Освен велик руски писател и мислител често наричат Ф. М. Достоевски пророк. "Бесове" е сред подбудите за тази негова слава.

„Бесове“ (1873) има средищна роля в знаменитото романово „петокнижие“ на писателя, като с него Достоевски все по-твърдо заявява своите обществени възгледи и философска визия. Той е панорама на руските обществено-политически лутания, арена на атеисти и анархисти, либерали и радикали, почвеници и западници.

Много интересно е обстоятелството, че още с появата си на бял свят „Бесове“ обижда, засяга, нервира всички без изключение обществени течения – от крайните нихилисти до крайните реакционери. Докато едните виждат в романа клевета срещу силите на прогреса, другите са недоволни от окарикатуряването на официалните представители на властта.

В. Райчев, „Бесът и бесовете“

Революцията се извърши според Достоевски. Той разбра характера на руската революция от дълбочината на духа, от вътрешните процеси, а не от външните събития на обкръжаващата го емпирична действителност. „Бесове“ е роман, написан не за настоящето, а за бъдещето.

Н. Бердяев, „Мирогледът на Достоевски“

„Бесове“ е социално най-разгърнатият роман на Достоевски.

Цензурата не пощадява „Бесове“, главата „При Тихон“, която разкрива греха на Ставрогин, не е допусната до публикация. Парадоксално, но днес критиците определят този факт като създаващ по-голяма плътност и загадъчност в романовото пространство.

Линк към цензуриратата глава  "При Тихон" 

http://www.anapest.org/damaskin/?byId=29

------------------------------------------------------------------------------------------------------