Монтень - безсмъртните мисли на Монтенъ, представени отъ Андре Жидъ - Мишел дьо Монтен
www.evtiniknigi.com
  0.00 лв.
Home
Редки книги
Нови книги
Преоценени нови книги
Употребявани книги
Антикварни книги
Озарения
Купувам книги
Добави книга

Търговец: Веселин Добрев, София

Контакт

Монтень - безсмъртните мисли на Монтенъ, представени отъ Андре Жидъ

Мишел дьо Монтен

Цена 9.00 лв
антикварна книга
Корица: твърда
Година :1940
Страници: 242
Език: български
Състояние: много добро
Категория: Философия книги, Биографии книги

Мишел дьо Монтен (на френскиMichel de Montaigne) (Мише́л Ейке́м дьо Монте́н, фр. Michel Eyquem de Montaigne; 28 февруари 1533 г., замък Монтен в Сен-Мишел-дьо-Монтен — 13 септември 1592 г., Бордо) — е френски философ и писател от епохата на Ренесанса, автор на книгата „Опити“ (фр. Essais).[1] Неговият начин на писане утвърждава жанра есе, което прави от Монтен една особено значима фигура в интелектуалната история на Запада.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Монтен се ражда във фамилния замък в град Сен-Мишел-дьо-Монтен (Дордон) в близост до Перигьо и Бордо. Неговият баща, Пиер Ейкем (получил аристократичната титла „дьо Монтен“), участник в Италианските войни, бил кмет на Бордо; умира през 1568 година. Майката – Антоанета де Лопес, е от семейството на заможни арагонски евреи. В ранното си детство Мишел се възпитава по либерално-хуманистичната педагогическа методика на баща си – неговият учител, немец, въобще не владеел френски език и говорел с Мишел изключително на латински.

По времето на хугенотските войни, Монтен често е посредник между враждуващите страни, него еднакво го уважавали кралят-католик Анри III и протестантът Анри Наварски.

През 1565 г. Монтен се жени, като получава солидна зестра. След смъртта на баща си през 1568 г. той наследява родовото имение Монтен, където се и заселва през 1571 г., продава своята съдийска длъжност и излиза в оставка. През 1572 г., на 38-годишна възраст Монтен започва да пише своите „Опити“.

Писателят почива по време на меса на 13 септември 1592 година.

Философия[редактиране | редактиране на кода]

Скептицизмът на Монтен е насочен срещу средновековната схоластика и църковните авторитети. Предшественик на Френсис Бейкън, той отстоява онзи научен метод на познание, който се опира върху факти. В есеистичната си книга „Опити“ представя човека като върховна ценност. Монтен е против насилието в училищната система, включително физическите наказания на децата. Според него човек постига духовно развитие посредством добър външен вид и добри обноски и маниери, а физическото му възпитание е тясно свързано с духовното. Индивидът трябва да е способен да понася различни климатични промени, да се храни с определен тип храна, да поддържа определени хигиенни навици и т.н.

Философската значимост на Монтен е главно в реакциите, които предизвиква, на първо място – картезианството, и по-нататък рационализма, които търсят отговори срещу скептицизма. Възгледите му оказват пряко влияние върху идеите на английския философ Джон Лок, на Жан-Жак Русо и др. Маниерът му на писане, съчетаването на личнатата убеденост с рационални аргументи и излагането ѝ в литературна форма са това, което прави от Монтен един от ключовите автори на „Новото Време“

20 любими мисли от бащата на есето:

За живота

1. "Нашето велико и славно творение ще бъде да живеем, както трябва."

2. "Страхливостта е майка на жестокостта."

3. "Навикът притъпява остротата на нашия ум."

4. "Сами по себе си нещата не са нито мъчителни, нито трудни; нашата слабост и малодушие ги правят такива."

5. "Душата извлича полза за себе си от всичко."

6. "Изглежда, че бързото и внезапно действие е повече свойствено на духа, а бавното и улегнало – на ума."

7. "Дух, който няма никаква определена цел, се погубва; защото, както се казва, който е навсякъде, той не е никъде…
… така е и с ума: ако не е зает с нещо определено, което да го държи под юзда и да го заставя да работи, той се мята без цел насам-нататък по безкрайните полета на въображението…"

8. "Ние нямаме друго мерило за истинното и разумното освен примера и образеца на мненията и нравите в страната, където живеем."

9. "Каква истина е тази, за която планините са граница и която става лъжа за хората отвъд тях?"

10. "Моята философия е в действието, в естественото и неотложно ползване от живота; и по-малко във фантазиите."

За човека

11. "Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот."

12. "Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си."

13. "Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си, а ако условията не се адаптират към мен, то аз самият се адаптирам към тях."

14. "Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш…"

15. "Простолюдието е по-мъдро, тъй като е толкова мъдро, колкото е необходимо."

16. "Природата ни е извела на света свободни и независими: ние сами се затваряме в едни или други кръгове."

17. "Няма по-лесно и едновременно по-сложно занятие от това да беседваш с мислите си – всичко зависи от това, каква е беседващата душа."

За любовта и брака

18. "Ако има такова нещо като добър брак, то е, защото наподобява повече приятелство, отколкото любов."

19. "Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж."

20. "Доверието към порядъчността на другия е достатъчно доказателство за собствената порядъчност и нея Бог щедро покровителства."


Монтень - безсмъртните мисли на Монтенъ, представени отъ Андре Жидъ, Мишел дьо Монтен