев, не можаха да видят бял свят. Известният български критик Йордан Василев още в средата на 60-те години беше проникнал в архива на големия историк, дипломат и литератор и ни остави подробно описание на всичко онова, което се пазеше там. До последния си ден на този свят Симеон Радев беше работил, за да ни завещае истинска енциклопедия на националния живот – като се започне с политическите дела и се завърши с духовното ни наследство. Роден на 19 януари 1879 г. в Ресен, изпратен със стипендия от Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“, завършил право в Женевския университет, виден деец на Македонското движение, дългогодишен дипломат, участвал в най-значимите за България външнополитически събития, а след 1944 г. уволнен и захвърлен в забрава, Симеон Радев е несъмнено най-великият летописец на българското битие през ХХ век. Неговите „Строители на съвременна България“ ще откриете във всеки родолюбив дом. Но истински започнахме да го откриваме след 1990 г., когато започнаха да излизат седемте тома на издателство „Захарий Стоянов“ „Лица и събития от моето време“, гигантска книга, която преобърна представите ни за миналото и за много от националните първенци. Издателство „Skyprint“ пък ни поднесе още два тома от „Строителите“. Къртовският труд по разчитане на ръкописите се дължеше най-вече на професор Цочо Билярски и на Ива Бурилкова – учени-архивисти с чувство за мисия. Сега те ни поднасят „По пътеките на историята“ – отново голям, отлично оформен том, поредната сензация както за историците, така и  почитателите на изящното перо на знаменития летописец. Съставителите са се ровили във вестниците „Вечерна поща“ и „Воля“, както и из страниците на „Зора“ – открили са ранни статии и исторически изследвания. Радев изгражда завладяващи образи и портрети на нашите предходници – ще ви омагьосват разказите за балканския самозванец от XVII век авантюриста Александър Отоманус Ахя, който се опитал да обедини православни и католици в антитурска коалиция, за създаването на първото българско училище в Солун, за загадъчния французин – съветник на Раковски. Невероятно интересни за разсъжденията на Радев за ролята на Русия в изграждането на българската екзархия. С удоволствие възприемаме внушението, което белетристът успява да вмъкне в портретите на политически дейци – Стефан Стамболов и Димитър Петков, Андрей Ляпчев и Янко Сакъзов. А пътеписът „Впечатления от русия“ е последван от пророчески статии за съдбата на Европа и за мястото на нашата страна на Балканите. Силно се надявам, че разкриването на огромното епистоларно наследство на Симеон Радев ще продължи, защото наистина нямаме публицист и летописец от неговия ранг, с изключение на Захари Стоянов, от когото очакваме в близките дни също да се появи сензационен том с безпощадни политически статии.

 

Неудържима. Моят живот досега, Мария Шарапова

Линк към книгата

Не се наложи дълго да чакаме тази превърнала се в сензация по цял свят автобиография. Издателство „Хермес“ направи всичко възможно почти едновременно с оригиналната премиера на книгата, тя да стигне и до българския читател в чудесния превод от английски на Коста Сивов. „Благодаря на онези от вас по целия свят, които преживявате моите победи и загуби, сякаш са ваши собствени. „Благодаря ви“ може би не са достатъчно силни думи, за да ви изкажа признателността си, но благодарността ми към вас ще остане вечна.“ Така започва изповедта на една от най-големите тенисистки на нашата епоха, която през 2016 г. се изправи пред най-голямото предизвикателство в живота си. Беше уличена в употреба на забранени вещества и я отстраниха от спорта за петнайсет месеца. Сега, когато отново печели тежки турнири, тя доказа, че притежава страхотен характер, че е не само красива и талантлива в спорта, но и изключително интелигентна. Автобиографията е и обяснение в обич на една признателна дъщеря към нейния баща, който от четиригодишна се е посветил на нея и и помага да твори чудеса. Мария Шарапова не скрива, че още един мъж е оказал огромна роля в живота й: „Може да прави невероятни неща с тялото си. Това е дарба, но също така и проклятие. Той изпитва нуждата не само да побеждава, но и да го прави красиво. Иска да е перфектен. Иска да е невероятен.“ Сред включените в книгата снимки, това е единственият любим, когото шампионката е допуснала в интимния си свят.“ Сещате се, че става дума за Григор Димитров. Прочетете книгата и ще разберете как са се развивали отношенията между двамата, какви са причините за тяхната раздяла. Шарапова наистина е „неудържима“ – тя разказва устремно, откровено. Завинаги ще запомня края на историята: „Ще играя, докато мога. Доколкото мога. Докато не свалят мрежите. Докато не изгорят ракетите. Докато не ме спрат. Ще ми се да опитат.“

Шекспир - нашият съвременник, Ян Кот

Линк към книгата

От „Бард“ обикновено очакваме трилъри и приключенски бестселъри, но голямото издателство нерядко ни изненадва и с шедьоври на интелектуалната мисъл. Тяхно откритие беше например незабравимата „Бягащата с вълци“ от професор доктор Клариса Пинкола Естес, една от най-мъдрите психологически книги, които съм чел. Да ви припомням ли за посланията на Дийпак Чопра, за политическите размишления на Ноам Чомски? Сега идва ред на един от най-големите полски театроведи, роден през 1914 г., който през 1965 г. емигрира в САЩ. Той промени представите ни за гения Уилям Шекспир, а доайенът на съвременната английска театрална критика Майкъл Билингтън признава: „Макар да живеем в епохата на голямото шекспирознание, не мога да се сетя за другиго, който да влияе на самия постановъчен процес като Кот.“ В чудесния си предговор професор Калина Стефанова – да, тя изпълни ролята на Елица в любимия на българите филм „Време разделно“, но после се отдаде на науката – нарича откритията на Кот за трагедията „Хамлет“ гениални и сериозно заявява: „Ако Кот беше живял по времето на Шекспир, изследователите днес щяха да твърдят, че именно той е автор на творбите му, а великият режисьор Питър Брук признава, че е използвал заключенията на Кот за паметните си постановки и така характеризира критика: „Той пише ерудирано, информирано. Проучванията му са точни и сериозни, без следа от схоластика. Съществуването на Кот ни кара внезапно да осъзнаем пред какво рядко явление сме изправени: учен, критик, преминал лично през изживяванията, които анализира.“. Да, книгата на Ян Кот не е в никакъв случай само за специалисти – неговите думи стигат до сърцата ни, а преводът на Аглика Маркова помага да изживеем чудото на възкресяването на гения.

 

Любовта към тримата зукърбини, Виктор Пелевин

Линк към книгата

За щастие българският читател отлично познава прозата на още едно лошо дете на съвременната руска литература ( нали си спомняте, че скоро говорихме за Едуард Лимонов! ) Виктор Пелевин. Разбира се, има огромна разлика между Лимонов и Пелевин – единият е по-скоро екзотично цвете с псевдобунтовнически ореол, а другият е постмодернист, превеждан по цял свят. За Пелевин се пишат дисертации. Роден е през ноември 1962 година, по професия е електромеханик, но е завършил и Литературния институт „Максим Горки“. Още първият му роман „Животът на насекомите“, издаден през 1993 г и наскоро представен на български от „Факел Експрес“, се разграбва и се чете от ръка на ръка. Славата обаче идва при него с „Чапаев и Пустотата“, „Поколение П“ и „Върколашки метаморфози“. Слава богу, всичките тези книги са ни познати, но най-вече се възхищаваме от голямата мистично-окултна поредица „Empire V“, „Батман Аполо“, „Пазителят“ и най-новия роман от поредицата „Любовта към тримата зукърбрини“, представен от издателство „Гея-Либрис“ в поредицата му „Руската проза днес“ и преведен от Антония Маслинкова. Виктор Пелевин никога не се явява на публични места, не дава интервюта, някои дори се съмняват дали съществува, но книгите му се харчат като топъл хляб. Белетристът заявява: „Най-добрите сред хората са способни да мислят почти като вампири. Те наричат това гениалност.“ В новият роман отпратките към мистичното продължават – в него са вплетени древни митове, компютърни игри, а голямата тема е размитите граници между реалното и виртуалното. Сред героите ще откриете библиотекаря Борхес – сещате се за големия писател, нали, - напудрената Мерилин, а антигероят на творбата Кеша всъщност някога е наречен от изчезналото си „мамче“ „Че“ – на кубинския демон на революцията. Накрая Пелевин ще каже: „Сънищата са единственият спомен за истинския ни живот. Аз запомних съня си добре и написах книга за него.“ Влезте в този необикновен сън, за да преживеете едно незабравимо литературно приключение.

В градината на змея, Лейла Слимани

Линк към книгата

През миналата година една необикновена книга разбуни духовете във Франция и достигна астрономически тиражи. В рубриката за представяне на нови книги в „Льо Монд“ тя беше представена така: „Модерна и жестока притча, майсторски предадена от стегнатото и поетично перо на Лейла Слимани.“ Строгото жури, отсъждащо най-голямата литературна награда на Франция „Гонкур“ не беше особено затруднено – категорично я спечели романът „Нежна песен“. Родената в Рабат, Мароко белетристка заминава едва 17 годишна за Париж да учи политически науки и медийни изследвания. После работи за списанието „Млада Африка“. Само за три месеца „Нежна песен“ достига тираж от 76 000 копия, след награждаването тази цифра вече е надмината десетократно. Издателство „Леге Артис“ реагира мигновено, а Райна Стефанова преведе романа, който се появи в престижната поредица на издателството „Безкрайна проза“. Работата на авторката като разследващ журналист си казва думата, тъй като тя намира страхотен сюжет : една бавачка, дошла от „селенията на глада“, убива двете деца, за които се грижи, а през 2012 г. е изправена на съд. От тази история израства съвременна притча за Доброто и Злото, която се родее с „Хладнокръвно“ на Труман Капоти. Почти веднага след този шедьовър нашата публика се среща и с първия голям белетристичен успех на Слимани – романа „В градината на змея“, преведен от Красимир Кавалджиев. Тук героинята е на пръв поглед съвсем различна: млада и красива журналистка в престижен вестник, омъжена за опитен хирург, майка на малко дете. Но също като „перфектната“ бавачка, журналистката има тъмна страна – тя е сексуално неудовлетворена и се впуска в поредица от авантюри. И така, две героини, които се борят с демоните си, но се оказват победени. Лейла Слимани е безупречен психолог – тя отлично познава природата на депресиите и успява да създаде своите „Цветя на злото“. Не се колебайте, новото име във френската литература ще ви остави без дъх.

Любов на площада, Владимир Левчев

Линк към книгата

На 17 октомври един от най-запомнящите се поети и белетристи в съвременната ни литература Владимир Левчев навърши 60 години. До скоро – по инерция – продължавахме да поставяме него и връстниците от поколението му сред младите творци. Не се и замисляхме колко драматичен път са изминали, колко трудно са се наложили в обърканите времена на прехода. Разбира се, над фигурата на Владимир Левчев винаги е тегнела сянката на прочутия му баща, от когото той литературно се разграничи още преди 10 ноември. Помня например, че в началото на 80-те години във вестник „Пулс“ се появи стихотворението му „Предчувствие за тържество“, за което заговориха всички – в него ставаше дума за прочутите ловни дружинки на Живков, говореше се дори за възмездие! После дръзкият бунтар се включи в ръководството на „Екогласност“, заедно с Едвин Сугарев започнаха да издават „самиздати“… Между 1996 и 2007 г. Левчев преподаваше литература в Балтимор, след като замина за САЩ с Фулбрайтова стипендия. От 2007 г. ще го намерите в Американския университет в Благоевград. Сега можете да откриете най-значимото от писаните в продължение на 37 години поетични книги – то е събрано в красиво оформеното от художничката Люба Халева издание на „Жанет 45“ „Любов на площада“. Сред почитателите на поезията му е Уйлям Мередит, който заявява: „Владимир Левчев е оригинален глас, чиято мъдрост надхвърля годините му.“ А Грейс Кавалиери, друг силен американски лиричен глас, е категоричен: „Поезията му е мястото, от което не искаш да си тръгнеш. Усещаме присъствието на широк дух, който пише в най-голямата традиция на европейските майстори.“ Широк е диапазонът на неговите внушения – от мистично-философските видения, през политическите манифести до силните любовни послания – възхищаваме се от виртуозната игра с ритмиката и метафорите, но най-вече от дълбоко човешките откровения. Юбилея на Левчев е прекрасен повод са си припомним, че той е и страхотен белетрист – ако не сте обръщали внимание на романите му „Крали Марко – балканският принц“, „Любовни писма до свободата“, „2084-та“ ( едно истинско предизвикателство към почитателите на Оруел“ ), както и на чудесния му сборник с разкази „Сънувани“ ( панорама на тоталитарна България и океан от сюрреалистични сънища ) – все още има възможност да ги намерите в книжарниците. Няма да съжалявате, защото с него мислещият читател ще може

         Да изкрещи тишината –

         да съзре незримото –

         да целуне отминалото.

         И нека чуем това прекрасно стихотворение докрай:

         Да кажеш гласно това,

         което не може да се каже.

         Поезията е любов на площада.

 На този площад ви очакват „правдиви и необходими думи“ – не ги пропускайте.

Разказвачът. Животът на Роалд Дал, Доналд Стърок

Линк към книгата

Ако не беше Дж.К.Роулинг, несъмнено бихме провъзгласили Роалд Дал за един от най-великите съвременни разказвачи за деца, наравно с Астрид Линдгрен. Повече от двайсет години след смъртта му неговата популярност продължава да расте, а филмите по творбите му – като „Матилда“ или „Чарли и шоколадовата фабрика“ – събират милиони млади и стари зрители. Поредицата от великолепни детски романи, която издателство „Ентусиаст“ ни предлага хармонично се допълва от незабравимите книги на Дал за възрастни – една от настолните ми книги е „Моят чичо Осуалд“, последното й издание е от 2004 г. на „Унискорп“, а страшно обичам и знаменитите му разкази с неочакван край. Дал се води английски писател, но всъщност е от норвежки произход в семейство емигранти. Кръстен е на националния герой на Норвегия – великия пътешественик Роалд Амундсен. Когато момчета е на 3 години, по-голямата му сестра умира от апандисит, а няколко седмици по-късно го напуска и баща му, който получава пневмония по време на риболов в Антарктика.Майката остава сама с четири дъщери и двама сина. Тя е принудена да изпрати сина си в частно училище, а той всяка седмица и пише сърцераздирателни писма, които тя събира – преди година те също излязоха с марката на „Ентусиаст“ – невероятна книга, далеч по-въздействаща от роман. След като завършва колежа Роалд заминава за Нюфаундленд като фотограф, а през 1936 г. като сътрудник на компанията „Шел“ заминава в Източна Африка. Когато започва Втората световна война, постъпва доброволец във Военновъздушните сили. Самолетът му е свален и младежът едва се спасява – започва да пише и създава проза, много близка до поетиката на Екзюпери. През 1953 г. се жени за холивудската звезда Патриция Нил и двамата имат пет деца. Но през 1962 г. от енцефалит умира красивата Оливия, на която Дал посвещава една от най-хубавите си детски книги – „ГДВ“. Мога да продължа, но по-добре разгърнете увлекателната книга на неговия биограф Доналд Стърок, преведена от Мариана Христова. В тази доста обемиста книга ще намерите всичко – тежкото детство, ужасяващите преживявания на пилота, семейните нещастия, както, разбира се, и вълнуващите любовни истории на писателя. Малко преди да умре, Дал описва усещането си какво е да твориш: „Понякога ме обзема странното чувство, че ръката ми за писане е дълга шест хиляди мили и че ръката, която държи молива, посяга чак до края на света, до далечни къщи и класни стаи, където децата живеят и ходят на училище. Това е страхотна тръпка.“ Наистина този велик писател стигна до сърцата на милиони деца и родители – затова е добре да знаем повече за него.

Брътвежи от обикновена лудост, Чарлс Буковски

Линк към книгата

„Най-големият поет на Америка“, според Жан-Пол Сартр, всъщност е…полугерманец, полуполяк. Роден е на 16 август 1920 г. в Андерней на Рейн в Германия. Баща му Хенри Бук решава да се премести със семейството си в Лос Анжелис и през 1922 г. двегодишният Хенрих Карл Буковски – това е истинското му име вече е на американска земя. Бук възпитава сина си „спартански“, което ще рече с жестоки побои и наказания, а майката равнодушно приема тези изстъпления. На тринайсет години хлапакът получава силно акне, ужасни рани по лицето и по кожата и е принуден да изпусне една година от училище. По-късно записва журналистика, но някакъв приятел му открива „удоволствията“ от алкохола. От този момент започва трагичната одисея, която ще го отведе в затвора и в психиатрията. Буковски кръстосва страната, известно време работи в пощите, откъдето натрупва опит за първия си роман „Поща“. Той е страхотен любител на класическата музика, но и непоправим пияница. В култовия си роман „Жени“ разказва за сложните си отношения с нежния пол, те са тема и на голяма част от 200-та му разказа, разпръснати из 16 сборника. Успява да напише с 30 поетични книги, както и шест романа. Умира от левкемия на 73 години през март 1994 г. По ирония на съдбата, горе-долу по това време славата идва при него. Почитател на Луи Фердинан Селин, на Достоевски и на Кафка, всъщност Буковски си има свой неповторим стил. Според мене е най-близо до другото „лошо дете“ на американската литература Хенри Милър, но отношенията между двамата са сложни. Сега издателство „Фама“, което вече е публикувало 12 книги от Буковски, сред които са и знаменитите му романи“ ни поднася сборника „Брътвежи от обикновена лудост“ в превод на Марин Загорчев. Томът съдържа 34 разказа, изповедно автобиографични и същевременно философски, в които – зад вулгарния език – се крие душата на един силно чувствителен мъж, който героично се бори с изпитанията в живота си. С прямота, която може да смути прекалените пуритани, но и със страховит хумор Буковски ни въвежда в своя свят, в който „всички сме навити на пружинка като играчки… завърташ няколко пъти ключето, машинката тръгва и това е…“ никой не може да разказва като него за машинката, за лудостта, но и за изстраданите обич и надежда.

Човекът, който виждаше отвъд лицата, Ерик-Еманюел Шмит

Линк към книгата

Наградите на Ерик-Еманюел Шмит са толкова много, че спокойно може да ги натовари на камион. Почитат го навред по света, тъй като романите му са превеждани, а пиесите му са играни в повече от 50 страни.  Роден е на 28 март 1960 г. в Сент-Фуа-Ле-Лион. Родителите му са учители по физкултура, но баща му е и шампион по френски бокс, а майка му по бързо ходене. Когато Ерик-Еманюел е на шестнайсет години, майка му го завежда да гледа „Сирано дьо Бержерак“ с Жан Маре. След представлението момчето твърдо заявява: „Ще стана като него“ и сочи афиша. Жената си мисли, че говори за актьора Жан Маре, но юношата я поправя – „Не, като драматурга Едмон Ростан“. Още през 1993 г. прави фурор с пиесата си „Посетител“ – един разговор на психоаналитика Зигмунд Фройд с Бога. Шмит получава докторска титла по философия, а дисертацията му е посветена на Дидро. По това време той е агностик, но предприема експедиция в Сахара и там го спохожда – също както Паскал – невероятно мистично преживяване. От този момент младежът вярва искрено в Бога и много от произведенията му са посветени на това чисто чувство. Идете в Народния театър „Иван Вазов“ за да видите чудесния моноспектакъл на Мариус Донкин „Господин Ибрахим и цветовете на Корана“  - веднага ще усетите моралната непоколебимост на големия творец. През 2002 г. той получава белгийско гражданство, а през 2012 г. става академик в Академията за френски език и литература на Белгия. През 2016 г. става и член на журито, присъждащо най-голямата френска литературна награда „Гонкур“. Почти по същото време излиза най-новият му роман „Човекът, който виждаше отвъд лицата“, представен от издателство „Ера“ в превода на Гриша Атанасов. Познаваме по-голямата част от предишните му шедьоври, както и най-значимите му пиеси от изданията на „Леге артис“. В романа, който сега държим в ръцете си обаче, Шмит за първи път се обръща към свръхактуалната тема за тероризма. На площада в малкия град Шарлероа в Белгия избухва взрив. Младият журналист Огюстен е там и вижда всичко… Бъдете сигурни, че книгата ще ви разтърси, ще ви накара да погледнете с нови очи, онова, което буни Европа, дълго ще разсъждавате над темата за насилието и за другостта. Струва ми се, че Ерик-Еманюел Шмит е един от най-големите творци на нашето време.

Роман за Полански, Роман Полански

Линк към книгата

Библиотека „Амаркорд“ на издателство „Колибри“ е страхотна находка – тя ни позволява да проникнем зад кулисите на най-обичаното изкуство и да научим съкровени тайни за великите режисьори и актьори. Сред любимите ми книги от поредицата са биографичните романи на Андрей Кончаловски, спомените на Луис Бунюел и на Тед Кочев, разговорите на Трюфо с Хичкок и много други. Няма съмнение, че истински шедьовър е и „Роман за Полански“. Ако сложим ударението на първата сричка, ще трябва да признаем, че той, Роман, е невероятно откровен, а изповедта му си заслужава да бъде изслушана, тъй като от доста време насам се сипят какви ли не обвинения – в Америка го очаква присъда за осъществяване на полов акт с малолетна. Ако обаче решим, че ударението е на втората сричка и става дума за истински роман, ще проследим живота на човек, който е преминал през жестоки изпитания. Незабравими са страниците, посветени на детството му в окупираната от нацистите Полша, за следването в Лодската филмова академия, за решението му да отхвърли подчинението в тоталитарния ад и да се опита да се утвърди в Париж, най-сетне за зловещата драма, свързана с убийството на бременната му съпруга и на няколко зверски изкормени приятели – всичко това няма как да не се отрази в творческото въображение на Полански – спомнете си неговия кървав и епичен „Макбет“, дълбоко хуманното послание на „Пианистът“, философската дълбочина на „писател в Сянка“ по прекрасния роман на Филип Рот. Полански разказва увлекателно, представя ни в неподозирана светлина някои от „иконите“ на модерното изкуство. Преводът на Галина Меламед е чудесен. „Прекарах голяма част от живота си като във влак на ужасите: правех невъзможни завои, изкачвах височини – невероятни триумфи, радости и удоволствия, а после пропадах главоломно в бездни на трагедия и болка.“ Наистина този неизмислен роман е може би най-силното произведение на неистовия и свръхталантлив Роман.

 

По действителен случай, Делфин дьо Виган

Линк към книгата

Преди пет години българският читател се срещна за първи път с блестящия талант на французойката Делфин дьо Виган, която беше написала разтърсващ роман „Силна е нощта“ за съдбата на майка си Люсил Поарие, която страда от биполярно разстройство и завършва живота си със самоубийства. Книгата беше преведена от страхотната белетристка и преводачка Росица Ташева. Още тогава проявих силен интерес към биографията на писателката. Установих, че е родена на 1 март 1966 г., че е учила в Център за приложни литературни и научни изследвания, а след това е създала фирма за изследване на общественото мнение, а нощем е пишела книгите си. Още първия й автобиографичен роман „Дни без глад“, посветен на борбата на млада жена срещу анорексията, е шедьовър. После идва ред на „Не и аз“ и на „Подземните часове“, като и двата романа стават основа на интересни игрални филми. Дьо Виган умее да пише изключително кинематографично, не случайно „Силна е нощта“ получава цял куп значими литературни награди, прочетен е в повече от 30 страни, а големият режисьор Роман Полански е омагьосан от неговото продължение „По действителен случай“, което сега излиза на български, отново в превод на Росица Ташева, едновременно с едноименния филм, представен триумфално на фестивала в Кан. Главните роли в него изпълняват съпругата на Полански Еманюел Сение и голямата холивудска звезда Ева Грийн. Новата творба разказва за красивата и елегантна Л., която се представя като огромна почитателка на белетристката. По стечение на съдбата двете се оказват затворени заедно в провинциална къща, където истинската природа на Л. се разкрива с цялата си чудовищност. Подобна сила в изграждането на сюжетно противоборство между автор и почитател се съдържа само в знаменития бестселър „Мизъри“ на Стивън Кинг. Но дьо Виган нито за миг не подражава на „краля на ужаса“. Въпреки таланта на Полански си мисля, че романът е по-богат на внушения и непременно трябва да се прочете. Доказателство за това са и наградите, с които е удостоен – престижните „Рьонодо“ и „Гонкур на гимназистите“. Съпруга на известен литературен критик и журналист, майка на две деца, Делфин дьо Виган несъмнено е новото голямо име във френската литература.

 

Кубинската афера, Нелсън Демил

Линк към книгата

Като че ли след Лъдлъм и Форсайт, „лъвът“ на американския трилър несъмнено е Нелсън Демил. Роден на 23 август 1943 г. в семейството на обикновен зидар, той израства най-вече с майка си, която отглежда самоотвержено четирите си деца. От Куинс, Ню Йорк семейството се премества в Лонг Айлънд, където Демил остава завинаги. Той участва във войната във Виетнам като командир на пехотен взвод, получава високи отличия за храброст, а когато се завръща довършва висшето си образование – политически науки и история. Доктор по литература е на университета в Лонг Айлънд. Писателската му кариера започва късно – едва през 1974 г. Пише не особено бързо – по един роман на две години, тъй като прави огромни проучвания. Още първите му творби стават бестселъри, днес книгите му са издадени в повече от 30 милиона екземпляра в над 30 страни. Създава незабравимите образи на полицая Джо Райкър, на военния следовател Пол Бренър и на детектива от ФБР Джон Кори, които действат в някои от най-търсените му произведения. Най-новият роман на Нелсън Демил „Кубинска афера“ е представен от „Бард“ в превод на Крум Бъчваров – един от най-опитните преводачи на издателството. Героят на романа Мак е служил пет години като пехотен офицер в Афганистан – той  има опит, подобен на този на самия Демил, затова е толкова реалистичен. Срещата му с красавицата Сара ще го заплете в невероятно приключение – дядото на съблазнителката, беглец от режима на Фидел кастро, е скрил в Куба шейсет милиона долара, а Макс притежава яхта, с която би могло да се направи опит да се достигне до съкровището. Разбира се, цената на забогатяването е ужасно висока. В романа има вълнуващи морски сцени, а и съвременната действителност в Куба е представена много убедително. Напрежението нараства с всяка прочетена страница, добре, че книгата е доста дебеличка.   

Лимонов, Еманюел Карер

Линк към книгата

Не съм особен привърженик на прехвалените „икони“ на съвременния френски културен живот – Фредерик Бегбеде и Мишел Уелбек. Наистина, книгите им се четат с удоволствие, но  дали не са прекалено демонстративно агресивни? Затова пък, мисля, че сред най-важните френски писатели на новото време непременно трябва да наредим Еманюел Карер, когото нашият читател добре познава, благодарение на издателство „Колибри“, представило му шедьоврите „Врагът“, „Царството“ – една от най-важните книги за смисъла на религиите, „Истории, различни от моята“. Сега идва ред на огромният му бестселър „Лимонов“, който получи престижната награда „Рьонодо“, както и Наградата за европейска литература на Нидерландската фондация за литература, а дори и онези, които никога не бяха чували за скандалния руски писател, се втурнаха да търсят книгите му. Най-значимия приз за „Лимонов“ все пак, като че ли е „Книга на годината“, на британските вестници „Телеграф“ и „Обзървър“. До този момент са продадени 3 милиона екземпляра. Нима причината е скандалната биография на един от най-ексцентричните руснаци, започнал като дребен бандит в Украйна, отишъл като клошар и като слуга на милиардер в Манхатън, след това воювал на страната на сърбите в бивша Югославия, водач на Национал-болшевишката партия в днешна Русия и отявлен противник на Путин? Майката на Карер Елен Карер д`Анкос е може би най-известната френска съветоложка, така че тя невероятно много му помага да разбера същината на руския характер и механизмите на подчинение в онова, което се наричаше Съюз на Съветските републики. Всъщност „Лимонов“ е книга, най-дълбоко осмисляща пораженията от тоталитаризма в душите на хората. Лимонов води своя битка срещу Солженицин, Бродски, Набоков, а следвайки го по петите, Карер създава роман-есе, увлекателен като кримка, в който се отразяват жестоките противоречия, раздиращи съвременния свят. Преводач на книгата е безпогрешната Росица Ташева – самата тя, прекрасна балетристка. Всъщност издаването на тази страхотна книга ми дава повод да ви напомня, че все още тук и там по книжарниците може да бъде намерен издадения от „Факел експрес“ и от „Жанет 45“ том с две от знаковите произведения на Едуард Лимонов  - „Това съм аз – Едичка“ и „Велика беше нашата епоха“. 

История на любовта, Никол Краус

Линк към книгата

Никол Краус е една от най-обещаващите млади американски романистки, влиза на челно място в престижния списък на „Ню Йорк Таймс“ „20 под 40“ . Всъщност тя е не само сред 20 най-талантливи американки, ценят е по цял свят, тъй като книгите й са преведени на повече от 35 езика. На особена почест е във Франция, където бестселърът „История на любовта“ получава Наградата за най-добра чуждестранна книга. За същата творба е удостоена и с приза „Сароян“, а романът е екранизиран от едно от светилата на модерното кино, румънеца Раду Михайлеано и може да се види и у нас, благодарение на инициативата на „Колибри“ „Синелибри“. Всъщност звездата на Краус изгрява още с „Един човек влиза в стая“. Белетристката е на 44 години, живее в Ню Йорк, завършила е Станфордския университет в Калифорния, специализирала е в Оксфорд. Защо „История на любовта“ притежава магическо очарование? Един възрастен емигрант от Полша Лео Гурски на младини се влюбва в девойка от родното си село и написва роман за нея. Шейсет години по-късно, в шеметния свят на най-големия американски град, четиринадесетгодишна девойка, кръстена Алма на героинята от романа, се опитва да открие съименицата си. Краус е написала страхотна поетична творба за самотата, за търсенето на близост, за тайнствените връзки и за силата на словото, което успява да свърже по мистичен начин изгубилия вяра старец и красавицата, която се опитва да намери лек за самотата на овдовялата си майка. Ралица Кариева е превела „История на любовта“ – книга, която неочаквано свързва континенти и съдби. Също като героинята непременно ще прозрем, че „онова, което най-много ни изумява в живота, е способността му да се променя.“ И ни помага да осмислим колко важно е да продължаваме с усилието „да бъдем човеци“- всъщност то е най-важната част от историята на любовта.

Аламут, Владимир Бартол

Линк към книгата

Всяка нова книга на издателство „Парадокс“, ръководено вещо от Доротея Табакова, предизвиква огромен интерес сред изкушените от новаторските литературни открития читатели. И този път няма да се разочароваме. Държим в ръцете си най-четения и превеждания по света словенски роман, издаван над 70 пъти на повече от 30 езика.  Роденият през 1903 и починал през 1967 г. Владимир Бартол пише „Аламут“ през 1938 г. и тогава книгата се възприема като алегория на италианския фашизъм и репресиите на режима над словенското малцинство в Италия. В наши дни обаче романът не е изгубил нито грам от достойнствата си – нещо повече, той се превърна в първообраз на толкова вълнуващата млади и стари тема за сектата на асасините – на нея е посветена и страхотна ролева игра. Действието се развива през  на територията на някогашна Персия и възкресява историята на Хасан ибн Сабах – шийтски духовен водач, учен, мистик, убиец, аскет, основоположник и Велик майстор на ордена на асасините. Хасан е съученик на големия поет Омар Хаям и на Великия везир на Селджушката империя Низам ал Мулк, който става жертва на асасините. Заел с хитрост непревзимаемата със сила планинска крепост Аламут, „първият политически терорист“ ибн Сабах се самопровъзгласява за пророк и гради стройна система на подчинение, като за подчинение на хората употребява щедро опиати и плътски съблазни. Учениците му твърдо вярват, че „Старецът на планината“ държи ключа към райските градини и са готови на всичко, за да му угодят. През 1988 г. романът излиза за първи път на френски и се превръща в сензация – от този момент нататък започва световната му слава. Несъмнено не е било лесно на преводачите Александър Ливен и Георги Стойчев, но те са се справили отлично с тежката си задача. Сред почитателите на създаденото от  Владимир Бартол е дори Уилям Бъроуз, който нарича героя му „единственият духовен водач, който има какво да каже в Космическата ера“. Секс, наркотици, ,убийства, потайни политически маньоври – това е алхимичната смес, превърнала „Аламут“ не само в съвършен приключенски роман, но и в пророческа книга за възможностите на ислямския фундаментализъм.

Държавата КТБ, Зорница Маркова

Линк към книгата

Голямата сензация на седмицата идва от ИК „Изток-Запад“. Шестима журналисти – Николай Стоянов, Татяна Пунчева-Василева, Росен Босев, Илин Станев, Ани Каджаиванова, Десислава Лещарска, Олга Димитрова – предвождани от Зорница Маркова проследяват хронологично историята на Корпоративна търговска банка, от самото й създаване до взривяването й – всъщност това е историята на най-големия банков фалит в България. Подготвителната работа  включва повече от 250 проведени срещи с различни източници, приблизително 30 000 страници анализирани документи ( доклади, договори, списъци, отчети). В края на август 2016 г. след немалко опити и две предварителни посещения в Белград, екипът най-сетне успява да получи интервю от самия Цветан Василев – в него се съдържат не произнасяни до този момент на глас факти и взривоопасни твърдения. Всичко това категорично доказва мафиотизирането на държавата, в която са налице механизми, направили възможно съществуването на престъпния модел КТБ. Благодарение на тази книга е направена още една извънредно важна стъпка към разкриването на истината, но всичко, изложена в нея, трябва непременно да бъде внимателно прочетено от прокуратурата. Направо се потрисаме от уродливото използване на държавни институции, регулатори, медии и политически лобита за налагане на частни интереси, водещи до астрономични печалби. Дълбоко съм убеден, че в страни като САЩ за подобно разследване се полага „Пулицер“, но за съжаление изваждането на показ на модела „кой?“ се посреща от обществеността и от отговорните институции с позорно и гузно мълчание.

Все по-далече, все по-близо, Божана Апостолова

Линк към книгата

 

         Има поети, от които е достатъчно да прочетеш един стих, за да познаеш неповторимия им стил. „Осъдени сме да живеем - / песен, / която все някога свършва./ Остава ни / да простим на себе си, преди нощта/ да ни изгуби от поглед.“ Да, това може да е само Божана Апостолова, която винаги с огромно вълнение и с талант е писала за мисията на човека и е дирила цената на духовните неща „със страст, която обгори очите ми“, както казва в стихотворението „Живеене“ от новата си поетична книга „Все по-далече, все по-близо“. Носителка на орден „Стара планина“ I степен, на Националната награда „Хр.Г.Данов“, на почетния знак на град Пловдив, благодетелка на българските литературни таланти, за които широко е отворила вратите на издателството си „Жанет 45“ , същевременно Апостолова е безкомпромисна към фалша и към лъжата. Тя е навлязла в творческата възраст, когато мислещият хуманист престава да излага на показ „обсесиите на душата си“, но е останала вярна на „българската си съдба“, въпреки извървения безутешен и  трагичен път. В единайстата си стихосбирка поетесата много размишлява над темите за смъртта и за страха, но продължава да вярва в „проглеждането“, в силата на любовта и да ни подтиква да се радваме на мига, „едно по едно изважда остриетата“, пробождали душата й. Но вместо да продължавам да философствам за силата на нейното слово, чуйте краткото й стихотворение „Без изход“, което сякаш казва всичко: „построих си къща от думи/и се приютих в нея, / за да се скрия от самотата. / За да съм малко момиченце, изгубено сред значения, залостили здраво/вратите.“. Доверете се на това момиченце-пророчица, в чиято къща от думи, въпреки тъгата и изнемогата, продължава да бъде чисто и светло – тъй както мечтаеше Хемингуей.

Минали дни, Александър Божинов

Линк към книгата

По съвет на голямата българска актриса Татяна Лолова, стопанинът на издателство „Изток-Запад“ Любен Козарев предлага на просветените читатели мемоарите на Александър Божинов „Минали дни“. Изданието е луксозно, с твърди корици, допълнено с много безценни архивни снимки. Академик Александър Божинов, роден през 1878 и починал през 1968 г. е един от най-талантливите български карикатуристи, живописец и сценограф, който по талант и по мъдрост може да се сравнява само с Илия Бешков. Учи в „Мюнхен“, редактира знаменития „Българан“, сътрудничи във „Вечерна поща“ и в „Камбана“. Създава остри карикатури срещу личния режим на Фердинанд, а редовни герои в творчеството му са Пижо и Пендо, посредством които изразява народната мъдрост. След като от Писателския съюз му предлагат да напише спомени, той създава „минали дни“ – изпълнено с хумор и със своеобразна философия животоописание, в което се появяват светлите образи на Алеко Константинов и на Иван Вазов, на Пенчо Славейков и на Елин Пелин, на професор Балабанов и на Сава Огнянов. Споделя, че с големия артист Огнянов често разговаряли за смъртта и художникът го успокоявал, че тя е щастие за хората. Той вярва в прераждането, а след като прочетем спомените му, ние се убеждаваме, че такива извисени личности наистина са безсмъртни. „Минали дни“ е от онези вечни книги, които трябва да намерят място във всеки изпълнен с духовност български дом.

Распутин и залезът на Романови, Дъглас Смит

Линк към книгата

Това заглавие, както и тритомната биография на Сталин от Стивън Коткин са сред най-ценните книги, поднесени ни от издателство „Милениум“. Дъглас Смит е един от водещите съвременни американски историци, автор на бестселър за последните дни на руската аристокрация, анализатор на събитията в Русия. Той работи в държавния департамент на САЩ, а несъмнено най-значимия му труд е „Распутин и залезът на Романови“, преведен на български от Татяна Чипева. Тази книга е с обем 600 страници, голям формат, но се чете на един дъх. Предупреждавам ви – не я започвайте, ако имате друга важна работа, тя така ще ви увлече, че ще забравите всичко друго. Най-точно определя същността й историчката Хелън Рапапорт: „Забележителен научен труд, увлекателно четиво, педантично криминално разследване и прекрасна социална панорама от последните години на имперска Русия“. Гледали сме немалко филми за монаха, който влиза под кожите на императорското семейство. Жерар Депардийо го представи като романтично-демоничен герой, който направлява съдбата на огромната държава и я тласка към катастрофа. Смит отхвърля митологичните представи и се опитва да реставрира фактите, не само да създаде сложен образ на лечителя и на пророка, но и да очертае широка панорама на живота в двореца през последните десетилетия преди революцията. Той рисува страна, „в която всяка радост изисква смърт, а всяка крачка напред стъпва върху трупове“. Използваните ценни изворови материали са стотици, голяма част от тях се публикуват за първи път. По време на социалистическия период Разпутин беше представян като дявол, след това пък го обявиха за мъченик и светец. Според Смит „историята на Распутин е трагедия, но не само на един човек, а на цяла нация; в неговия живот с всичките му сложни противоречия относно вярата и морала, удоволствието и греха, традицията и промяната, дълга, властта и техните граници, с неговия насилствен, кървав край, можем да видим истинската история на Русия в началото на двайсети век.“ По-добре прочетете този исторически документален роман, вместо поредната история за привидения и магьосници.

 

Лабиринти: Ема Юнг. Бракът й с Карл и ранните години на психоанализата, Катрин Клей

Линк към книгата

Подзаглавието на тази прекрасна, издадена от „Плеяда“ книга, е „Ема Юнг – бракът и с Карл и ранните години на психоанализата“. Карл Густав Юнг е швейцарски психолог и психиатър от немски произход, ученик на Зигмунд Фройд, който сериозно се опълчва на наставника си. Всъщност несъмнено той е един от най-големите и дълбоки мислители на нашата епоха с енциклопедични познания в областта на митовете, сънищата, антропологията и религиите. Роден е през 1875 г. в Швейцария в немско семейство, в което майката притежавала мистични способности, които се предали и на сина й. През 1903 г. Юнг се жени за Ема Раушенбах, с която поддържа отношения още от 1899 г., когато тя е седемнайсетгодишна. Ема е една от най-богатите наследнички в Швейцария, двамата имат пет деца. Това обаче не пречело на видния учен често да изневерява на съпругата си и да парадира с увлеченията си по пациентки и леки жени. На 38 годишна възраст Юнг започва да има видения и да чува гласове записва всичко, което вижда и чува в специален дневник, публикуван едва през 2010 г. Журналистката Катрин Клей, която притежава огромни познания и за психоанализата, и за различията между Фройд и Юнг, обръща особено внимание на сложните семейни взаимоотношения и рисува привлекателния образ на претърпяла немалко унижения жена, която обаче до смъртта си през 1955 г. остава вярна на гениалния си съпруг. Повествованието се чете леко, а много от документите и писмата се публикуват за първи път. Преводачка на тома е Жени Раад. 

Земя на сенки, Елизабет Костова

Линк към книгата

Елизабет Джонсън Костова е родена на 26 декември 1964 г. в Ню Лъндън, щата Кънектекът. Завършва блестящо университета Йеил със степен бакалавър по британска култура. В нея сякаш живее и втора душа, която мистично я свързва с нашите земи. Още в университета се записва в славянския хор, създаден там и изучава неповторимите български ритми. Пристига у нас в началото на демокрацията и на един от митингите в София се запознава с бъдещия си съпруг – компютърния специалист Георги Костов. Елизабет продължава да се усъвършенства и записва магистратура по изящни изкуства в Мичиганския университет. Там печели писателска стипендия, благодарение на която успява да завърши първия си роман – „Историкът“, а той й донася световна известност. В него разказва за издирването на гроба на граф Дракула ( Влад Цепеш), правата за филмирането на който са купени от „Сони пикчърс“. Вторият й роман „Крадци на лебеди“ също се изкачва много високо в класацията на „Ню Йорк Таймс“ и беше преведен по света. С 10% от печалбата от „Историкът“ Елизабет Костова създаде у нас фондация за творческо писане и превод, която раздава награди и поощрява преводачите на англоезична литература, както и опитите да бъдат публикувани значими български художествени произведения навън. Ето че сега издателство „Колибри“ ни поднася третия бестселър на Костова „Земя на сенки“. Това е трилър, отвеждащ ни из дебрите на новата история и същевременно „висока литература“, философско произведение с дълбоко хуманно послание. Американката Александра Бойд пристига в България и внезапно се озовава притежателката на урната на праха на съвършено непознат човек – някой си Стоян Лазаров. Александра тръгва да дири наследниците на мъжа и постепенно прониква все по-дълбоко в същността на българските страдания, научава истините за концентрационните лагери и за безследно изчезналите „бивши хора“ – прониква до същността на комунистическата жестокост и безнравственост. Посветила е романа на своя съпруг, а преводачката й, опитната Надежда Розова прекрасно предава неповторимия стил на белетристката. Елизабет Костова е уловила майсторски угнетяващата атмосфера на нашия неслучил се преход към демокрация, както и истината за тоталитарното насилие. Сигурен съм, че с този роман тя ще спечели не само сърцата на българските читатели, но ще открие по света много нови приятели на изстрадала България.

Възход и падение на Третия Райх. Том 1, Уилям Шайрър

Линк към книгата

Огромно културно-историческо събитие за пореден път ни поднася издателство „Изток-Запад“. За първи път на български език се появява първи том от знаменитата книга на големия американски журналист Уилям Шайрър „Възход и падение на Третия райх“ – най-превежданото по света изследване за Втората световна война и за нейните подпалвачи. Шайрър живее и работи в Германия през първата половина от съществуването на Райха и е пряк свидетел как Адолф Хитлер консолидира властта си като диктатор на своя велик, но трудноразбираем народ и го повежда на война. Непосредствено след победата в ръцете на съюзниците попадат 485 тона документи, сред които са частни дневници, речи с особено секретен характер, доклади от конференции и писма, както и стенограми на телефонни разговори между нацистки лидери. Особено важни източници са обширния дневник на генерал Франц Халдер, в който сбито е предадена безценна информация за периода между 14 август 1939 и 24 септември 1942, когато Халдер е началник на Генералния щаб на сухопътните сили и поддържа всекидневен контакт с Хитлер. Не по-малко значим е и дневникът на д-р Йозеф Гьобелс, министър на пропагандата. Тези документи са намерени в различни замъци и в мини в планината Харц малко преди да бъдат изгорени по нареждане от Берлин. Веднага след публикуването на книгата през 1960 г. са продадени над един милион екземпляра, по късно спечелва наградата „Национална книга“, а до днес е попаднала в ръцете на над 20 милиона читатели по света. По нея е създаден и документален минисериал, режисиран от Мел Стюарт. Историците продължават да спорят по отношение направените от Шайрър изводи, но никой не отрича на журналиста гигантската информираност и умението му да излага тезите си по извънредно увлекателен начин. Така че „Възход и падение на Третия райх“ в никакъв случай не е сухо историческо четиво – това е истински трагичен и спиращ дъха ни роман за една ужасяваща епоха от близката история. Преводачка на тома от 800 страници е Мария Кондакова, а продължението може да очакваме към края на годината. 

Думи извън сцената, Константин Илиев

Линк към книгата

Малко са верните почитатели на съвременната българска литература, които не са се изпълвали с възхищение от автобиографичния роман на Константин Илиев „Поражението“, още по-малко са зрителите, пропуснали да се насладят на драми като „Великденско вино“, „Нирвана“, „Одисей пътува за Итака“ и много други. Заради изключителното си майсторство и заради философската значимост на наблюденията творецът получава през 1996 г. най-високата европейска литературна награда – Хердеровата, носител е на националните отличия „Елиас Канети“ и „Христо Г. Данов“. Големият режисьор Леон Даниел смята, че драматургът е извънредно близо до Чехов – „като тоя велик доктор, той следи симптомите, регистрира съпротивителните сили на организма и… може би… се старае да им помогне с някоя от противоотровите на изкуството. Константин Илиев е роден през 1937 г.. Специализира театрознание в Хумболтовия университет в Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Сега издателство „Жанет 45“ ни го представя в доста неочаквана светлина – с голям том есета и публицистика „Думи извън сцената“. С удоволствие четем написаното за Любен Гройс и за Леон Даниел, за Иван Радоев, възхищаваме се от тълкуванията за Илиев за Брехт и за Райнер Мюлер, а възгледите му за модерния театър възприемаме като философско осъзнаване на противоречията и трагизма в съвременния свят. Прав е Гройс, когато твърди, че „неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене“, че „притежава изострен усет за лъжа и фалш“. Есетата на Константин Илиев носят нещо от драматизма и изповедността на неговите пиеси. Прекрасно е, че ги има – те за пореден път доказват какви значими творци имаме в съвременна България. Дали се грижим достатъчно добре за тях?




Сянката на планината, Грегъри Дейвид Робъртс

Линк към книгата

От няколко години слушах разкази на очаровани читатели за „Шантарам“ от Грегъри Дейвид Робъртс. Прекрасната преводачка, която никога не се захваща със случайни заглавия Светлана Комогорова – Комата получи наградата „Кръстан Дянков“ за превода си на тази книга, която по обем може да съперничи само на „Библията“. В едно интервю Комата признава, че превежда само онова, което обича да чете, а стилът на Джаки Колинс я ужасява – равен, като за дебили. Тази година отидох на море с „Шантарам“ – и не сбърках. Дори нещо повече – пред мен се отвори един вълшебен свят, за който не съм подозирал. Разните предавания по телевизията за култура въобще не намериха време за този феномен Робъртс – навярно го смятат за масова култура. Струва ми се обаче, че ако трябва да го сравнявам с нещо, то е с най-високите образци на модерната класика – с „Александрийския квартет“ на Лорънс Дърел, дори с „Одисей“ на Джойс. „Бандитът-джентълмен“, извършил 24 банкови обира с пистолет-играчка, най-търсеният престъпник в Австралия избягва от затвора и се озовава в Бомбай, който се превръща в негов втори дом, дом на духа. Когато през 1990 г. залавят Робъртс и го връщат в затвора, той започва да пише – така се появяват „Шантарам“ и неговото продължение „Сянката на планината“, което отново ни е поднесено в интерпретацията на Комата. Едва ли със препъващия се език на литературната критика може да се предаде очарованието на този епос, в който има всичко – и приключения, и много любов, и философия, и красота, и ужаси. Той е истинска съвременна „божествена комедия“ – не просто панорама на живота в многомилионния, неописуемо разнолик Бомбай, а паноптикум от човешки характери, от ритуали и срещи, огромно панорамно пано на велик художник. Самият Робъртс разсъждава защо „Шантарам“ и „Сянката на планината“ са се превърнали във феномени по целия свят. И си отговаря, че всъщност създава епос за изгнанието, за вярата и любовта. Всички ние сме малко или повече изгнаници в този луд и жесток свят, който по безподобен начин се оглежда в прозата на Робъртс. Една възторжена негова почитателка ми призна, че започнала да дели хората на такива, които харесват героя Лин, който не съди никого, но разказва за живота по неподражаемо реалистичен начин. Робъртс заявява, че е искал „Сянката на планината“ да бъде едновременно смешна и тъжна, да изпълва сърцата ни с положителна енергия. Да, той го прави, прави го стократно. Не се опитвайте да вкарвате двата романа в никакви рамки – те не са любовни, не са приключенски, не са философски, но са и всичко това – те са явление, което като че ли преобразява светът на онези, които са ги прочели, за да стане той  по-добър и по-красив. 

Срещи с китайската култура, Йе Лан, Джу Лянджъ

Линк към книгата

Знаменателно събитие за утвърждаване на световния имидж живот на страната ни беше удостояването на управителя на издателство „Изток-Запад“ Любен Козарев и на преводача Петко Хинов с Наградата за особен принос към китайската книга. Високото признание е резултат от дългогодишните ползотворни усилия на „Изток-Запад“ да представя най-доброто от китайската класическа и съвременна литература, както и от идеята да бъде създадена поредица „България среща Китай“, първите плодове от която вече се появиха на родния пазар. Петко Хинов е работил две години като учител по английски в китайската провинция Гуандун, в град Фошан, носител е на наградата „Христо Г. Данов“ за превода на класическия роман „Сън в алени покои“. Негов е преводът и на знаменития роман „Чудните дела на съдията Бао“, първите два тома от който вече са на пазара – от тази творба е черпел сведения първомайсторът на криминалетата Робърт ван Хюлик за прочутите си „Китайски загадки“. Най-популярният роман за честни съдии и за доблестни воини е създаден от Ши Юкун през XIX век, а съдията е любим национален герой на Китай. Романът е истински учебник по източни бойни изкуства и по разследване на престъпления от китайския Шерлок Холмс. Но не по-малко значимо е другото предложение от поредицата „България среща Китай“ – преведената от Юлиян Антонов своеобразна енциклопедия „Срещи с китайската култура“. Ще проникнем в Забранения град, ще скитаме из древния Пекин, ще научим важни факти за историята на порцелана и за тайните на китайската опера. Ще се качим на Великата китайска стена, ще се запознаем със знаменития трактат „Изкуството на войната“ от Сундзъ, ще преминем по пътя на коприната, ще ни се разкрият някои от тайните на китайската кулинария. Многобройните илюстрации допринасят за пълноценното възприемане на този толкова привлекателен свят, за който авторите разказват сладкодумно. 

Монтаю: катарите и Инквизицията (1294-1324), Еманюел Льо Роа Ладюри

Линк към книгата

С какво може да ни привлече разказ за напълно неизвестно френско селце и то за времето на Средновековието – от 1294 до 1324 година? Смайващата истина е, че книгата на историка Еманюел Льо Роа Ладюри е превеждана в цял свят и печели стотици хиляди читатели, които никога до този момент не са посягали към документални исторически четива. Авторът е роден на 19 юли 1929 г. в семейството на бивш министър от правителството във Виши, който осъзнава вината си и активно се включва в политическия живот след победата над нацизма. Синът му обаче избира обучението по история в Сорбоната, привлечен е от комунистическите идеи, но смазването на унгарското въстание през 1956 г. му отваря очите и той преминава в редиците на социалистическата партия. През 1975 година издава тази книга, въз основа на материали, събрани от епископ Жак Памие, който по-късно става папа Бонифаций VIII, който полага огромни усилия в борбата с катарската ерес. Епископът лично разпитва обвинените и изважда на бял свят всички тайни на селото. Протоколите от тези разпити в книгата на Ладюри се превръщат в увлекателен роман за автентичния живот по онова време – също като в художествена творба се преплитат драматични съдби – на катара и агент на Инквизицията отец Клерг, на красивата благородничка Беатрис дьо Планиол и нейните два брака, на хомосексуалния Арно дьо Верниол, на странния свещеник Бернар Франка, който вярва, че всичко което ни се случва, е предопределено. Стига да искате да научите истината за Средновековието, при това разказана повече от увлекателно, гмурнете се в морето от думи на книгата, преведена великолепно от изследователката от Института по литература и забележителна преводачка от френски Недка Капралова. „Монтаю: катарите и Инквизицията (1294-1324)“ на издателство „Изток-Запад“ е събитие в културния ни живот – след запознаването ни с текста вероятно отново ще си припомним и важната тема за връзката между богомилите и катарите. Така или иначе титулярът на катедрата по история на модерната цивилизация в Колеж дьо Франс, най-талантливият ученик на Фернан Бродел – Еманюел Льо Роа Ладюри влиза в нашето духовно пространство с най-значимото си произведение. 

Танцът на реалността, Алехандро Ходоровски

Линк към книгата

Подзаглавието на тази незабравима автобиография, която може да бъде сравнена само с книгите на Карлос Кастанеда, е „психомагия и психошаманизъм“. Преди да я прочетете, разтърсете се из сайтовете на Интернет и намерете някой от печелилите десетки награди, култови филми на Ходоровски, сравнявани с въображението на Луис Бунюел и на Федерико Фелини – „Къртицата“, „Свещената планина“, „Светата кръв“…. Едва ли някога сте си представяли, че киното може така дълбоко да проникне в подсъзнанието на човека, да открие там най-съкровените му еротични фантазии, да подири психологическите причини за едно или друго негово действие. Режисьорът, който същевременно е и поет, драматург, танцьор, основател на така наречения „панически театър“, е роден през 1929 г. в Чили, потомък е на украински евреи. Авторитетният английски вестник „Гардиън“ определя филмите му като „спиращ дъха спектакъл“. Но срещата със словото на Ходоровски е не по-малко магическа. Той направо ни побърква с познанията си в света на „бялата магия“, с умението си да преплита препускащото време с вечността, да свързва себе си и предците си с другите форми на материята, да ни се представя „закотвен в тъмнината“, но близък „със светлината“, да ни повежда към „трескавата еуфория на вечния живот“. Категорично доказва, че човешките мозъци са средища на духа – те са свързани помежду си и същевременно са част от безкрайната Вселена. На израснала тормозена от родителите си нещастна жена препоръчва да си купи пчелен мед на пита и да подслажда устата си направо от питата, а восъчните отпадъци да събира в кутия за бижута, след време да оформи восъка като сърце, да намаже езика си с червена боя и да ближе сърцето, докато усети, че общуването е любов. Такива са методите му на лечение, а несъмнено и прозата му има силен терапевтичен ефект, защото читателят ще почувства силната си връзка с неистовото въображение на твореца. „Танцът на реалността“ е едно прекрасно предложение на издателство „Колибри“, преведено чудесно от Десислава Антова. 

Роман за един пияница, Хаим Оливер

Линк към книгата

Изключително внимателен е опитният издател Йордан Антов при подбора на произведения, включени в поредицата „Съвременна българска проза“ на новото му издателство „Лексикон“. Успя много да ме учуди с един страхотен „роман от чекмедже“. Авторът е не кой да е, а Хаим Оливер, един от най-четените ни писатели в комунистическо време, претърпял жестоки премеждия заради еврейското си потекло – изпратен в трудов лагер, после арестуван и съден за нелегална дейност, дори – докато е партизанин в хасковския отряд „Асен Златаров“ - получава задочна смъртна присъда. Бързо обаче осъзнава, че борбата е била за фалшиви идеали и успява да изрази покрусата си в прекрасни филмови творби, сред които незабравим е филмът „Вълчицата“ с младата Илка Зафирова в главната роля. Отделя много години от живота си, за да осмисля темата за спасяването на българските евреи – книгата му „Ние, спасените“ е преведена на английски, на френски, на немски, на испански… Криминалните му романи „Фалшификаторът от Черния кос“ и „Оперна война“, както и фантастиките му се радват на хилядни тиражи, а сериалът за деца „Рицарят на Бялата дама“ печели сърцата на малките зрители. Умира през 1986 г., дълбоко наранен, че сценарият за филма му „Ешелоните“ е променен и Тодор Живков е представен като „апостол на свободата“. През последните години от живота си работи над роман-завещание – „Роман за един пияница“, който не успява да се промуши през иглените уши на червената цензура. Появява се едва сега – и направо ни смайва с потресаващите описания на патологични състояния. Трагедията на талантливия творец Веселин Павлов идва от неразбирането, което той среща. В диренето на истината за времето се сблъсква със стена от щампи и идеологически препятствия. Затова и дири спасение в опиянението. Вероятно сте чели романа на Калин Терзийски „Алкохол“, в който алкохоликът побеждава измамния еликсир. В условията, в които живее Павлов, подобна победа е немислима. Оливер създава трагедия, която ни кара да настръхнем – обвинение към едно фалшиво и престъпно общество, в което истинските творци са опасни и трябва да бъдат обезвредени. Жестока и правдива книга, която непременно трябва да прочетете.




Покорното куче, Франсоаз Саган

Линк към книгата

На 6 януари 1954 г. крехко девойче остава две тънки папки в редакциите на големите френски издателства „Жюлиар“ и „Плон“. В тях има роман „Добър ден, тъга“, а на картичката на авторката пише: „Франсоаз Коаре, родена на 21 юни 1935 г. Странно, пиша тези редове точно на рождения й ден, най-дългия ден в годината. Историята е разказвана хиляди пъти, но си заслужава да не я забравяме – първият читател е критикът Франсоа льо Гри, който открива необикновения талант. После започва чудото: книгата, за която е поискала 25 000 франка, а са й дали двойно, се оказва по-взривоопасна от бомба. Следвоенното поколение открива в нея душевността си, а произведението на гуляйджийката и бунтарката обикаля целия свят. До края на годината са продадени половин милион екземпляра, а пътуването в САЩ на девойката с литературния псевдоним Франсоаз Саган я превръща в звезда от ранга на Мерлин Монро. После се зареждат роман след роман, откровение след откровение, хората не знаят какво да следят с по-голямо внимание – бляскавата й литературна кариера или изпълнения й с възходи и падения бохемски живот.  Саган си отиде от този свят през 2004 г., но остана безсмъртна, като една от най-дръзновените изразителки на свободния френски дух. Романите й ми звучат като шансоните на Едит Пиаф и на Ив Монтан, обичам да се връщам многократно към винаги необикновените й любовни истории. Радвам се и на талантливата й наследничка – Амели Нотомб. Много от книгите на Саган са добре познати на нашия читател, само издателство „Фама“ ни е поднесло четиринайсет от тях. Дойде редът и на романът „Покорното куче“, преведен от Елка Лазарова, излязъл за първи път в оригинал през 1980 г., но не изгубил нищо от свежестта си. С психологическо проникновение Саган този път е заложила на едва ли не криминалния сюжет – един дребен счетоводител внезапно открива чантичка с ценни бижута, свързана с кърваво престъпление. Животът на чиновника ще се преобрази в опасно приключение, участие в което ще вземе и странната му хазайка Мария, една от онези жени с тъмно минало, които Саган толкова убедително описва. Чудесен роман – и за плажа, и за домашните ни библиотеки, тъй като във всяка книга на Франсоаз Саган след поредния прочит откриваме нови и нови послания.

Хилядният етаж, Катрин Макгий

Линк към книгата

Катрин Макгий е от Хюстън, Тексас. Учила е английска и френска литература в Принстънския университет. За дебютния й роман „Хилядният етаж“, който се появява на български със знака на издателство „Бард“ и в превода на Цветана Генчева, в големите американски вестници се появяват оценки, че несъмнено тази дръзка жена ще се нареди сред най-талантливите белетристи на хилядолетието. Предстои ви да се срещнете с Ню Йорк, какъвто никога не сте го виждали. Сто години в бъдещето – през 2118 година – той е град на иновациите и на мечтите. Една хилядаетажна кула се издига в небето над Манхатън. Техническите нововъведения ще ни смаят само в началните страници, после ще се убедим, че много по-интересен е живота на хората от бъдещето, които по доста неща не се отличават от нас. Една красавица с безупречна външност крие зависимост към опасен наркотик и към мъж, до когото не е трябвало да се докосва. Безгрижният живот на друга дама също е съсипан, тъй като предателство разрушава семейството й. Един компютърен гений, нает да наблюдава денонощно момиче от горните етажи, се оказва оплетен в мрежа от измами и лъжи. Дали наистина манхатънският елит след сто години ще изглежда така – и на какво ще бъдат готови обикновените хора, за да постигнат съвършенството, или с други думи, да се изкатерят на върха на кулата? Възприемам „Хилядният етаж“ не просто като занимателна фантастика, а като притча за илюзиите ни, че можем да бъдем съвършени, но в края на краищата единствената абсолютна истина е, че всички сме грешни и крием срамните си тайни. Струва си да помислим над всичко това, нали?

Формулата на любовта, Симона Спарако

Линк към книгата

Нека се пренесем в Италия, за да се запознаем с една млада белетристка Симона Спарако, която е точно на възрастта на дъщеря ми – родена е през 1978 г. в Рим. Завършила е комуникации в Лондон, но се връща в Италия и, следвайки повелята на сърцето си, решава да се запише във факултета по сценични изкуства. Ученото си е учено! – Спарако получава магистърска степен от университета в Торино. Първият й роман, издаден през 2008 г. се нарича „Книга за любовта“, но славата я посещава след като написва „Никой не знае за нас“ – само за една година тиражът на този роман надминава 100 000 екземпляра. С него става финалист и в надпреварата за най-голямата италианска литературна награда „Стрега“. После с „Ако затворя очи“ постига не само нови читателски възторзи, а и три сериозни награди. Издателство „Хермес“ е избрало да ни запознае с най-новият й шедьовър, появил се на езика на оригинала през 2016 г. „Формулата на любовта“, който изпреварва в класациите произведенията на Умберто Еко и на Елена Феранте. Преводач е Наталия Христова, книгата е включена в поредицата на издателството „Съвременни европейски романи“ и художественото оформление на корицата веднага грабва погледа ни – то е дело на Мариана Станкова. Трудно е да се разкаже сюжета на този поетичен и в известен смисъл философски модерен роман, който обаче е невероятно четивен.  Младо семейство се премества в Сингапур заради кариерата на амбициозния съпруг. Красивата Лея напразно се опитва да скрие дори и от себе си неудовлетворението си от интимната връзка и да си припомня математическия гений на първия й любим от ученическите години, който дръзва да й разкрие формулата на любовта. За съжаление, този непобиращ се в никакви калъпи мъж на два пъти й е разбивал сърцето, а в миналото му е скрита тайна, която не му позволява да обича истински. За да убие времето в досадната чужбина, Лея започва да пише роман. Желанието й да го издаде, отново ще я срещне с мистериозния Джакомо, който отново ще я подложи на страдания. „Формулата на любовта“ няма нищо общо със сладникавите любовни романчета, но вълнува и ни кара да се замислим дали наистина отношенията могат да се измерват с формули.

Царицата на нощта, Алегзандър Чи

Линк към книгата

Стопанката на издателство „Златорог“ Боряна Джанабетска е блестяща преводачка от английски, която много внимателно подбира авторите, заслужаващи си срещи с българския читател. С новото си предложение тя отново няма да ни подведе, тъй като романът „Царицата на нощта“ не е просто поредното леко четиво за плажа, а сложна и драматична панорама на света в края на деветнадесети век. Авторът Алегзандър Чи е млад, но си спечели световна слава още с дебюта си „Единбург“, който бе удостоен с престижната американска награда за най-обещаващ млад талант. Втората му творба „Царицата на нощта“ го изведе начело на световните класации за бестселъри-шедьоври и беше преведен на повече от 35 езика. Тази книга доста ми напомни за преведения наскоро от мене велик роман на Жорж Санд „Консуело“, тъй като и двете произведения се развиват във Франция и ни срещат с божествени диви, притежаващи вълшебни гласове. Само че при Чи става дума за девойка от американските прерии, която трябва да оцелее в епоха, когато се рушат империи, а дворцовите интриги и шпионажът се всекидневие в кралските дворове. Картината на парижкото висше общество е невероятно живописна, но белетристът ни пренася и във вертепите, отвежда ни в приказния свят на цирка, вмъква ни в спалните на знаменитите куртизанки, за да стигнем и до салоните на дворците. Съдбата ще срещне певицата с Верди и с Тургенев, ще я противопостави на великата любовница на живеещия предимно във Франция руски класик Полин Виардо, най-бляскавото сопрано на епохата. За да ви секне дъхът от напрежение, ще изникне гибелна сянка от миналото. Ще завърша с думите на именита колежка на Чи, също авторка на бестселъри Ханя Янагихра, която заявява: „Човек не чете „Царицата на нощта“, а пада в плен на нейното вълшебство. Епичен размах и великолепен език.“ Това обобщение е най-верният ключ към прекрасния роман.

 

Роялът на ангела, Васил Пекунов

Линк към книгата

Пригответе се да си говорим за чудеса. Ще се опитам да ви убедя в нещо, което – не се съмнявам – трудно ще повярвате, още повече, че сте се наслушали и сте се нагледали на евтини сензации, свързани с астролози, пророчици и магове. Васил Пекунов е един от най-интересните и най-странните съвременни белетристи. Никога няма да забравя с какво вълнение четох романа му „Визитацията“ – за внезапно възкръсналия в наши дни Христо Ботев, който се сблъсква с отрезвяващата действителност, сред която повече са нещата, които силно мразим, отколкото онези, които силно обичаме. Страхотна художествена мощ има и в „И рече Бог“ – поетична модерна визия за милосърдието на Божия син и за нашите духовни задължения, иначе казано – за мисиите, които трябва да изпълним в този живот. Всъщност всяка от петнайсетте книги на Пекунов е събитие, обикновено отминавано с мълчание от казионната критика, а преводът му на четиритомната изповед на монахинята Конкордия Атарова „Два живота“ е подвиг, който ни среща с Висшата мъдрост на Посветените. Новата творба на Васил Пекунов е представена от издателството на блестящия поет и публицист Румен Леонидов и се нарича „Роялът на ангела“, с подзаглавие „Аз пожелах да говоря с вас“. Очаква ни незабравима среща със самия Пекунов и с невероятно сетивната му съпруга Радиана, които ни срещат с пловдивчанката Вергиния Мартева – необикновена личност със свръхсетивни способности, лечител и психолог. И сега внимавайте – от дете тя е във връзка с Небесата, контактува с ангела Ханс, който в един мартенски ден на 2015 г. се обръща към белетриста Пекунов с думите: „Двамата с теб ще напишем книга за един роял. Човешката душа е роял. Ще се присъединят и другите Духовни Водачи и Учители. Ние всичките сме едно цяло и работим в името на Светлината.“ Пекунов се кълне, че в книгата няма нито ред измислици, няма романизирани епизоди, нито художествени фантазии. Той дори притежава материални доказателства за автентичността на контактите, но смята, че е рано да ги представя. Аз не съм лековерен човек, но докато поглъщах посланията на Ханс многократно ме побиваха тръпки. Не ви увещавам непременно да повярвате във вълшебството, но, струва ми се, нищо не пречи да опитате, да се докоснете до него с жадните си за изстрадани истини души.

 

Пътят към реалността. Пълен справочник за законите на Вселената, Роджър Пенроуз

Линк към книгата

Ще ви предложа книга, която е повече от необикновена, тъй като е сътворена от един от великите гении на нашето съвремие сър Роджър Пенроуз, знаменит по целия свят – той единствен е успял да обясни устройството на Вселената от математическа гледна точка. Не е станал нобелов лауреат, защото инженерът Алфред Нобел навремето не е предвидил награда за математици. Затова пък през 1994 г. кралица Елизабет II го удостоява с рицарско звание, точно както далечната й предшественица Ана през 1705 г. дава званието на сър Исак Нютон. Панроуз е член на Лондонското кралско общество, автор е на теории, свързани с най-значимите области на точните науки, например с квантовото съзнание. Не бива да забравяме наградата му „Алберт Айнщайн“ – всъщност той стига доста по-далече от създателя на теорията на относителността и същевременно дръзко полемизира с другия титан на модерната наука Стивън Хокинг. Сър Пенроуз от 1993 г. е професор в Оксфорд. По време на пребиваването си в Москва шашнал публиката с констатации от рода на: „Аз свивам Вселената“, или „Собственото ни съзнание е не по-малка тайна от тъмната материя или от скритата маса.“ И сега внимавайте: издателство „Изток – Запад“ стори нещо, което спокойно мога да нарека подвиг – представи пред българската публика най-важната му книга „Пътят към реалността“, която представлява „пълен справочник за законите на вселената“. Няма да можете да четете опуса на сър Пенроуз легнали, тъй като е огромен – над 1200 страници, а преводачът му – мъченик и герой – се нарича Росен Люцканов. Решавайки да си дадете труда да се запознаете с размишленията на гения, вие тръгвате на пътешествие, всяка стъпка от което неумолимо ви доближава до разкриването на най-дълбоките тайни на природата. Не е отминат нито един сложен проблем на съвременната математика и физика, а обясненията са съпроводени с над 400 грижливо подбрани фигури, схеми и диаграми. Пенроуз ще успее да ви убеди, че преди създаването на нашия свят е имало и други: един загива и се свива, веднага на неговото място се появява друг. Историята на Вселената всъщност обхваща безкрайна последователност от Взривове и Колапси, които преминават в нови Взривове. Освен това, ученият е категоричен, че нашата цивилизация все още не е достатъчно развита, за да може да изпраща и да получава адекватни послания,  свързани с извънземни. Накрая съм длъжен да ви предупредя, че номиналната цена на тома е 100 лева, но – повярвайте ми, - това е произведение на най-напредничавата научна мисъл, каквото навярно ще ви се случи само веднъж в живота да придобиете и то ще остане ваш най-скъп другар.

Гнездото, Синтия Д’Апри Суини

Линк към книгата

Питате се каква духовна храна да подготвите за лятната си ваканция ли? Давам ви едно неустоимо предложение – представения от издателство „Хермес“ най-продаван дебют в сайта „Амазон“ през 2016 г. и финалист за най-добра американска книга за годината – романа „Гнездото“ от Синтия д`Апри Суини, в превод на Вихра Манова. Белетристката живее в Лос Анджелис със съпруга си Майк, който е сценарист на знаменитото телевизионно шоу на Конан о`Брайън, и с двамата им синове. Цели петнайсет години е работила като маркетинг мениджър, а творбата си сътворява за две години, докато следва магистратура в колежа „Бенингтън“ във Върмонт. Правата за издаване на книгата са изкупени за седемцифрена сума и тя от месеци е начело в класациите в САЩ, във Великобритания, в Австралия и др. Преведен е на 32 езика и предстои екранизирането му, като имената на звездите, които ще се въплътят в колоритните герои, все още се пазят в тайна. Професионалният опит на Синтия си казва думата – сюжетът е не само увлекателен, а докосва сетивата ни с поставените значими съвременни проблеми. Един милиардер създава попечителски фонд „Гнездото“, за да осигури бъдещето на четирите си деца, но условието му е те да получат огромните суми едва когато най-малкото от тях навърши четирийсет години. Писателката Беатрис трябва да върне аванса за книгата, която не успява да напише, а търговецът на произведения на изкуството Джак трябва да спаси бизнеса си от фалит. Мелани не може да погаси ипотеката на къщата си и да осигури таксите за образованието на децата си. Единственият от семейството, който успява да изгради успешна кариера – Лео – внезапно катастрофира и губи цялото си състояние. Ще успеят ли тези мъже и жени, които са толкова подобни на нас, с човешките си и с финансовите си проблеми, да надхитрят съдбата и да победят лошия късмет? Пожелавам ви да научите това, излегнали се на плажа, когато ще се убедите, че изборът на подходящи четива е половината от успешната почивка.

От Рио до Кейптаун. Едно приключение в Южния Атлантик, Йордан Колев

Линк към книгата

Тази книга на издателство „Прозорец“ несъмнено има много красива корица, сътворена от Анна Георгиева. Когато ви кажа каква е професията на автора Йордан Колев, не се съмнявам, че ще възбудя любопитството ви – той е професионален пилот на „Боинг 767“, изпълнявал е полети на пет континента, дълги години е работил във Виетнам и на остров Мавриций. Издателката и стопанка на „Прозорец“ Йоана Томова е споделяла, че често го е канела за консултант при превода на трилъри, в които има технически подробности. Но и винаги е разчитала на изискания му литературен вкус, защото когато разтворите “От Рио до Кейптаун“ ще се убедите, че историята за едно невероятно приключение в Южния Атлантик е разказана от роден белетрист. Струва ми се, че в нашата литература Колев има талантливи предшественици – Асен Христофоров и и Любен Христофоров, Борис Шивачев и Светослав Минков, разбира се – Дончо Папазов… Осемнадесет отчаяни пътешественици се събират в екипажа на ветроходната яхта УНИЦЕФ, тези мъже и жени ще прекосят Атлантика и ще ги води нещо, сходно със страстта на Сент Екзюпери. Писателят Владимир Зарев, автор на предговора, се възхищава от умението на Колев да разкаже за мини-обществото, събрано на яхтата. Да, това са хора, които са влюбени в морето и в приключението, а техните взаимоотношения са представени толкова интересно, сякаш четем страхотен роман. Изминават 6682 километра и много неща в съзнанието им се променят – този разказ променя и нас, читателите, тъй като ни възвръща прелестта на романтиката и поетиката на морските авантюри.

За писането, Чарлс Буковски

Линк към книгата

Знаменития американски писател Чарлс Буковски е отлично представен на български език. Благодарение на издателство „Фама“ сме се възхищавали на дързостта му в романите „Жени“, „Холивуд“, „Поща“, „Момче за всичко“, в прекрасните сборници с разкази „Всичко на масата“, „На юг от никъде“, „Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба“, „Отсъствието на героя“, „Най-красивата жена в града“, „Пиянска амнезия“, както и на изданията на „Прозорец“ – „Записки на стария мръсник“, „Нощни улици на лудостта“, „Тежко без музика“… Роден е в Германия, в Андернах на Рейн през 1920 г., а баща му е американски военнослужещ от полски произход. Буковски следва журналистика, но се пропива, лежи в затвора и в психиатрията, практически от 1945 до 1954 е скандалният период на неговия запой, жени се няколко пъти, има и извънбрачна дъщеря. От 1969 г. се издържа само от писателска дейност. Умира от левкимия на 73 години през 1994 г. в Сан Педро, Калифорния. Жан Пол Сартр го смята за най-големия поет на Америка, а Хемингуей го нарича „проклет гений“. Сложни и интересни са отношенията му с Хенри Милър, другия свободен дух на модерната американска класика. Издателство „Фама“ ни предлага невероятно интересен том „За писането“, който съдържа част от литературната кореспонденция на писателя. Преводач е Людмил Люцканов. Страхотно е да проникнеш в творческата лаборатория на гений и безумец, който възприема като своя „творческа икона“ французина Луи Фердинан Селин, автор на прочутото „Пътуване до края на нощта“. Буковски признава, че писането го е спасявало от лудницата, от убийство или от самоубийство. И че ще му бъде нужно до последния дъх. Някои от изповедите му са създавани в нетрезво състояние, но всички те звучат пророчески и откриват нови пътища пред литературата. Трябва да признаем, че подражателите на Буковски по света са стотици, има ги немалко и у нас, но всъщност той е неповторим и спазва свято максимата, че творчеството е свобода – то не познава бариери и ограничения.

Виенското братство, Ингар Йонсрюд

Линк към книгата

В последните години започнахме да предпочитаме скандинавските криминалета пред англоезичните и френските и това никак не е случайно – скандинавците напипват формулата, която омагьосва съзнанието на съвременния читател, който вече не се нуждае от елементарна загадка, а от психологическо предизвикателство. Затова романите на Камила Лекберг, на Стиг Ларшон, на Ю Несбьо, на Арландур Индридасон и така нататък се издават по цял свят в милионни тиражи и хората обикват техните живописни герои. Ето че издателство „Колибри“ ще разшири галерията от скандинавски майстори на напрегнатите истории, предлагайки ни „Виенското братство“ , първа книга от трилогията за странната птица комисар Фредрих Байер, с автор Ингар Йонсрюд и преводач от норвежки Радослав Папазов. Авторът е съвсем млад човек, роден през 1974 година, но книгата му вече е бестселър в повече от двайсет страни. Знам, че любителите на „теорията на конспирацията“ веднага ще потрият доволно ръце, когато им пошушна, че става дума за тайно братство биолози, осъществявали опити в името на „расовата хигиена“ по Време на втората световна война. Загадката се проточва до наши дни, когато изчезва дъщерята на високопоставен политик. Тя е членувала в религиозна секта, срещу която е предприета кървава атака. И така – тероризъм, секти, тайни общества, загадки, но това не е всичко. Най-важното е, че образите са невероятно живописни, а емоционално нестабилният комисар Байер с тънък, добре подстриган мустак, сякаш нарисуван в състояние на пиянски унес ни изпълва с противоречиви чувства, но, разбира се, с огромно нетърпение ще очакваме да го срещнем отново в подготвящите се нови томове от трилогията.

Тъгата на ангелите, Йон Калман Стефансон

Линк към книгата

Ще ви разкажа за несъмнено най-значимия съвременен исландски писател Йон Калман Стефансон, роден през 1963 година в Рейкявик, поет, романист и преводач, четири пъти номиниран за Литературната награда на Северния съвет, носител на Исландската литературна награда през 2005 г. и на най-голямата шведска литературна награда за чужденци на името на Пер Улов Енквист от 2011 г. за познатия на нашите читатели роман „Между рая и ада“, издаден в поредицата „Отвъд“ на „Жанет 45“ и преведен от Стефан Паунов, завършил исландска филология и международен бизнес, от 2001 г. той живее в Исландия. Творчеството на Стефенсон изисква от читателите силна интелектуална съпричастност – „Между рая и ада“, който се появи на български през 2015 г. е „истинско откритие и откровение“, според френската критика, „неизлъскан диамант“, според американците, а аз го възприемам като най-въздействащата притча за морето след посланията на Херман Мелвил и на Ърнест Хемингуей. Но ето че сега идва ред да прочетем „Тъгата на ангелите“, също в превод на Стефан Паунов. Това е приказка, изтъкана от мрачния вътък на човешките слабости, но също така и разказ за силата на духа, за любовта, за неистовата съпротива срещу тържеството на смъртта и на бездуховността. Напълно съм съгласен с датската писателка Карстен Йенсен, която определя Стефансон като „разказвач, неподвластен на времето“. Не мога да се сдържа и да не ви цитирам няколко разтърсващи изречения, за да добиете представа за стила на белетриста и за майсторството на преводача: „Той бе сънувал как се бори с някаква тъмна сила, която го бута от ръба на отвесна скала, и накрая изтощен пропада в засмукващата черна бездна, чува морето под краката си, лети надолу и после се събужда на пода. Оглежда се стъписан от синевата наоколо и изведнъж изпада в паника: дали не съм на дъното на морето, мисли си, дали не съм се удавил? Не, това не е синята смърт на морето, а блажената светлина на небето, понякога човек трудно прави разлика.“ Между прекрасния роман и великолепното стихотворение понякога разстоянието е почти незабележимо.

Тъмното знание на Древен Китай, Валентин Добрев

Линк към книгата

Валентин Добрев е мъж с необикновена съдба. Бил е постоянен представител към ООН в Женева, два пъти е заемал поста заместник министър на външните работи, около година е бил съветник на президента Петър Стоянов, а от 1998 до 2005 г. е посланик на България във Великобритания. Неговата огромна духовна слабост обаче е Китай, тъй като е дълбоко убеден, че съвременното устройство на тази велика държава е далече от илюзията за комунизма и много близо до идеала за „Централната хармония“, изразен от древния мъдрец Конфуций, както и до убеждението, че всеки човек изпълнява някаква небесна воля в интерес на своето семейство и на своята родина. Древната китайска метафизика и паралелите със съвременната наука са тема, която го занимава отдавна. Той едновременно изучава езика и миналото на Китай, но най-важно за него е да се опита да тълкува старинните трактати. Плод на забележителните му усилия е издадения от „Кралица Маб“ обемист том „Тъмното знание на Древен Китай“, който съдържа нови негови преводи на безсмъртни творби. Знаменитата „Книга на промените“, наричана още „И Дзин“ се използва вече повече от 3000 години. Хората се обръщат към нея, за да разберат какво ги очаква в бъдещето. Тя е оказала огромно влияние върху конфуцианската, даоистката и будистката философия. Не по-малко значим е трактатът „Дао дъ дзин“ на философа Лао Дзъ. Фондаментален за съвременната наука и за китайската космология е и „Ши Цъ Чжуан“. Половината том е посветен на задълбочените коментари на Добрев, който доказва връзката на старинните трактати с познанията ни за света като информационна система. Ще се намерят любопитни читатели и за подбраните „странни истории“ за духове и мъртъвци, за сънища и за красавици, както и за „притчите“, доказващи безсмъртието на китайската изящна словесност от Античността. 

Покана за задгробен живот, Глен Купър

Линк към книгата

Доктор Глен Лорънс Купър е археолог, фармаколог, сценарист и продуцент, роден е на 8 януари 1950 г. в Ню Йорк. След като завършва първо археология, а след това и медицина прави бляскава научна кариера, участва в разработването на редица лекарства, включително и на знаменития „Прозак“, а през 2000 г. става директор на една от най-големите компании за биотехнологии в Масачузетс. Вечер и пред почивните дни пише сценарии, които се опитва да продаде на Холивуд. През 2009 г. издава първия си бестселър „Библиотеката на мъртвите“, в който въвежда любимия си герой Уил Пайпър. Романът излиза в повече от 20 страни и, разбира се, българският му превод, разпространяван от „Бард“ има огромен успех. „Книга на душите“ и „Библиотекарите“ , „Възкресителят“, „Ще дойде дяволът“ са следващите му шеметни трилъри, също познати на нашия читател, тиражите им по света надминават 10 милиона копия. Най-новият шедьовър на Купър се нарича „Покана за задгробен живот“, издаден е все така от „Бард“ и е преведен от Асен Георгиев. През 1988 г. едно момиченце преживява тежка катастрофа, в която загиват родителите му. На прага между живота и смъртта тя вижда река от светлина, а от другия бряг баща й радостно маха с ръка да отиде при него. От този момент нататък, тя ще е готова на всичко, за да се случи това – дори и ако й се наложи да убива. Междувременно специалният агент на ФБР Сайръс о`Мали е по следите на необикновен сериен убиец, който пробива дупчици в главите на жертвите си след смъртта им. Вследствие на всичко това, светът е изправен пред ужасяваща криза. Купър съчетава огромната ерудиция на учения с таланта на първомайстора на напрежението, приключенията се нижат със светкавична скорост, така че не ни остава време да си поемем дъх чак до страхотния, разбира се, напълно неочакван финал.

Шемет на скептицизма, Емил Мишел Чоран

Линк към книгата

Издателство „Изток-Запад“ посвещава този обемист том на светлата памет на Красимир Мирчев – един от най-големите български преводачи от френски, който си отиде без време, но остави след себе си значимо книжно наследство. Вероятно знаете, че Емил Мишел Чоран е сред най-авторитетните мислители на XX век, той е от онова невероятно поколение румънски интелектуалци, които не се примириха с комунистическата диктатура и, избирайки изгнанието, дадоха огромен принос за световната култура. Това са Мирча Елиаде, Тристан Цара, Йожен Йонеску, скулпторът Константин Бранкузи… Емил Чоран е роден в семейството на православния свещеник Емилиан Чоран през 1911 г. , а от 1937 г. живее в Латинския квартал в Париж. Творбите му са забранени в комунистическа Румъния и въобще в Източна Европа. И как да бъде иначе, след като веруюто му е : „Свободата е върховно благо само за обладаните от волята да бъдат свободни“. Чоран умира през 1995 г. в парижка болница след продължително боледуване от алцхаймер. Всичките му книги се състоят от кратки есеистични текстове и от афоризми – в това отношение е убеден последовател на Фридрих Ницше и на Лев Шестов. В „Шемет на скептицизма“ са събрани три от най-важните му книги: „Силогизми на горчивината“, „Лошият създател“ и „Упражнения по възхита“. Всички онези, които обичат да остават дълго с „Опитите“ на Монтен и с „Мислите“ на Паскал, несъмнено ще се почувстват на Седмото небе при общуването с Чоран – скептик, песимист, но проникновен тълкувател на човешката душа, който не се страхува да признае, че „изглежда, във върховен миг на отвращение един плъх се е намъкнал в мозъка ни, за да мечтае там“, но и, говорейки проникновено за приятеля си Мирча Елиаде, признава – „всички ние сме бивши вярващи, всички сме религиозни духове без религия“. Четенето на Чоран е удоволствие, което трудно може да се обясни с обичайните думи, които използваме – то е пътешествие в бездната на надвремието.

 

Змията и Дъгата, Уейд Дейвис

Линк към книгата

Горя от нетърпение да ви срещна с още една забележителна книга на новото издателство „Ерове“, която няма да ви остави намира, докато не затворите и последната страница. През април 1982 г. етноботаникът Уейд Дейвис пристига в Хаити, за да проучи два документални случая на зомбита – хора, които са се завърнали на белия свят, години след като са били официално обявени за мъртви и погребани. Озоваваме се сякаш в знаменития филм с Брат Пит за войната на зомбитата, но това което ни разказва доктора по етноботаника, възпитаник на Харвардския университет не е фантастика. В продължение на дълги години той изследва петнайсет племенни групи от осем латиноамерикански националности, а след това се отправя към Хаити. Преди да започне да следва, Дейвис се е препитавал като дървосекач, земемер, ловен водач и пазач на парк, затова опасностите по време на пътуването не го стряскат. Той прониква в мистиката на религията „водун“, за да докаже, че „магическият реализъм“ на Карпентиер и на Маркес не е случайно явление, а разказите на Карлос Кастанеда звучат като детски приказки в сравнение в онова, което успява да установи Дейвис. Можем да наречем „Змията и Дъгата“ класика на научно-приключенския жанр, а авторът е истински „Индиана Джоунс на лов за духове“. Прекрасни думи могат да се кажат за преводачката Диляна Георгиева, както и за художничката на корицата Албена Лимони.
Повярвайте ми, няма да съжалявате, че сте отделили време не за поредния лековат роман, а за четиво, което ще ви донесе и познания, и духовни прозрения.

Дивашка жътва, Карл Хофман

Линк към книгата

Сега ще ви разкажа за младото семейство Атанаска и Тодор Станчеви, етнолози, които се запознават в Софийския университет – обединява ги огромния интерес към екзотичните култури. Моля ви, не се мръщете, когато разговаряме за етнология, защото тя е не някаква скучна наука, а възможно най-интересното познание за далечни народи, за взаимоотношения между хората, които не са ни познати. Всеизвестно е, че има произведения на големи етнолози, които звучат далеч по-интересно от най-драматичните трилъри. Точно такива книги си поставят за цел да търсят нашите ентусиасти, когато основават своето издателство „Ерове“, като преди това, още през 2010 г. поставят началото на Фестивала на етнографските филми. Първото им страхотно попадение е „Дивашка жътва“ от Карл Хофман. Що се отнася до името на издателството, обяснението на семейство Станчеви, че са с твърдата претенция „да не остават безгласна буква на нашия книжен пазар“. Че ще е така, можем да се убедим още от избора на Хофман, чието документално изследване е преведено по цял свят и то в милионни тиражи. Българският преводач на книгата е режисьорът на нашумелия документален филм „Татко снима мръсни филми“ за първия българин, създал порно. Напоследък той работи върху портрет на емблематичния фотограф Уил Макбрайт и посвещава нощите си на откровенията на Хофман. Да не пропусна и графичният дизайн, създал една от най-стилните корици през последните години – Константин Кокаланов, страстен почитател на калиграфията. И така, да представим накратко побъркващата история, която научаваме от „Дивашка жътва“. На 21 ноември 1961 г. 23-годишният Майкъл Рокфелер, син на милиардера, изчезва край бреговете на югозападна Нова Гвинея. Въпреки организираното дирене, не е открита нито следа. Големият етнограф Карл Хофман решава да проведе собствено разследване. Той тръгва по стъпките на младежа и се потапя в свят на бивши ловци на глави, на канибали, на духове и невероятни обичаи . В резултат на всичко това, освен че написва шеметен бестселър, помага за разгадаването на една от големите загадки на последните петдесет години и предлага уникални размишления за сблъсъка между взаимноизключващи се култури – между света на огромните капитали и тайнственото общество на примитивните жени и мъже, които не се интересуват от материалните облаги.

 

Висока облачност, Оля Стоянова

Линк към книгата

Оля Стоянова пък категорично се наложи и като великолепна поетеса, отнесла престижната награда на името на един от най-значимите наши творци на XX век „Николай Кънчев“ за поетичната си книга „Улица „Щастие“, и като страхотeн драматург, събрала най-значимите си драми в тома „Малки ритуали на сбогуване“, носителка на наградата на театър София“ и на приза „Наум Шопов“, а и като силна белетристка, която постави важни въпроси на съвремието в определения от някои критици като „екологичен роман“ „Лични географии“. Изключително много харесвам умението й да забърка магическа смес от абсурдни ситуации и напълно реалистични събития, да разчита многопосочните знаци на големия град, да осмисля как назряват революциите – духовните и социалните. Всъщност всеки от разказите й в новата книга „Висока облачност“ е своеобразна кратка пиеса – с живописни герои, с остроумни диалози, заредени с дълбоко хуманни послания. Попадаме в „Градината на чудесата“, където са заключени важни тайни за националната ни история, а на „Съкратен курс по тълкуване на сънищата“ се опитваме да проникнем в обърканото подсъзнание на съвременника. Завинаги ще запомня „Къщата на влюбените“ – това е бих казал стихотворение в проза, което по неповторим начин ни говори за самотата и за мечтите ни да открием добри чудеса. Искрено вярвам, че младите хора ще пожелаят да прекарат час-два не само с някое криминале, но и с прекрасните разкази на съвременните ни Шехерезади.

Юлски разкази, Здравка Евтимова

Линк към книгата

Дълбокото ми убеждение  е, че значимата съвременна българска литература се пише най-вече от талантливи жени, сред които блестят имената на Севда Костова, на Теодора Димова, на Неда Антонова, на Емилия Дворянова, на Керана Ангелова, на Весела Люхова и на много други. Издателството на една от тях – Божана Апостолова – „Жанет 45“ за пореден път ни среща с огромния талант на Здравка Евтимова. Само заради скромността си белетристката не парадира с успехите, които жъне по света, но несъмнено тя е най-превежданата българка, особено в англоезичния свят – книгите й може да се намерят в 32 страни. Нейните романи „Четвъртък“, „Арката“, „Една и съща река“ и сборниците й с разкази са чест за нашата словесност. Новата й книга „Юлски разкази" несъмнено носи въздействието на „магическия реализъм“ по български, преди всичко тя е философски и естетическо обобщение за трагикомичния ни живот. Сюжетите са не само необикновени и увлекателни, но преди всичко – дълбоко въздействащи, разтърсващи. Ще се запознаете с чудовището Теви от Тевното езеро над квартала „Тева“ в Перник, ще изживеете потресаващата любовна драма на Димана в „Няма да тръгвам“, ще се запознаете с учителката по английски госпожа Иванова, която трябва да обучава дъщерята на виден финансист – героите са запомнящи се, многоцветни, а биографиите им са така запомнящи се, че без да щем, оставаме продължително време под въздействието на тези едновременно трагични, но и изпълнени с духовна светлина „юлски разкази“.

Хроники за възхождението българско, Светослав Цветков

Линк към книгата

Имам особеното удоволствие да ви представя една изключителна документална книга на издателство „Жанет 45“, която особено приляга да разгърнем в навечерието на 2 юни. Радиожурналистът от програма „Христо Ботев“ на Националното радио Светлозар Цветков стана извънредно популярен сред читателите с мащабния си исторически роман „Градината на всевишния“, с който ни връща в последната четвърт на XIV век – невероятно драматично и трагично за българите време. В близо 700- страничната творба той ни запозна с флорентинския граф Джанкарло ди Тока, получил секретно поръчение от Папството и от могъщата банка Перуци да спечели доверието на Османците. Това беше вълнуващ разказ и за патриарх Евтимий, за богомила Саво и за монаха Илия, потурчен с прозвището Али Папаз. Има писатели, за които пресата не шуми, но читателите като че ли сами намират пътя към създаденото от тях. Сигурен съм, че огромен успех ще има и новия том на Цветков „Хроники за възхождението българско“ – неповторимо значим разказ за малко известни дела на велики българи-възрожденци, като даскал Райно Попович и прекрасната му дъщеря Елисавета, основателка на женското дружество „Възпитание“ в Карлово, като Екзарх Йосиф и Евлоги Георгиев, като издателя Христо Г. Данов. Документалните истории се поглъщат като свръхдинамичен и вълнуващ роман, особено ме омагьосаха страниците за художника Никола Танев, за актьора Радко Дишлиев –всъщност Цветков ни поднася поема в проза за културната история на Карлово, в която думите са подплатени с важни документи и с безценни снимки от архивите. Възпитаник на Карловската гимназия, удостоен през 2007 г. с най-голямата награда от родния си град „Златна богиня“, Цветков завършва с разказ за сънародниците ни, постигнали световнозначими успехи и получили всеобщо уважение като дейни членове на екипа на НАСА. Уникално издание, което би трябвало да заеме достойно място в библиотеката на всеки истински българин.

Мандухай. Великата царица на монголците, Таня Кинкел

Линк към книгата

Една от най-търсените и значими поредици на издателство "Емас" е „Известните жени в историята“. Подборът на стойностни исторически романи е много прецизен, без да се правят никакви отстъпки заради сензационното и жълтото, това са творби, които ни дават представа не само за живописните героини, но и за важни епохи от човешката история. Събития в издателското битие са „Саломе“ от Ерик Валу, „Катерина Сфорца, алената графиня“ и „Катерина де Медичи, кралицата, подвластна на дявола“ от Джийн Калогридис, „Мата Хари“ от Ан Браганс, „Месалина, фаталната жена на древността“ от Алфред Широкауер, „Мария Терезия, между трона и любовта“ и „Императрица Сиси“ от Габриеле Мери Кристин, „Мадам дьо Помпадур“ от Клаудия Циглер и др. – все книга, които – ако сте ги пропуснали – ви съветвам непременно да си набавите. Най-новото попълнение в поредицата е „Мандухай. Великата царица на монголците“ от Таня Кинкел. Тази невероятна жена, наричана още Мандухай Мъдрата, живяла от 1448 до към 1503 г. успява да запази влиянието на потомците на Чингис хан в Монголия. Тя рано остава вдовица и започва да крои планове как да поеме управлението на разпокъсаната империя. Легендата твърди, че рядко слизала от коня. Романът разказва увлекателно за голямото й съперничество с младата и образована китайка Ван, която отглежда и възпитава бъдещия престолонаследник на Китай, а по-късно използва чара си, за да се превърне в негова главна наложничка. Но амбициите й за власт ще се сблъскат с железния характер на монголката Мандухай. Години наред авторката проучва древните хроники на монголците и на китайците, предприема пътуване из местата, които описва и остава вярна на надписа на надгробния паметник на царицата: „Умната, мъдра и добра царица Мандухай разпусна косата си, събра я високо на темето си и настани Даян хан, владетеля на народа, в плетен кош върху гърба на коня. После потегли на бой. Тя донесе на страната си мир и щастие и даде възможност на всички хора от своя народ да почиват на собствената си земя.“ Преводачка на увлекателната история е Величка Стефанова, а научен консултант на изданието – големият специалист по монголската и китайската древност професор д-р Александър Федотов.

Неизбежна гибел

Линк към книгата

Като дете поглъщах страхотните книги на Ерих Кестнер, той беше Джоан Роулинс за моето поколение, а „Летящата класна стая“, „Антон и Точица“ и особено „Двойната Лотхен“ съм препрочитал по повече от десет пъти. Че продължават да са интересни за съвременните деца, съдя по реакциите на внучките ми, които жадно поглъщат страниците, пък и по появяващите се непрекъснато нови екранизации на класическите творби. Истински откровения в годините на така наречения „социалистически реализъм“ бяха и забавните истории за възрастни на Кестнер „Трима мъже в света“, „Изчезналата миниатюра“, „Презгранично пътуване“, по-късно се убедихме, че дяволски талантливият германец е бил и прекрасен поет, а винаги и читателите, и критиците са възприемали като най-зрялата и най-значимата му книга романа „Фабиан“. През 1933 г. на площада пред Операта в Берлин нацистите изгарят този роман, заедно с много други прекрасни произведения на „политически неблагонадеждния“ интелектуалец, който по чудо се измъква от лапите на Гестапо. Едва сега, през 2017 г. разбираме, че не само нацистите, но и цензурата на благоприличните бюргери не са можели да преглътнат свободолюбивите и прекалено модерни за онази епоха възгледи на белетриста. Затова под истинското му заглавие „Неизбежна гибел“ получаваме едва сега автентичния текст на „Фабиан“, обогатен с около сто „еретични страници“. Преводът от немски е на Здравка Евстатиева, а издателството е „Ентусиаст“, което подготви великолепна поредица с модерна класика и наскоро представи в нея „Буденброкови“ – романа, за който Томас Ман получава Нобелова награда. „Неизбежна гибел“ е сатиричен шедьовър, в който всички политически и еротични табута падат, за да се убедим категорично, че Кестнер е не само най-значимия немски детски писател, а и класик, чието слово звучи невероятно модерно и актуално.

9,8 по скалата на болката, Десислава Шейтанова, Тео Буковски

Линк към книгата

Не много често се появяват стойностни български психотрилъри, обикновено криминалетата се подценяват като „литература втора употреба“ и автори, жадни за бързи печалби, ги пишат пет за четири. Не е такъв случая с „9,8 по скалата на болката“ от Десислава Шейтанова и Тео Буковски – поредния точен избор на стопанина на издателство „Лексикон“ Йордан Антов. Специализирано за българска литература „лексикон“ не само поощрява талантливите поети и белетристи, но с всяка закупена от него книга, вие, читателите подпомагате авторите и правите възможно българското културно чудо в години, когато държавата въобще не се интересува от книги и въобще – от изкуство. През 2013 г. Десислава Шейтанова спечели престижната награда за млад автор на издателство „Хермес“ с романа си „Диагноза: изгубена“. Тя е родена през 1983 г. във Варна, завършила е публична администрация и стопанско управление. Тео Буковски е точно десет години по-възрастен от нея, работил е като археолог и като радиожурналист, но всъщност е лекар, а издателство „Весела Люцканова“ го е представило с три зрели произведения, в които писателят изследва „измеренията на страха“. Той обича да се шегува, че  дете на Клифърд Саймък и на Агата Кристи, признава си, че много обича романтична поезия и най-вече стиховете на Хьолдерлин. Десислава признава, че я привличат ранените, уязвените, пречупените хора и обича да разказва за тях, а Тео ни припомня, че техният нов роман е експеримент, тъй като за първи път в българската литература двама автори създават заедно психотрилър. Признавам, че отначало бях скептичен, след като познавам образци от сорта на „Мълчанието на агнетата“, но когато навлязох в необикновената история на младата Елза, жена с не особено големи надежди, и на Виктор – човек със самотно настояще и заличено бъдеще разбрах, че тяхната уж случайна интернет връзка ще ме развълнува. И не сгреших – четох цяла нощ, докато стигнах до неочаквания финал. Голямото достойнство на тази книга е шеметното напрежение, достойно за високобюджетен филм, както и сполучливото изграждане на образите. Въпреки че очертава правдива картина на нашата действителност, романът може да се нарече и космополитен, тъй като проблемите са общочовешки и в крайна сметка големия въпрос е: колко струва човешкият живот. Дизайнът на корицата, дело на художника Любомир Славков, също е на много високо равнище.

Истории, различни от моята, Еманюел Карер

Линк към книгата

Издателство „Колибри“ с вещина следи значимите явления във френската литература. Стопанката му Силвия Вагенщайн е сред най-големите ни преводачки от този език, дъщеря й Жаклин, която здраво държи в ръцете си политиката на издателството, също е френска възпитаничка. Затова няма нищо чудно, че те ни поднасят не само най-високотиражните и най-награждаваните, но и най-стойностните в художествено отношение творби. Струва ми се, че един от най-значимите писатели в съвременна Франция несъмнено е Еманюел Карер. Роден е на 9 декември 1957 г., завършва Парижкия институт за политически науки. Две години живее в Индонезия, където преподава френски език. Дебютира като кинокритик, но през 1993 г. проявява огромен интерес към зловещата фигура на Жан-Клод Ромен, който убива съпругата си, децата си и своите родители, тъй като те откриват, че десетилетия наред е лъгал всички, че е лекар. Историята наподобява „Хладнокръвно“ на Труман Къпоти, но произведението на Карер „Врагът“, представено също от „Колибри“ е дълбок психологически анализ на престъпния характер – филмът по него също се радва на много голям успех. Сред бестселърите на Карер е романизираната биография на руския писател и десидент Едуард Лимонов – тя също скоро ще попадне в ръцете на нашите читатели, за нея Карер получава наградата „Ренодо“ .През 2010 получава Наградата на Френската академия за цялостното си творчество, а през 2014 г. пише една от любимите ми есеистични книги „Царството“. Тя се появи през миналата година на български и представлява невероятно вълнуващ разказ за ранното християнство и за личностите на Апостолите. Въпросите, които задава писателят, са мъчителни, но не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. Ето че сега в ръцете ни е още един негов бестселър от 2011 г. – „Истории, различни от моята“, за която получава „Кристален глобус“. Отново Карер ни въвежда в своята Светая светих, в семейния си живот, за да ни довери ужасни тайни – сестрата на съпругата му Елен е млада съдийка, майка на три момиченца, но се разболява неизлечимо. В същото време писателят и спътницата му в живота са свидетели на друга трагедия – те са в Шри Ланка, когато там връхлита разрушително цунами и убива четиригодишната дъщеричка на младо семейство. Въпреки страховитите истории, които ни разказва, белетристът се опитва да внесе в живота ни повече светлина и да ни помогне да разберем колко крехко е човешкото щастие и как е важно да се замислим какво ни свързва с другите хора и можем ли да бъдем съпричастни към болката им. Преводът е дело на Анна Ватева, а книгата е включена в престижната поредица на издателството „Съвременна европейска проза“.

Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност, Вили Лилков, Христо Христов

Линк към книгата

Появата на тази книга най-неочаквано се превърна в сензация. Дори издателство „Сиела“ не беше помислило за реален тираж и за няколко седмици се наложи да прави вече две допечатки. Сигурен съм, че ще има и още, защото, макар да се опитват да ни внушат, че миналото трябва да се загърби, хората искат да знаят истината за годините на тоталитаризъм. Вили Лилков е професор по физика. Видял е в обемистото си досие, че произхождал от семейство на „бивши хора“, които са били „враждебно настроени спрямо политиката на БКП“. Прекрасно го разбирам, тъй като и моят дядо, бивш заместник-министър на правосъдието през 40-те години също „повлече“ семейството ни в тази страховита графа. Христо Христов едва ли се нуждае от представяне. Той вече двадесет и седем години води своята отчаяна битка за изваждането на бял свят на комунистическото минало. Хората разграбваха книгите му „Убийте Скитника“, посветена на разправата с писателя Георги Марков, „Секретното дело за лагерите“ и много други. Лауреат е на Гражданската награда на Европейския парламент, връчена му през 2014 г. В „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ няма нито ред измислици – това е сериозен том от над 500 страници, който категорично доказва жестокото унищожаване на така наречената „буржоазна интелигенция“ и жестоката участ на техните потомци. Всичките жертви са представени поименно, а и с приноса им за националната наука, култура, политика, икономика. Направо няма да повярвате когато разберете през какви изпитания е преминал Димитър Талев, какво се е случило с наследниците на Иван Вазов, на баба Тонка, на Бачо Киро, на Райна Княгиня. Вълнуващи страници са отделени на разправата с духовенството, на разложението на земеделската опозиция, на преследването на големите юристи. Прав е авторът на послеслова професор Иван Младенов, че  „Бивши хора“ е картография на страданието. Тя е поредния български принос в създаването на голямата световна „Черна книга на комунизма“, която продължава да се пише.

Да уловиш мига, Гийом Мюсо

Линк към книгата

Вече от няколко години издателство „Изток-Запад“ ни запознава с изумителното творчество на най-касовия съвременен френски писател Гийом Мюсо ( вторият след него е Мишел Бюси, чийто романи  „Черните лилии“ и „Без теб“ ни представи издателство „Ентусиаст“). Мюсо е роден на 6 юли 1974 г. в известния френски курорт Антиб. Започва да пише още като ученик. На 19 години заминава за САЩ, където се препитава като продавач на сладолед – оттук е и прекрасното му познаване на американската действителност, тъй като немалко от романите му се развиват отвъд океана. След като се завръща в родината си става бакалавър по икономика на Университета в Ница. През 2004 г. преживява тежка автомобилна катастрофа и от този момент нататък е обсебен от мисълта за живота след смъртта. През 2012 г. е удостоен с наградата Кавалер на Ордена за изкуство и литература. Преведен е на 36 езика в общ тираж над 18 милиона копия. Познаваме от изданията на „Изток-Запад“ прекрасните му и загадъчни романи „И след това“, „Ще бъдеш ли тук“, „Защото те обичам“, „Хартиеното момиче“. Имах щастието да преведа шедьоврите му „Повикът на ангела“ и „Сентръл Парк“ – истории, в които загадката се разплита едва на последната страница, а атмосферата на загадъчност и мистика обсебва душите ни. Най-новият роман от Гийом Мюсо в колекцията на „Изток-Запад“ е „Да уловиш мига“, превод Венера Атанасова. Още от първите страници Мюсо ни хваща здраво за гърлата. Знаменитият хирург Франк Костело е странен и доста мрачен мъж.  Той рядко общува с трите си деца, затова синът му, младият лекар Артър Костело силно се учудва, когато баща му го кани да се срещнат. Оказва се, че хирургът е тежко болен и разпределя наследството между децата си. За Артър е оставил само един морски фар, в който има изба със стая със зазидана врата. Условието на Франк Артър да получи фара е той никога да не отваря тази врата. Младежът обаче ще влезе там и ще се сблъска с ужасна тайна – проклятие, което ще преобърне живота на много хора. Една от жертвите ще е и красивата Лиза, която иска да учи актьорско майсторство, но е привлечена от чара на Артър. Когато прочетете поредния психологически трилър на Мюсо, ще се убедите че французинът е далеч по-добър майстор на съспенса от повече съвременни американски майстори. В скоби ще спомена, че по следите му уверено върви и неговия брат Валантен Мюсо, който наскоро беше представен от „Изток-Запад“ с трилъра „Кръгът на невинните“.

Даниел Щайн, преводач, Людмила Улицка

Линк към книгата

Вече ви запознах с необикновената биография и съдба на голямата съвременна руска писателка Людмила Улицка. Сега ще ви препоръчам още един, току-що появил се на български език неин прекрасен роман – „Даниел Щайн, преводач“, включен в поредицата „Колекция Елит XXI век“ на издателство „Парадокс“. Книгите на Улицка не са кратки, „Казусът Кукоцки“ е 460 страници, „Даниел Щайн“ е над 600, но – бъдете сигурни – започнете ли ги, за нищо на света няма да искате да ги оставите. И този роман е носител на много значима награда – „Голямата книга“ за 2006 г., но освен това той е и най-продавания бестселър на Улицка, преведен е по цял свят. Основава се на историята на живота на Освалд Руфайзен – католически монах от еврейски произход. Всъщност името на героя на романа е друго, но Даниел Щайн също става католически свещеник. Читателите посрещат романа възторжено, но критиците – и особено някои крайно педантични християнски духовници – обвиняват писателката в непознаване на догмата. Аз обаче смятам, че това е една от най-прекрасните книги за необходимостта от повече толерантност между хората, която в наши дни е невероятно актуална: „Не само че не разбираме езика на Бога, но и помежду си лошо се разбираме“ – заявява Улицка и ни смайва с необикновените истории на своите колоритни герои – израелски радикал, тъжен арабин-християнин, озлобена комунистка, която доживява дните си в старчески дом, германка, работеща в християнска общност край Хайфа, за да изкупи вината на своя народ. Преводачи на книгата са Александрина Петрова и стопанката на издателство „Парадокс“ Доротея Монова. Едва ли някога ще забравим необикновения Даниел Щайн, който се бунтува срещу религията на догматите и властта, могъществото и тоталитаризма, а неговото живо тяло се оказва единственият мост между юдаизма и християнството. Не пропускайте да се запознаете с посланията на Улицка, потърсете и издадения и преди няколко години от Колибри роман „Медея и нейните деца“ – за гъркинята Медея Мендес, която оцелява в Крим след всичките сталински чистки, а домът й на черноморския бряг е гостоприемно отворен за цялата рода – праведница и магьосница, която живее с мистериите на живота и на смъртта. Книгата е чудесно преведена от наскоро напусналата ни преводачка София Бранц.

Казусът Кукоцки, Людмила Улицка

Линк към книгата
Ще ви запозная с най-четената по света съвременна руска писателка. Тя се казва Людмила Улицка и е родена на 21 февруари 1943 г. в Башкирска СССР, където по онова време е принудително евакуирано нейното семейство. И двамата й чичовци – Яков Улицки и Борис Гинзбург – са репресирани и хвърлени в затвора. След войната Людмила завършва биология и известно време работи в Института по обща генетика, но го напуска по собствено желание през 1970 г. След това ръководи Камерния еврейски музикален театър, пише книжки за деца и дори превежда от монголски език. През 1992 г. излиза първата й повест „Сонечка“ – преди време тя беше издадена от „Колибри“, - която е призната за най-добра преводна книга във Франция. Създава фонд „Хубавите книги“ и със собствени средства изпраща творбите, които харесва, в библиотеки по цяла Русия. За „Сонечка“ Улицка получава и голямата литературна награда на Италия. А за романа, който сега ще ви представя – „Казусът Кукоцки“ е първата жена, наградена с „Букър“ – най-големия руски приз за литература. Това става през 2001 г., а три години по-късно получава премията „Голямата книга“ за друг преведен на български неин роман „Искрено ваш Шурик“ ( издание на „Факел Експрес“ и на „Жанет 45 – превод Здравка Петрова), който си заслужава да потърсите и непременно да прочетете. „Казусът Кукоцки“ е издание на „Колибри“ в популярната им библиотека „Съвременна европейска проза“ Преводач е Иван Тотоманов. Улицка описва живота на семейството на професор Павел Алексеевич Кукоцки на фона на историята на Съветската държава до средата на 60-те години на двайсети век. По него е създаден едноименен телевизионен сериал. Павел Алексеевич притежава невероятен природен дар – той вижда поразените вътрешни органи на пациентите си. През 1942 г. спасява от смърт бъдещата си съпруга. Великолепно са описани сталинските репресии, разгромът на генетиката, борбата на професора за разрешаването на абортите, която му донася жестоки страдания. Сюжетът е невероятно увлекателен, а стилът на Улицка е уникален. Личният живот на героите се слива с промените в общественото битие и всъщност наградата „Букър“ се дължи на умението на белетристката по неповторим начин да поставя универсални въпроси, да разисква вечните теми за любовта и свободата, за цената на компромисите и за борбата срещу злото.

Тайната история на Туин Пийкс, Марк Фрост

Линк към книгата

Двайсет и пет години след убийството на Лора Палмър всичко започва отново – Дейвид Линч отново застава на снимачната площадка, а любимият му композитор Анджело Бандаламенти ни въвежда в неповторимата тайнствена обстановка на творбата. Сценарист и вдъхновител за създаването на тази безсмъртна история е Марк Фрост, американски режисьор, продуцент и писател на бестселъри, роден през 1953 г. в Бруклин. През 1993 г. излиза първият му трилър „Списъкът на седемте“ от поредицата „Артър Конан Дойл“, а през 1995 г. – продължението „Шестимата месии“. И двете книги стигнаха милионни тиражи по цял свят, а благодарение на „Бард“ и до днес са любимо четиво и на българите. В тях прави впечатление необикновената фантазия на Фрост, умението му да съчетава свръхестественото с материалното, да създава герои, които завинаги да се запечатват в съзнанието ни. Впрочем, той е сценарист и на знаменитата поредица на киностудия „Марвел“ „Фантастимчната четворка“. Месец преди излизането на новите серии от „Туин Пийкс“ Марк Фрост ни изненада с „Тайната история на Туин Пийкс“ – един страхотен том, който ни изумява с полиграфските фантазии. Четем го сякаш гледаме филм, а преводът на Венцислав Божилов е съвършен. Историята започва с „Вътрешен меморандум на ФБР“ за открито неизвестно досие, свързано със серия убийства във и около градчето Туин Пийкс. Връщаме се далеч в миналото на САЩ, четем извадки от личния архив на президента Томас Джеферсън, написани в края на 1805 г., проследяваме подробно фактите около трагичната гибел на бизнесмена Андрю Пакарт през 1987 г., попадаме  в „други измерения“ и установяваме, че всъщност има двама Купър. Всичко това ще ни подготви за страховитото развитие на събитията в продължението на сериала. Дали е случайна и връзката със света на Джоан Ролингс и нейния Хари Потър, след като последните думи в книгата са: „Совите наистина може да не са онова, което изглеждат, но все пак изпълняват една много важна функция – те ни напомнят да се вглеждаме в мрака.“ Приятели на зловещите загадки, Дейвид линч и Марк Фрост ви канят на незабравимо пътешествие. Не го изпускайте!

ТУИН ПИЙКС: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър, Скот Фрост; Дженифър Линч

Линк към книгата

Няма съмнение, че заснетия по идея на Марк Фрост и Дейвид Линч в периода 1990-1991 г. телевизионен сериал „Туин Пийкс“ промени завинаги представите ни за възможностите но домашното кино. Историята се развива в среден по големина град в далечния северозапад на Съединените щати, където обичано от всички красиво седемнайсетгодишно момиче е намерено убито, а федералният агент Дейл Купър и екипът му започват да разследват мистерията. Всъщност обаче се оказа, че това съвсем не е обикновен криминален филм, а философска диаболична история за вечната борба между доброто и злото, а мистичната природа и изпълненото с тайни битие на героите приковаха милиони зрители пред малкия екран. През 2014 г. се появиха слухове, че историята ще има продължение, а през май 2017 г. тъй дългоочакваното филмово събитие най-сетне бе реализирано. Естествено е, докато го гледаме да се опитаме да си припомним всичко най-важно, което досега знаехме за загадките. Наш прекрасен помощник в това отношение е издателство „Бард“, което ни предложи в един елегантен том две книги, вдъхновени от филма - ТУИН ПИЙКС: Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър; Тайният дневник на Лора Палмър. Братът на Марк Фрост Скот създава „Автобиографията на специалния агент на ФБР Дейл Купър“, а дъщерята на Дейвид Линч – Дженифър – Тайният дневник на Лора Палмър“. В издадената от „Колибри“ изповедна творба „Да уловиш голямата риба“ режисьорът Линч казва: „Обичам да се потапям в някакъв друг свят, обичам мистериите. Не искам да знам предварително какво трябва да се случи. Харесва ми усещането, когато откривам нещо ново.“ Точно така е построена телевизионната поредица, а историите на Купър и на Лора Палмър предхождат филмовото действие – те ни връщат чак в детството на героите, за да извървим заедно с тях трънливия път до фаталния ден на престъплението. Очертават се странни и извънредно интересни характери. Разказът на Купър започва от 1967 г., когато той е тринайсетгодишен и е дълбоко убеден, че Шерлок Холмс е най-великият детектив на света. Разделяме се с него на 24 февруари 1989 г., когато в щата Вашингтон е открито тяло на млада жена, увито в прозрачен найлон. Дневникът на жертвата пък започва на 22 юли 1984 г., когато тя навършва дванайсет години и завършва с думите „Толкова се страхувам от смъртта…“ Ще ни позволят ли прочетените страници да стигнем по-близо до разрешението на мистерията? Струва си да опитаме. Преводачи на автобиографията на агента Купър са Деляна Найденова и Яна Янева, а на дневника на Лора – Огняна Иванова.  

Консуело, I, II и III том, Жорж Санд

Наистина не знаех с какво се захващам, когато преди две години започнах да превеждам гигантския роман „Консуело“ от Жорж Санд. Сърдечно благодаря на издателство „Изток-Запад“ за великолепното издание. Само онзи, който е проникнал в океана от слова на тази безсмъртна творба ще усети, че тя наистина е велика, че се нарежда сред шедьоврите на всички времена и народи. Самият Феодор Достоевски е поразен от „върховната и целомъдрена чистота на образите и на идеите“, според него Санд е „почти небивала по ум и талант жена – едно име, което става историческо, на което не е съдено да бъде забравено и да се изличи от паметта на европейското човечество“. Дори Гюстав Флобер, този строг съдник на съвременниците си е омагьосан от епичността и прелестта на „Консуело“, а Иван Тургенев направо заявява: „Повярвайте ми: Жорж Санд е една от нашите светици“. Обичана от гений като Алфред дьо Мюсе и Шопен, в „Консуело“ Санд създава величав химн на музиката, както и своеобразна енциклопедия на обществения живот в края на XVII и първата половина на XVIII век – заедно с нея посещаваме дворците на великите монарси от онази епоха Мария Терезия и Фридрих Велики, проникваме в тайните общества, очакват ни главоломни приключения, които по размах надминават дори описаното от въображението на Дюма-баща, запознаваме се с гениалната певица Консуело, като за прототип Санд използва „дивата“ на своето време Полин Виардо и с тайнствения граф Алберт, потомък на знаменития чешки вожд Ян Жижка. Заедно с Волтер, с граф Калиостро, с безсмъртния Сен-Жермен, с колоритни композитори, певици и благородници ставаме свидетели на зловещ заговор, от който Консуело е спасена благодарение на Невидимите – всемогъщ таен орден, чиято цел е да унищожи стария свят и да създаде общество на свободата, равенството и братството. Загадките и интригите направо спират дъха ни, а красивата любовна история и грандиозната визия на писателката за миналото, настоящето и бъдещето ни изумяват. Задължителна книга за всички, които мечтаят да се докоснат до върховете на световната литературна класика и да я почувстват не като застинал паметник, а като нещо, което красноречиво говори направо на зажаднелите им за щастие души.

Фалко, Артуро Перес-Реверте

Линк към книгата

Мисля, че тримата най-значими писатели във съвременна Испания са Хавиер Мариас, Карлос Руис Сафон и Артура Перес-Реверте. Ще се постарая да ви ги представя по-детайлно в рубриката си „Озарения“, тъй като за щастие най-значимите им произведения са преведени на български и заслужават да стигнат до максимален брой читатели, тъй като са едновременно невероятно увлекателни и високо художествени. Няма съмнение, че Реверте е най-четеният и най-превежданият днес по целия свят испанец, а любимите ми негови книги са „Деветата порта“, роман, в който доказва, че е достоен съперник на Дюма, и „Кралицата на Юга“ – за невероятна жена, която се изправя срещу чудовищния свят на наркотрафика. Реверте е роден в Картахена през 1951 г. Преведен е на повече от 35 езика в над 15 милиона тираж. Член е на Испанската кралска академия от 2003 г., бил е военен кореспондент и е обиколил най-горещите точки на планетата, а филмът по „Деветата порта“ е режисиран не от кого да е, а от самият Роман Полански. Кавалер е на френския орден за литература и изкуство и на Голямата награда на Франция за криминална литература. Издателство „Еднорог“, което от години последователно ни представя в чудесни преводи всичките му шедьоври сега ни запознава с най-новия му роман „Фалко“, който се основава на действителни събития. Новият герой на Реверте действа в условията на Испанската гражданска война и изпълнява изключително тежка задача като агент под прикритие. Критиците казват за тази книга, че в нея Джон Льо Каре среща Габриел Гарсия Маркес. Историята за Фалко се очаква да има продължение, а началото през 1936 г. е шеметно – той трябва да разгадае мръсните ходове на политиците и заедно с другарите си, верни на делото храбреци, да преодолее всички изпречили се на пътя му препятствия. Преводач е Веселка Ненкова, а чудесната корица е на художника Христо Хаджитанев.


Екипът на Смайли, Джон льо Каре

Линк към книгата

Екипът на Смайли“ е триумфалният финал на трилогията „Карла“. Джон Льо Каре признава, че имал намерение да подготви солидна поредица от десетина-петнайсет творби, посветени на епичните битки между двамата му главни герои – британеца Смайли и руснака Карла, да ги изпрати във всяко кътче на света и в своята цялост епопеята да се превърне в нещо като съвременна „Човешка комедия“, изобразяваща взаимното шпиониране в рамките на Студената война, но неочакваните обрати на историята провалили замисъла му. Все пак, ако днес искате да добиете автентична представа за близкото минало, ще е по-добре вместо да се ровите в безпристрастните и често пъти скучни хроники на историците, да се доверите на Льо Каре и да потеглите на шеметно пътешествие с „Екипът на Смайли“. Писателят гениално пресъздава взаимното дебнене и параноята, обзела и двете страни, готови на неограничени разходи, както и да рискуват животите на стотици доблестни хора. За ролята на негов поборник, говорител и странстващ рицар белетристът избира Смайли, своеобразен национален герой, способен да разреши и най-заплетените главоблъсканици. В последната част на трилогията авторът събира всичките нишки на повествованието, за да ни внуши, че след изстраданата победа над комунизма, на западния човек предстои да се пребори със собствената си алчност и с безразличието си към страданията на хората, живеещи извън неговия свят. Отново издателство „Колибри“ ни предлага безупречен превод на Венцислав К. Венков, един от онези интерпретатори, на които дължим десетки шедьоври на англоезичната изящна словесност.

Достопочтеният ученик, Джон льо Каре

Линк към книгата

Достопочтеният ученик“ е щурото продължение на трилогията „Карла“ от Джон Льо Каре. Преди да ви разкажа нещо повече за романа, ще ви съобщя, че носителят на престижните награди „Едгар“ и „Джеймс Тейт Блак Мемориъл“, както и на „Златната кама“ досега е представил 24 романа, по които са заснети 12 филма, сред които са кинокласиките „Руска къща“ – с Мишел Пфайфър и Шон Конъри, „Шивачът от Панама“ с Пиърс Броснън и много други. Романите са преведени на повече от 30 езика, а само от „Шпионинът, който дойде от студа“ са продадени над 40 хиляди копия. До като се захваща с „Достопочтеният ученик“ Джон Льо Каре създава романите си в Лондон, но за тази книга решава, че му се налага да пътува и се впуска в бурни пътешествия – от Хонконг се изстрелва към Тайван, после в Лаос, Камбоджа, Виетнам и Тайван. В тази взривоопасна част на света влиза в допир и с горещата война. Отново ни очаква среща със Смайли, който изпраща в Хонконг ученика си Джери Уестърби, който се представя за журналист, но трябва да разкрие кроежите на Москва за намеса в Китай. Разбира се, руснакът, който се крие под псевдонима Карла, пак се изправя срещу него. Струва ми се, че „Достопочтеният ученик“ е любимият роман на Льо Каре и несъмнено той е художествен и психологически връх в творчеството му. Преводач е Венцислав К. Венков, а над 600-те страници се поглъщат като топъл хляб, тъй като писателят е вълшебник на перото. Той не само по неповторим начин ни разказва за тайните на съвременната история, но вае и незабравими образи на лишените от личен живот и от право на щастие герои.

Дама, поп, асо, шпионин, Джон льо Каре

Ако трябва да говорим за истински крал на шпионския роман, то това безспорно е знаменитият англичанин Джон льо Каре. Класиран в първата десетка на най-великите англоезични писатели на нашето време, писателят дълги години е служил в разузнавателните структури на Обединеното кралство. Всъщност истинското му име е Дейвид Корнуел, а блясва на литературната сцена с бестселъра „Шпионинът, който дойде от студа“, екранизиран с участието на Ричард Бъртън. Роденият през 1931 г. белетрист не познава горчивия вкус на поражението – всяка негова нова творба се издава по цял свят в милионни тиражи, филмира се, за нея говорят и критици, и читатели. Дори възпитаниците на разузнавателните служби задължително изучават онова, което им нашепва първомайсторът. Върхът на славата му обаче се дължи на трилогията „Карла“, по която има прочут телевизионен сериал със сър Алек Гинес в главната роля. Историята започва с „Дама, поп, ако, шпионин“, а главният герой Смайли получава страхотно важна мисия – да разкрие съветската къртица „Карла“, проникнала в най-висшия ешелон на „Цирка“ – както Льо Каре нарича знаменитата МI – 6.  В този напрегнат приключенски роман нищо не е такова, каквото изглежда – всъщност творецът развенчава митовете за разузнаването, създавани от автори като бащата на Джеймс Бонд – Ян Флеминг. Той доказва колко мръсна работа е непрестанното следене и какво влияние оказва то върху дипломацията. Навлизаме не само в професионалната кариера, но и в личното битие на агентите, всеки от които крие дълбоко в душата си лична трагедия. Издателство „Колибри“ отново отдава дължимото на белетриста, включвайки произведението му в своята поредица „Съвременни трилъри“, в чудесния превод на Герасим Й. Славов.

 

Чамкория, Милен Русков

Дойде ред на двутомния епичен роман „Чамкория“ от Милен Русков. Наистина книгата е малко скъпичка, но трябва ли да бъдем прекалено пестеливи, когато става дума за явления от класата на „Тютюн“ на Димитър Димов и на „Иван Кондарев“ на Емилиян Станев. Рано е да се произнасям безапелационно, че държите в ръцете си шедьовър – вие сами ще решите това, виждам, че споровете в социалните мрежи вече се разгарят. Признавам, че четенето на текста дотолкова ме увлече, че цяла седмица позабравих другите си важни задачи. Нека ви напомня: за първата си творба „Джобна енциклопедия на мистериите“, която за съжаление и до днес остава недооценена, през 2005 г. белетристът получи наградата „Южна пролет“. За романа „Захвърлен в природата“, преведен дори и в САЩ, бе отличен с наградата „Вик“, а големият наш литературен критик Светлозар Игов му връчи своето собствено отличие „Дъбът на Пенчо“. За „Възвишение“ едва ли е необходимо да говоря – с него Русков стана лауреат на Наградата за литература на Европейския съюз през 2014 г., но най-важното е, че си спечели любовта на стотици хиляди читатели – не че нямаше завистници, наричащи го родоотстъпник и какъв ли не още. Сега очакваме с нетърпение и екранизацията на романа от режисьора Виктор Божинов. Преди да продължа размишленията си за „Чамкория“, искам да ви подсетя, че и трите споменати книги на Русков все още могат да бъдат намерени и наистина си заслужава да присъстват в нашите домашни библиотеки. Няма съмнение, че Милен Русков, като всеки голям творец, е чепат творец, наскоро се вдигна страшен шум около изявленията му за Георги Господинов, но аз смятам, че – за щастие – под слънцето има място за различни таланти, а това дето те спорят помежду си е хубаво, стига да не превръщат дискусиите в жълтеникави пикантерии. На корицата на „Чамкория“ виждаме омнибус с пътници, които се готвят за знаменития курорт, който в наши дни се нарича Боровец. Вероятно си спомняте, че някой от най-драматичните сцени в „Тютюн“ се разиграват именно там. През 20-40-те години на Двайсети век това е мястото, където се събират героите от хайлайфа, политическите асове, както и всевъзможни интересни типове. Разказът в романа се води от шофьора Славе, който на софийски жаргон от онова време, ни представя една настръхнала България, трагично разделена – дори повече отколкото е сега. Славе се смята за демократ, за широк социалист, отхвърля ужасите на терора, независимо дали е ляв или десен, но съдбоносно е въвлечен в събитията и трябва да избира между Военния съюз и ВМРО от една страна, и Единния фронт от друга. От десетилетия не сме чели по-силна, пък и по-сложна проза, несъмнено някои от посланията са противоречиви, а сюжетът е остро драматичен, затова искрено се надявам повече хора да посегнат към „Чамкория“ и да се разгори дискусия.

Виж Арлекините!, Владимир Набоков

Линк към книгата

 Ако не сте чели книгата, то поне вероятно сте гледали скандалния филм „Лолита“ с Джереми Айрънс, създаден по един от шедьоврите на гения Владимир Набоков. Роден през 1899 г. в Санкт Петербург във влиятелно аристократично семейство, той е принуден да напусне страната, когато избухва революцията и живее с родителите си в Берлин, а когато нацизмът надига глава, заминава за САЩ, където започва да пише на английски. Удивителното е, че Набоков е един от най-великите стилисти и на руската, и на английската проза. Многократно е предлаган за Нобелова награда, но се разминава с нея. Сред ексцентричностите му трябва специално да споменем огромните му познания за света на пеперудите и великолепната му игра на шах. Голямата част от произведенията му вече са познати на българския читател, който през социалистическия период беше лишен от много шедьоври. Възхищаваме се не само от изпълнения с еротика и с дълбока философия роман „Лолита“, но и от многото други произведения, повечето от които ни поднесе издателство „Фама“: все още можете да намерите тук и там бройки от шедьоврите „Истинският живот на Себастиян Найт“, „Подвиг“, „Отчаяние“, „Поп, вале, дама“, „Знак за незаконороденост“, „Оригиналът на Лаура“, „Лолита“. Сега дойде ред на „Виж Арлекините“, своеобразно завещание на Набоков, последният му издаден приживе роман през 1974 г., който измамно напомня за автобиография – застаряващият писател Вадим Вадимов си припомня красивите си съпруги, ведрите дни, прекарани на Лазурния бряг, Париж и емигрантското общество… Джон Ъпдайк заявява: „Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише – с превъзнесеност!“ Романът е написан на английски, преведен е съвършено от Весела Прошкова и включен в чудесната поредица „Класика“ на „Фама“. 

Мехмед Завоевателя, Недим Гюрсел

Линк към книгата

Прехвърлям се към време, фатално за българския етнос, както и за византийската империя, тъй като през 1453 г. след кръвопролитна схватка Мехмед II завладява митичния Константинопол. Издателство „Колибри“ отново е на висота с романа „Мехмед Завоевателя“ от Недим Гюрсел. Не бъркайте този роман със сладникавите турски сериали, Гюрсел е знаменит писател, който от десетилетия живее в Париж, преподава в Сорбоната, кавалер е на френския Орден на изкуствата и литературата. Наскоро този съвременен мъдрец беше в България  и ние можахме лично да се убедим, че успява да съвмести в себе си мъдростта на Изтока и на Запада. Той не признава деспотизма и авторитаризма, затова неговият образ на Мехмед е толкова сложен – сюжетът на романа шеметно ни прехвърля от съвременността към Средновековието, това е едновременно любовен, исторически и остро съвременен роман, който се родее с най-добрите европейски образци, напомня ми както за прозата на нобелистите Орхан Памук и Иво Андрич, така и за посланията на Пруст, на Камю… Преводът на Розия Самуилова е безупречен, както и художественото оформление на художника Стефан Касъров.

Пророчески портрети, Натаниъл Хоторн

Линк към книгата

Непременно трябва да се сдобиете и с още една книга на „Изток-Запад“. От известно време стопанинът на издателството Любен Козарев поддържа великолепната луксозна поредица „Върхове“, в която влизат онези творби на класиката, които никога няма да остареят. Поредицата е забележителна и с това, че е илюстрирана от прекрасния художник Петър Станимиров, един от бащите на българския комикс. Новото заглавие във „Върхове“ е „Пророчески портрети“ от Натаниъл Хоторн, за първи път преведени на български език разкази в превод на Весела Кацарова. Авторът на знаменития и дълго време смятан за неморален роман „Алената буква“, който наскоро се появи в ново издание на „Хермес“, е един от великите класици на американската литература. Роден е през 1804 и детството му е самотно, тъй като живее с овдовялата си рано майка. Негов прадядо е бил съдия в печално известния процес срещу вещиците в Салем през 1692 г. и затова темата за наказанието за греховете го преследва през целия му живот. Бил е близък приятел с Херман Мелвил, който му посвещава своя шедьовър „Моби Дик“. „Алената буква“ е разказ за греховната любов между красивата Естер и преподобния Артър, както и за детето, което се ражда от тяхната връзка. А разказите в тома „Пророчески портрети“ действително звучат невероятно съвременно – в тях има немалко свръхестествени истории, новелата „Пророчески портрети“ е своеобразно предчувствие за „Портретът на Дориан Грей“ от Оскар Уайлд, а „Голямото каменно лице“, „Славолюбивият гост“, „Античният пръстен“ и др. ще ви оставят без дъх. 

Дъщерята на Сталин, Роузмари Съливан

Линк към книгата

Продължавам с не по-малко увличаща и ценна книга, която ни разказва за живота на най-големия диктатор през ХХ век през погледа на дъщеря ми. „Дъщерята на Сталин “ или „Необикновеният живот на Светлана Алилуева“ е том от над 500 страници от авторитетната американска историчка Роузмари Съливан. В САЩ книгата е издадена в най-авторитетното издателство „Харпър Колинс“, а у нас тя излиза с марката на не по-малко значимото издателство „Изток-Запад“ в чудесния превод на Юлия Гешакова. През 1967 г. Алилуева влиза в американското  посолство в Делхи и иска убежище. Мемоарите й „Двайсет писма до един приятел“ и донасят около два милиона долара, но това не са просто сензационни текстове, а дълбок анализ на съветската действителност и на психиката на вожда. Съливан на свой ред прониква дълбоко в тайните на Кремъл, тя използва огромно количество документи от КГБ и от ЦРУ, осланя се на проведени лично от нея стотици разговори, открива непознати документи, които до известна степен променят познанията ни за модерната история. Светлана Алилуева умира в САЩ през 2011 г. като американската гражданка Лара Питърс. Тя притежава издръжливостта на авантюрист, невероятна жажда за живот и изненадващ оптимизъм, въпреки че си дава сметка за жестоките престъпления, извършени от баща й и въпреки трагичните й познания за тъмната страна на  човешкото битие.

Хаос, Патриша Корнуел

Линк към книгата

Следващата книга е на царицата на съвременния криминален роман Патриша Корнуел. Родена на 9 юни 1956 г. тя е внучка на авторката на „Чичо Томовата колиба“ Хариет Бичер Стоу. Още докато е малка, баща й се разболява от рак, а майка й изпада в тежка депресия, така че девойката и двамата й братя отрастват в приемно семейство. През 1980 г. тя се омъжва за професор Чарлс Л. Корнуел, той е 17 години по-възрастен от нея, ексцентричен мъж, който напуска университета и става проповедник. Развеждат се през 1989 г. и Патриша започва хомосексуална връзка с агента от ФБР Марго Бенет, чийто съпруг е арестуван след като се опитва да я убие. През 2005 г. писателката се жени за доктор Стейси Ан Грубер, инструкторка по психиатрия в Масачузетс. Навярно си спомняте, че в романите за лекаря съдебен патолог доктор Кей Скарпета нейната племеничка също е лесбийка. Корнуел написва 24 романа за знаменитата си героиня, почти всичките са издадени от „Бард“, издателството, което със светкавична бързина ни поднася и най-новия й шедьовър – „Хаос“ в превод на Милко Стоименов. Загадката тук започва с мъртва колоездачка. Странен кореспондент изпраща на лекарката загадъчни послания уж от името на Интерпол. На стотици километри от първия смъртен случай идва ред на друг, който несъмнено е свързан с първия. Върху раната на жертвата са намерени следи от вещество, което не съществува на Земята. Цял свят чете романите на Патриша Корнуел защото тя е невероятен психолог и познава тайните на човешката душа. 

Радостта да си обикновен, Роланд Меруло

Линк към книгата

Да не пропускаме и предложението на издателство „Обсидиан“, което винаги се е стремяло да следи най-значимите художествени явления в англоезичната и в европейската литература - Радостта да си обикновен. Роланд Меруло, роден на 19 септември 1953 г., е американски романист и есеист, преведен на португалски, испански, немски, френски, корейски и хърватски. Роден е в Бостън, баща му е строителен инженер, който на 60 години завършва и право, а майка му е физиотерапевт и учителка по природни науки. Белетристът е работил в бившия Съветски съюз за информационна агенция на САЩ, оттам се връща с „Руски реквием“, книга за градче, далеч от Москва, в което лъсват всички противоречия на строя. Известен по света Меруло става с трилогията си „Закуска в бога“, „Обяд с бога“ и „Вечеря с Бога“ – красиво написана и привлекателна история за смисъла на живота, за смъртта и духовността. Според критиката, този смел автор „е издълбал уникална мрежа в съвременната американска литература“. Той напълно доказва това твърдение с новия си бестселър „Радостта да си обикновен“, преведен чудесно от Надежда Розова. Подзаглавието е особено интригуващо – „Едно пътуване с Папата и Далай Лама“. След официална вечеря във Ватикана двамата свети мъже внезапно изчезват, също като герои от приказка от „Хиляда и една нощ“ те решават да споделят простите човешки радости и удоволствия – ще се появят на лъскаво парти в замъка на известен киноактьор, ще посетят мястото, където е обесен Мусолини, ще преживеят приключения, които ни напомнят за жизнеността във филмите на Фелини. Меруло ни предлага философски размисъл за религиозната толерантност, за истинските неща в битието, изпълнен с хумор, многоцветен, незабравим.

Ефектът Луцифер, Филип Зимбардо

Линк към книгата

А сега ви отвеждам към едно от водещите издателства за хуманитаристика и за художествена литература „Изток-Запад“, което ни предлага книга, събитие в културния ни живот. Става дума за изследването „Ефектът на Луцифер“ или „Как добрите хора стават зли“ от Филип Зимбардо, творба, която се разпространява по цял свят в милионни тиражи, а на български е преведена великолепно от Людмила Андреева. Предупреждавам ви, че четенето на тази книга може да ви лиши от сън, че тя е далеч по-страшна от роман на ужасите. Роденият на 23 март 1933 г. Зимбардо е американски социален психолог, по произход италианец, който израства в Южен Бронкс, Ню Йорк, и преподава в Станфордския университет. Там провежда знаменития Станфордски затворнически експеримент, който се състои в следното: в мазето на университета ученият приспособява три от кабинетите за затворнически килии и на случаен принцип разпределя 24 студенти на „надзиратели“ и „затворници“. Предвижда се опитът да продължи две седмици, но още на шестия ден се налага да бъде прекратен по етични съображения, тъй като надзирателите налагат системен и садистичен тормоз над „осъдените“, които изпадат в остри депресивни състояния и в безнадеждност. По този начин Зимбардо успява да обясни чудовищните престъпления срещу човечеството, извършвани в различни страни, като например изнасилването и убийството на около един милион души в Руанда през пролетта на 1994 г. или клането на 350 000 цивилни в Нанкин, Китай през 1937 г. Не бива да си затваряме очите за механизмите на злото – тази тема е особено актуална днес, когато сме свидетели на чудовищни терористични актове и на военни конфликти в различни краища на света.

Граница, Капка Касабова

Линк към книгата

"Граница"от Капка Касабова, издателство „Жанет 45“. Съдбата на белетристката е необикновена. Тя е родена през 1973 г., но прилича на момиченце – толкова е жизнена и динамична. През 1990 г. семейството й заминава за Англия, а оттам за Нова Зеландия. През последните години Капка живее в Шотландия – в Единбург. Издателство „Сиела“ ни срещна с невероятно талантливо написаните й романи „Вила Пасифика“, „Любов в земята на Мидас“ и „Улица без име“, както и с една забележителна история на тангото – „Двайсет минути любов“. Касабова създава сложни и оплетени сюжетни линии, запознава ни с незабравими герои, но най-важното за нея са уроците на историята. Тя се втренчва в миналото на Гърция, на Балканския полуостров, отвежда ни в Южна Америка, а в „Улица без име“ разравя пластовете на българската съдба. Най-значимото й произведения обаче е новата нейна книга, издадена от „Жанет 45“ – "Граница". Тя трудно може да бъде определена жанрово, но няма как да не се съгласим с шотландския критик Нийл Ашерсън, че „Касабова е съвременната Шехерезада, тя пътешества в източните Балкани, където почти всеки разказ предизвиква болка.“ Хрумването й да прекоси южните граничните райони на България, да се срещне с хората от забравените от Бога села, да подири причините за враждите и отчуждението, да припомни красиви митове и да открие девствени природни места, да стигне до душите на обитателите на Странджа и на Родопите – всичко това е предадено на прекрасен език, изпълва ни с тъга и със съпричастност. Прекрасна книга!

Слънцето залязва над Ангкор, Николай Овчаров

Линк към книгата

Сред българските предложения избрах „Слънцето залязва над Ангкор“ от „българския Индиана Джоунс“ професор Николай Овчаров. Едва ли има читател, който да не е чувал за него, особено след разкопките на предполагаемото светилище на тракийския бог Дионис при скалния дворец Перперикон в Източните Родопи. Роден е на 19 юли 1957 г., издал е около двайсетина монографии, познава отлично както древността, така и епохата на Второто българско царство, има поглед и върху новата история на страната ни. Велик офицер е от Ордена на рицарите тамплиери член е на Изследователския борд на Американския биографичен институт, но най-важното за нас – Овчаров е невероятен пътешественик, а когато обикаля света, описва приключенията си невероятно образно, динамично и интересно. Помним книгите му „От Камчатка започва Русия“, „В Африка след лъвове и сенки на предците“, „Търсачът на минало открива света“ и немалко други, все издадени от „Хермес“. Ето че дойде ред и на „Слънцето залязва над Анкор“, едно пътешествие в тайнствения Индокитай. Авторът ни повежда през Виетнам, Тайланд, Камбоджа, Лаос и Мианмар, стигаме до Бангладеш и до Малайзия. Разказът му за историята на тези страни е по-увлекателен от криминален роман, той умее да вижда онова, на което обикновеният човек не винаги обръща внимание. От красивите средновековни градове се прехвърляме към кървави факти от новата история, минало и настояще се сливат, а прекрасните цветни фотографии ни помагат да се почувстваме участници в събитията.