Бюджетният дефицит (респективно излишък) е сравнително най-синтезиран израз на бюджетната политика. Същевременно необходимостта от неговото финансиране осъществява връзката между бюджетната и паричната политика. При прехода към пазарна икономика важността на бюджетния дефицит, както и на всички парични инструменти и индикатори, расте. Това се дължи на активното използване на пазарните сили, за разлика от пасивното им („отчетническо") използване при планово-директивната икономика. При последната дефицитът се определя в съответствие с плана. Наличието на умерен дефицит не е икономически важно, доколкото цените (в широк смисъл - т. е. и лихвите, валутният курс, заплатите) се намират под силен административен контрол. Така излишъкът на ликвидност се компенсира от „принудителните" спестявания на домакинствата. Това намира израз в дефицита на потребителски стоки в сравнение с платежоспособното търсене по официалните цени. При пазарната икономика бюджетният дефицит е жизнено важен за управлението на икономиката. Размерът му и начинът на неговото финансиране влияят на икономическата активност и на паричната маса. Финансирането на дефицита е една от най-важните причини за инфлацията, доколкото движението на цените е свободно и излишъкът от ликвидност при надпреварата за ограниченото предлагане на стоки и услуги отразява излишъка на търсенето. За ограничаване на излишното търсене финансирането на дефицита (особено чрез емисия на пари) трябва да бъде снижено чрез ограничаване на самия дефицит. Изборът на начини за финансиране на бюджетния дефицит (различни вътрешни заеми, външни заеми, емисия на пари, валутни резерви и бюджетни остатъци, приходи от приватизация или комбинация от някои от тях) изисква прецизна координация с инструментите на паричната политика (управлението на държавния дълг - вътрешен и външен).