Монографията, в която са разгледани и обобщени резултатите от многогодишните проучвания на автора като археолог и историк на изкуството, медиевист, е пръв сериозен опит за цялостно изследване на керамичната икона в средновековна България (IX - XIV в.). Изводите, до които достига авторът, са от значение както за българското изкуство, така и за културата и изкуството на Византия и Православния изток. Въз основа на всички постъпили досега материали от археологическите разкопки и проучвания във Велики Преслав, Търновград и Червен е даден изчерпателен отговор на въпросите за възникването, разцвета, иконографията, стила, датата и предназначението на рисуваните и релефните белоглинени и червеноглинени икони.