Заветът на Чърчил. Как две речи спасиха Европа от комунизма

лорд Алън Уотсън

В забележителната поредица „Власт и отговорност“ издателство „Сиела“ ни предлага блестящата книга на възпитаника на Кеймбридж, журналиста и политика от либерално-демократичната партия във Великобритания лорд Алън Уотсън „Заветът на Чърчил“. Големият английски политик, когото наричат и „спасителят на Европа“, макар да играе доста злокобна роля за България, като я оставя във властта на Сталин, е единственият лидер, който не отстъпва пред Хитлер, а до юни 1941 г., благодарение на него, само британската армия оказва отпор на Германия. Тази книга обаче е не за победата във Втората световна война, за която можете да прочете подробно в издадените на български език многотомни мемоари на Уинстън Спенсър Чърчил, наследник на херцозите Марлборо – за тя той получава Нобелова награда за литература. „Заветът на Чърчил“ ни среща с огорчения мъж, загубил изборите през 1945 г., който изглежда паднал духом. Една покана от американския президент Хари Труман да произнесе реч в колеж в малко известното градче Фултън обаче му помага да възкръсне. Речта за Желязната завеса във Фултън и , след това, речта за Европейските съединени щати в Цюрих, са ярко доказателство за гениалността на политическото му пророчество. Обикновено в живота на великите водачи една събитие или решение определя мястото им в историята. За Чърчил те са две: устояването срещу нацистката агресия и противопоставянето на сатрапа Сталин, изковано със силата на словото и с визията за бъдещето на демократичното човечество. В тази книга ще прочетете и двете забележителни речи, както и ще откриете проникновен анализ на духовното състояние на политика през последния период от неговия живот. Преводът е на Ирина Васева. Нека не забравяме завета на Чърчил: „Могат ли народите на Европа да се въздигнат до висините на тази душевна решимост и инстинктите на човешкия дух? Ако съумеят, преживените неволи ще отмият всички причинени злини и беди. Кому са нужни нови порои на агония? Това ли ще бъде единственият урок, който човечеството не ще може да научи? Нека пребъдат справедливостта, милостта и свободата. Народите трябва само да го пожелаят и всички ще постигнат най-съкровените си копнежи.“ Тези слова трябва да бъдат записани със златни букви в паметта на нациите.