Това са дните, в които българите са леко отчаяни. Сблъсъкът им с цивилизацията на държавата континент не им дава надежда. Това трябваше да бъдат дни на прогрес и възраждане, но те не се получиха такива. Българите са самотниците на планетата, с много претенции и нищожна разпознаваемост сред другите нации. Те трудно организират бита си и дори вече не мечтаят за великата си държава, за която се твърди, че са притежавали. Те плачат, но никой в тази планетарна вакханалия не им обръща внимание - като дете на балканска сватба. Днес те бягат. Престанали са да произвеждат народ и отиват в тъканта на другите нации, където се чувстват по-добре. Днес „България не заслужава децата им". Това е само началото на събития, предчувствие за много голям пожар, познат ни само от близкото минало. Това са „Черните пътища на Европа" - забързани записки, в които един българин се оглежда в огледалата на европейските държави. Българинът е Мартин Карбовски, държавата е Европа. Сблъсъкът е неизбежен.