Изкуството на Иван Лазаров винаги е предизвиквало интерес както сред изследователите на историята на българското изобразително изкуство от първата половина на ХХ в., така и в широката публика. Той създава свой стил в българската скулптура, ясно различим от всичко останало в пластиката не само на неговото време. Скулпторът проучва чертите от българската психика – устойчивостта, позволила на един народ да запази своята идентичност при всякакви изпитания, спокойната увереност в смисъла на онова, което определя границите на неговия мироглед, на духовната нагласа, морал и чест. Той разработва въпроси, отнасящи се до развитието на изкуството у нас, за характера на националното пластично наследство, начините на осмислянето и прилагането му в съвременността.