За най-новия си роман „Под купола” Стивън Кинг казва: „Опитал се бях се да напиша книга, сравнима с натискане на педала до дупка. Редакторката го разбра и при всяко мое разколебаване настъпваше крака ми и крещеше (в полетата на ръкописа, както им е обичай на редакторите): „Дай газ, Стив! Дай газ!”
През един безоблачен октомврийски ден над градчето Честър Милс се спуска прозрачен и непробиваем купол и го откъсва от света. Появата му, наблюдавана от един от главните герои Дейл Барбара, е внезапна и неумолима. Човеците могат да докоснат преградата, без да пострадат, но електронните уреди се взривяват в близост до нея. В Честър Милс настъпва апокалипсис. Въздухът започва да се нажежава, а още по-бързо се нажежава политическата атмосфера. Хората, попаднали в капан и заплашени от гладна смърт, изпадат в паника и у тях изплува първичният стремеж за оцеляване... на всяка цена. Оформят се два лагера, предвождани от Дейл Барбара и „тарторът” в Честър Милс – Големия Джим Рени. За Рени куполът е само средство за установяване на пълен контрол. Дейл и Джулия, редакторка в местния вестник, организират съпротивата срещу него. Накратко, авторът отново се връща към темата за извечното противопоставяне на морала и либерализма срещу алчността, корупцията и фундаментализма.

Апокалипсисът е тук и сега!
Целият свят е вперил очи в доскоро неизвестното американско градче Честърс Мил. А за хората, затворени под прозрачния похлупак, всеки ден е изпълнен с надежди и горчиви разочарования. Но дори и при тези екстремни обстоятелства човешката алчност и желание за упражняване на контрол не стихват. Сякаш никой не си дава сметка, че времето неумолимо тече и че скоро Честърс Мил може да се превърне в призрачен град, населен само с мъртъвци.

Когато до зазоряване оставаха много часове, лошите мисли добиха плът и се раздвижиха. В непрогледната тъма те се превърнаха в зомбита.