Сред българските предложения избрах „Слънцето залязва над Ангкор“ от „българския Индиана Джоунс“ професор Николай Овчаров. Едва ли има читател, който да не е чувал за него, особено след разкопките на предполагаемото светилище на тракийския бог Дионис при скалния дворец Перперикон в Източните Родопи. Роден е на 19 юли 1957 г., издал е около двайсетина монографии, познава отлично както древността, така и епохата на Второто българско царство, има поглед и върху новата история на страната ни. Велик офицер е от Ордена на рицарите тамплиери член е на Изследователския борд на Американския биографичен институт, но най-важното за нас – Овчаров е невероятен пътешественик, а когато обикаля света, описва приключенията си невероятно образно, динамично и интересно. Помним книгите му „От Камчатка започва Русия“, „В Африка след лъвове и сенки на предците“, „Търсачът на минало открива света“ и немалко други, все издадени от „Хермес“. Ето че дойде ред и на „Слънцето залязва над Анкор“, едно пътешествие в тайнствения Индокитай. Авторът ни повежда през Виетнам, Тайланд, Камбоджа, Лаос и Мианмар, стигаме до Бангладеш и до Малайзия. Разказът му за историята на тези страни е по-увлекателен от криминален роман, той умее да вижда онова, на което обикновеният човек не винаги обръща внимание. От красивите средновековни градове се прехвърляме към кървави факти от новата история, минало и настояще се сливат, а прекрасните цветни фотографии ни помагат да се почувстваме участници в събитията.