"Духовните първенци на нацията винаги са смятали, че възвишената любов е възможна само с утвърждаването на възвишения идеал за жената" - тази мисъл е водила Стоян Илиев в неговото изследване за отношението към любовта и жената в българската поезия. Тази проблематика е разгледана чрез емблематични за лириката ни фигури - Ботев, Вазов, Славейков, Дебелянов, Яворов, Лилиев, Т. Траянов и др.