Слова - Васил Попов
www.evtiniknigi.com
  0.00 лв.
Home
Редки книги
Нови книги
Преоценени нови книги
Употребявани книги
Антикварни книги
Озарения
Купувам книги
Добави книга

Търговец: Веселин Добрев, София

Контакт

Слова

Васил Попов

Цена 4.00 лв
употребявана книга
Корица: мека
Година :1978
Страници: 142
Език: български
Състояние: добро
Категория: Художествена литература, Есета книги

В някакво друго, непознато за нас измерение, навярно всички растем след смъртта си. Доказателствата, които получаваме обаче, са малко. Измежду тях е и следсмъртният живот на писателите. Без много шум Васил Попов расте в далечината и по законите на обратната перспектива става все по-голям върху ерозиралата почва на нашето време, с годините светът му все повече се втвърдява, окръгля се подобно на речен камък от хилядите дни на следсмъртното безвремие. Като капсула за приземяване се отделя от своя свят авторът и изгаря в атмосферата на черната звезда. Но там, горе, в тишината на напрегнатия космически друм неговият свят продължава да бъде естествен спътник на някоя човешка планета, продължава да протяга силовите си линии към гравитационното поле на някой нощен читател, да разменя с него възторжени сигнали и тревожни позивни, да участват взаимно в живота си през илюзорния мост на годините.

Васил Попов може и да не е първият, но е най-категоричният световен български писател. Може би не най-значимият и не най-превежданият, може би не най-известният и не най-харесваният, не най-популярният и не най-ухажваният. Но със сигурност е най-разтвореният, най-проникнатият, най-неутолимият, най-неудържимият.

Шейсетте години наистина е звездно десетилетие за българската проза. Истинско нашествие на таланти. На самородни талантливи разказвачи. Да, и Йордан Радичков, и Николай Хайтов, с които нашият писател мери ръст, са самородни таланти. Но той, Васил Попов, е преди всичко културен продукт, той е брашно, смляно в мелницата на световната култура. Върху него е работено много, дялали са го, изглаждали са го и са го шлайфали много майстори с различни сечива и с различните си техники. Роден върху пръстта на Левски и Хаджи Димитър, написа за тях прекрасни слова, но не спря тук. Израсна в бялата страна на Йовков, Елин Пелин и Илия Бешков, но и тук не спря. Посети Мопасан, написа прекрасни неща за него, но и тук не спря. Ходи при Хемингуей, но не се задържа, стигна до Алехо Карпентиер, когото Маркес нарича „баща на всички ни”, задържа се на пръсти при него и при готическите лабиринти на неговите изречения. Преведе и писа за Селинджър, ходи при Джон Стайнбек и писа за него, както ходи и писа за Уйлям Сароян, стоя замислен при „Думите” на Жан-Пол Сартър, посрещна горещо Хосе Лопес Портильо... Замина после при Бах, написа един малък роман за последната нощ на композитора, в която събра целия му живот, за да разбере как в едно музикално изящество снежинката и лавината живеят заедно и се раждат една от друга. 

Из"Слово за Васил Попов" - Иван Станков


Слова, Васил Попов