Тютюн

Димитър Димов

Романът „Тютюн“ беше финалист в инициативата на българската телевизия „Голямото четене“. А след като се появил през далечната 1951 година хората си го предавали от ръка на ръка и много новородени момиченца били кръстени Ирина. Първият откъс „Тютюнев склад“ се появява във вестник „Литературен фронт“ през септември 1948 година. Но нека първо се запознаем с автора. Неговият дядо е Спас Харизанов, чиято сестра Милка е майка на Яне Сандански. През целия си живот Димов трупа документи и спомени за именития си родственик с намерението да напише епичен роман за него и за македонските борби, но не успява да осъществи замисъла си. Бащата на белетриста Тотю Димов завършва Военно училище и загива през юли 1913 г. малко преди края на Междусъюзническата война. Димитър е извънредно много привързан към майка си, в някои отношения обичта му към нея е почти патологична, а вторият му баща Руси Ганев, артилерист, се грижи самоотвержено за саможивото момче. През 1934 г. Димов вече е доктор по ветеринарна медицина, а през януари 1943 г. заминава на специализация в Мадрид. Испания е голямата му слабост, отдавна е започнал да изучава езика и затова съвсем не е случаен огромния успех на романа му „Мъртви души“, посветен на Гражданската война в Испания, на морфинистката Фани Хорн и на фанатика отец Ередия. Книгата излиза през 1945 г., получава държавна награда, преведена е на сръбски, на полски, на унгарски, а през 1975 г. режисьорът Въло Радев създава знаменит филм по нея. Преди „Осъдени души“ обаче Димов издава „Поручик Бенц“, незаслужено пренебрегван негов роман,  в който се появява първообраза на Ирина – „фаталната жена“ Елена Петрашева. Писателят е силно повлиян от философията на Бергсон и от идеите на Фройд. Пастрокът на младежа след уволнението си от армията става тютюнев експерт и това помага много на Димитър да навлезе в света на „Никотиана“ и да създаде образа на издигналия се от нищото магнат Борис – българския Гетсби. Романът „Тютюн“ има много характерна за социалистическата действителност съдба. Подложен е на унищожителна критика през февруари 1952 година, но тогавашният министър-председател Вълко Червенков харесва книгата и пише в официоза „Работническо дело“ статията „За романа „Тютюн“ и неговите злополучни критици“. Димов се заема да преработи романа и новото издание е с 250 страници по-обемно, в него има нови линии, нови герои, широко е въведено партизанското движение. Разбира се, книгата не печели от всичко това, но големият писател си личи дори и когато прави компромиси със съвестта си. През 1955 година новият вариант е окончателно готов и публикуван, а предизвикалият огромен интерес филм по него, в който изгрява таланта на Невена Коканова, е сниман от режисьора Никола Корабов през 1961 г. и си заслужава да го потърсите в Интернет. В ролята на Борис Морев е друг титан на българската сцена – Йордан Матев. До 1962 г. романът „Тютюн“ е преведен на 10 езика – на китайски, арабски, есперанто, френски, немски и т.н. Едва през 1992 година читателите могат да го прочетат отново в оригиналния му образ. Препоръчам ви да потърсите и двете версии, за да се убедите колко мащабна и значима творба създава Димов, каква картина на упадъка на „силните на деня“ предлага – мога да сравня постижението му със „Сага за Форсайтови“ от Голсуърти, със „Силните на деня“ от Морис Дрюон, с „Буденброкови“ от Томас Ман. Струва ми се, че и младите поколения ще открият привлекателни описания на атмосферата през 40-те години в България, ще бъдат развълнувани от нетрадиционната любовна история, която се развива на фона на опустошителната световна война, ще открият измамната привлекателност на арийската философия в сложния и трагичен образ на немеца фон Гайер. Над всичко обаче в съзнанието ни остава може би най-привлекателния и драматичен женски образ в българската литература – прекрасната Ирина, жертва на жестокото време. „Тютюн“ е знакова книга, тъй както са знакови „Железният светилник“ на Димитър Талев, „Хайка за вълци“ на Ивайло Петров, „Всички и никой“ на Йордан Радичков. Достойна наследничка на големия писател е неговата дъщеря Теодора, една от най-значимите съвременни писателки – тя продължи знаменития „Роман без име“ на баща си и създаде шедьовъра „Адриана“.