Време разделно - Антон Дончев
www.evtiniknigi.com
  0.00 лв.
Home
Редки книги
Нови книги (-10%)
Преоценени нови книги
Употребявани книги
Антикварни книги
Озарения
Купувам книги
Добави книга

Търговец: Любо, Девин

Контакт

Време разделно

Антон Дончев

Цена 2.00 лв
употребявана книга
Корица: мека
Година :1983
Страници: 319
Език: български
Състояние: отлично
Категория: Романи


Зрителите на предаването на БНТ „Лачените обувки на българското кино“ направиха своя избор през  юни 2015 г. Те поставиха на първо място като българския филм на всички времена епичната лента на режисьора Людмил Стайков „Време разделно“, заснета през 1988 г. от оператора Радослав Спасов и от режисьора Людмил Стайков, с участието на Йосиф Сърчаджиев, Руси Чанев, Васил Михайлов, Аня Пенчева и сегашната професорка на история на театъра Калина Стефанова в ролята на Елица. Разгоряха се разгорещени спорове – премиерата през март 1988 г. съвпадна с честването на 110-годишнината от Освобождението от турско робство. Филмът беше показван на 16 международни фестивала и продаден в 35 страни. Мнозина и до днес отстояват становището си, че това е поръчкова творба, съзвучна с престъпното преименуване на българските мюсюлмани и прогонването на хиляди от тях извън страната.  Всъщност става дума за екранизация на едноименния роман на Антон Дончев, който също продължава да поражда остри полемики. В публикуваните посмъртно дневници на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е споделила с него истината за създаването на „Време разделно“ – а именно, че тъй като я възприемали като „фашистка писателка“, тя дала ръкописа си на младия тогава Антон Дончев да го издаде от свое име. Дончев е носител на следните награди: орден „Стара планина“, първа степен, Голямата награда за литература на Софийския университет, Национална литературна награда „Йордан Йовков“, Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“, орден „Св. св. Кирил и Методий“. Сред най-четените му произведения са епичните романи „Сказание за времето на Самуила“, Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес“, „Странния рицар на свещената книга“, „Трите живота на Кракра“, „Сянката на Александър Велики“. Три пъти е предлаган за Нобелова награда. В годината, когато се развива действието на „Време разделно“ християнският свят очаква Апокалиптично събитие и то наистина се случва – големия лондонски пожар по време на ужасяващата лондонска чумна епидемия. През същата година Луи XIV открива Френската академия на науките. Сюжетът в общи линии е следният: Караибрахим, придружаван от Венецианеца, с отряд от 122 конника, пристигат в родопската долина Елинден, за да потурчат местните православни християни. Село Чепино е опожарено. Селяните дирят спасение в планините. Манол търси помощта на господаря на долината Сюлейман ага, но той отказва да му помогне. Разказвачи са последователно Венецианецът и поп Алигорко, като техните редуващи се записки представят събитията през противопоставящи се гледни точки. По-късно Антон Дончев представя дневника си за създаването на романа. Заявява, че го е започнал на 15 юли, в понеделник, когато е успял да подготви седем листа с пристигането на Караибрахим. На 29„8 октомври, в петък, написва последните откъси: 5 листа от разказа на Венецианеца и 1 лист – погребението на Момчил. В Родопите са били завършени 110 от общо 385-те листа, които представляват окончателния вариант на книгата. Ето една критическа оценка от Италия: „За книгата на Антон Дончев могат да се кажат много неща, но преди всичко трябва да се отбележи, че днес рядко може да се намери модерен исторически роман, който да заключава в себе си тази мощ на изказа и това дихание на героизъм, както творбата на българския писател. Творба, която възкресява една епоха, един климат, една цивилизация – вече изчезнали. Това е епопея – велика и ужасна, пресъздадена с наистина забележително изкуство, доминирана от няколко незабравими образа, възвишени и в доброто, и в злото, на свой ред превъзхождани от почти непрестанното присъствие на почти одушевената Родопа, великата българска планина.“   А критикът на „Ню Йорк Таймс“ Гай Давънпорт е красноречив: „Вариациите, които Антон Дончев изтъкава върху мита за Орфей, задълбочават духовните измерения на неговия роман с едно майсторство – толкова изтънчено – като това на Джойс или на Томас Ман.“ Писателят Станислав Сивриев е на противното мнение – за него „Време разделно“ е „шарлатания с родопските исторически събития и личности“. Не са малко враговете на романа, но въпреки всичко, той продължава да се чете и да се коментира. Никой не може да го прескочи, тъй като се е превърнал в модерна класика.

Време разделно, Антон Дончев