Ранновизантийският период в историята на Византия продължава около три века /ІV - VІ/. Време не особено продължително, но наситено с богато съдържание. В него, заедно с икономическите, социалните и политическите промени, се изменя и културата на обществото и това най-добре може да се проследи в изявите на архитектурата и монументалните изкуства, свързани предимно с нея.
За облика и характера на ранновизантийската култура важна роля изиграват няколко фактора: влиянието на старите елинистическо - римски традиции, специфичното развитие на отделните провинции и изискванията на новата християнска религия и мироглед.
В сблъсъка с отживяващото времето си антично изкуство ще победи утвържадаващото се на негово място средновековно изкуство.
В ранновизантийската епоха е налице удивителен синтез на архитектурата и монументалните изкуства. Така например църквата е необходима форма, изпълнена с каменна пластика, стенописи, мозайки, които балансирано се допълват помежду си. Раждането на нови архитектурни и художествено - пластични решения е важен и необходим етап във формиращото се средновековно съзнание. В това отношение балканските провинции на империята се явяват водещи в цялостната архитектурно - художествена практика на обширната многоетническа държава.