Има много причини, поради които може и да не сте чели великите творби на руската литература. Те са дълги. Те са тежки – и като философия, и като брой страници. Толкова много история, толкова много дачи и самовари. А също и толкова много сняг. Елиф Батуман обаче е посветила живота си на тях – на самите творби и на културата, и на субкултурата, които те пораждат.

Сборникът с есета на Елиф Батуман, съчетание от мемоари и признаване на чувствата, е за любовта и руския роман, за индивида в историята, за екзистенциалната съдба на младия литератор. Като следва стъпките на любимите си автори в буквален и в метафоричен смисъл, тя търси отговор на големите въпроси в новия прочит на великите руски писатели от Пушкин до Платонов и в тъжните, и в смешни житейски истории на хората, на които те продължават да въздействат, включително на самата нея.

В "Изстъпления" тя разследва евентуално убийство, извършено в семейното имение на Толстой; пътуванията ѝ я отвеждат в Станфорд, Швейцария, Самарканд и Санкт Петербург. Върви по стъпките на Пушкин в Кавказ, научава защо в древния език на узбеките има сто различни думи за "плач"... Седемте есета в сборника трудно могат да бъдат отнесени към определена категория – изкуството на литературната критика се прелива в личния опит, в академичната работа и във всекидневието. Макар че свързващият елемент е обожанието на руската литература, "Изстъпления" е автобиографично четиво, чиито главни герои са Толстой, Исак Бабел и Пушкин.