"Прагматизмът и Иван Саръилиев. Към корените на семиотичното мислене в България" реконструира един от най-ранните семиотични методи в световната хуманитаристика, дело на забравения български философ проф. Иван Саръилиев. Той не е изследвал знаците директно, но връзката му със семиотиката е потърсена през прагматизма на американския философ Чарлс С. Пърс. Основание за това ни дава отношението между прагматизма и семиотиката на Пърс (ясно разграничени в изследването от прагматизма на Уилям Джеймс и семиотиката на Фердинанд дьо Содюр). Пърс "облича" прагматизма си в семиотични термини, което прави неговите "прагматизъм" и "семиотика" взаимозаменяеми. Основната част от книгата предлага съпоставка между идеите на Пърс и философията на Иван Саръилиев, чиято цел е да провери началната хипотеза, че българският мислител е прагматист, а следователно и семиотик от Пърсов тип. При тази съпоставка се открояват контурите на забележителния метод, поставящ началото на семиотичното мислене в България още през 20-те години на XX в., десетилетия преди много от прочутите семиотици и семиотични школи в Европа. За да се докаже функционалността на този метод, в третата част на книгата той е приложен към текстовете от писателя Матвей Вълев.