Оригинални меки корици, 1071 стр.+345 черно-бели фигури в текста, една цветна таблица и две черно- бели приложения разгъваеми. Формат 24/17 см. София-Държавна печатница 1941- 1943 г. Оригинално издание, а не репринт/фототипно/.

Книгата "Цитогенетика на рода Nicotiana" е наградена с престижната международна награда "Бернардини" която се присъжда за най добър научен труд по тютюна.

Проф.д-р Дончо Костов е основоположник на българската генетика и световно признат предвестник на молекулярната биология. Той има оригинални и задълбочени разработки и открития по отдалечената хибридизация, имунитета, рака и мутациите при растенията. Има и принос към общата и молекулярната цитогенетика. 
И в науката големите излъчват обаяние и маги-ческа сила, което ги прави любими, признати и безсмъртни. Това е дарованието да си личност, да работиш и развиваш заложените възможности, да се увличаш и осъществяваш целите си, да отдаваш живота си за тях със средствата на красотата и истината, за доброто и щастието на хората.
Защото големите майстори излизат от народа и се връщат при народа, за да му служат.
Дончо Костов беше обаятелна и магическа личност, човек на последователния и неуморен труд, овладяването на знания и страстно увлечение в науката, на която посвети целия си живот. Беше истински учен, защото умееше да се учудва на явленията в природата, да ги изследва, да си задава въпроси и да отговаря чрез експериментиране, а получените резултати да използва за нуждите на хората. Жаден за новото, превръщаше всяка своя идея в идея за науката. Той беше човекът, който постигаше целите си с будна научна и гражданска съвест, а животът му започна и завърши с борба в името на научната истина и човешката справедливост. Не се спираше пред трудностите, не поставяше страхлива точка, и вървеше напред. Дончо Костов съветваше младите: "Добре може да работи този, който повече знае." И още: "Да не се доверяваме на всичко написано в дебелите книги и букварите."
От селянчето до световно известния учен го изведе дарованието му на личност с будно гражданско достойнство.
Като студент в Германия гладува, но се връща в България с пълен куфар книги и с научна степен "доктор по естествени науки". В САЩ упорито работи и възхищава тамошните учени, които му дават най-високи оценки. Предлагат му дори да остане при тях на постоянна работа, но родолюбецът отказва и се връща в България. За успешното си творчество в СССР Дончо Костов изживява звездните си мигове на признание и най-високи оценки от академик Н. И. Вавилов и школата му. Той критикува грешките на Лисенко и изнася доклади против погрешните му позиции за генетиката като "буржоазна лъженаука".
През 1939 г. Дончо Костов се връща в България. Интересът на българските правителства и на германците към него е повишен. Но той се държи като истински българин и патриот - полага грижи за младите сътрудници и подчертава, че "в тях трябва да виждаме бъдещи дарвиновци, мичуровци, вавиловци и др." По време на войната той е и на фронта на науката, и на антифашистката борба.
През периода 1944 - 1946 г. Дончо Костов развива активна журналистическа и дър-жавническа дейност, въвежда плановото начало в научните институти и дружества, активно участва при изготвянето на "Законопроекта за висше образование", закона и новия устав на БАН. 
Дончо Костов развива и широка международна дейност. През 1947 г. е в Югославия, Париж, Лондон, Копенхаген, Ленинград, Москва и се осведомява за развитието на науката в Европа. През 1948 г. е в Англия и осъществява първите контакти с ЮНЕСКО и ФАО.
През 1948 г. започва административното внедряване на лисенковизма в България и в центъра на критиките против това е Дончо Костов. Изпраща доклади до българското правителство, в които открито заявява, че партията не трябва да се намесва в проблемите на частните науки, защото това крие рискове. Убедително защитава хромозомната теория като основа на научно-изследователската работа в биологията. Тази позиция на Дончо Костов е върхът на научната и гражданската му съвест. Докладът му обаче не се обявява на Биологичната конференция през 1949 г., но той продължава достойно да се бори, не отстъпвайки от истинската наука.
Дончо Костов зае най-високия връх не само в златната съкровищница на българската биология и наука, но и в просторите на българските духовност и безсмъртие.

Проф. Олга Дряновска