Искате ли среща с две души, които при други обстоятелства щяха да създадат семейство? Кое ги събира и защо се чувстват близки? Любов? Съпричастност? Тръпка? А има ли любовта пол? Тя е себе си, той също, а двамата разговарят за какво ли не - споделят мисли, думи и състояния. За живота и за нещата от живота. Нарекли са тяхната история Разговори с Десислава – Солджъра.


Десислава: Дежавю – всичко, което съм виждала, вече съм го виждала – и в нея, и в себе си, и наоколо. И без да си казвам: „Все още ли искаш да го виждаш”, просто отказах да го виждам. Пък и нали стана дума за фантазията и нейното раздвижване? Който мисли за края, никога не печели войната, нали? А войни и битки се печелят дори и без да тръгваш на бой. Печелят се със съзнание и с дух. Там, където таиш най-много сила. Защо трябва да се чувстваме слаби заради друг, да попадаме в плен на обстоятелствата и да си вменяваме ангажименти и задължения?

Иван: У нас поколенията, колкото и да са пъстри, имат една удивителна прилика. Предпочитат да се занимават с „другите” значително повече, отколкото със самите себе си. Мразят турците, но обожават турски сериали. Ненавиждат „педалите”, но се радват на Азис. Нямат навика да казват „Браво” заради заслугите. Правят го по принуда, или когато лицемерничат. Затова на „другите” не винаги им е лесно, затова те предпочитат да се изнесат другаде. Хетеросексуалните пък негодуват при всеки следващ и следващ „София Прайд” – „Ние като спим с мадами трябва ли да дефилираме?”

Десислава Петрова е активист за правата на човека, а Иван Черкезов - журналист.
Разменят откровения, споделят мисли. Те вярват, че е препоръчително да живееш сред форма и цвят. Защо? Отговорите на тези въпроси ще намерите в Разговори с Десислава – Солджъра.