Книгата представлява първо по рода си изследване в областта на българското сравнително изкуствознание. Разгледани са четири основни архетипа (мъжко пространство, женско пространство, власт/господство, живот – смърт – възкресение), чиито превъплъщения са проследени в дълъг времеви период: Античност, Средновековие и Възраждане. Интерпретациите им носят своите различия според епохата и мястото на отделните култури, но същевременно подчертават повторяемостта както в съдържателен, така и в изобразителен план. На базата на сравнението и анализа на богат илюстративен материал (вазопис, монети, надгробни плочи, иконопис, книжни миниатюри и т.н.) са установени повтарящи се през вековете закономерности в пластическия облик на разглеждните композиции. Защитава се тезата, че промените в социалния, религиозния и културния контекст през различните епохи не налагат непременно въвеждането на нови изображения, а се преосмислят познати, традиционни композиционни решения, като насищането им с нова символика не заличава паметта на миналото.