Рим

За щастие българският читател отлично познава прозата на още едно лошо дете на съвременната руска литература ( нали си спомняте, че скоро говорихме за Едуард Лимонов! ) Виктор Пелевин. Разбира се, има огромна разлика между Лимонов и Пелевин – единият е по-скоро екзотично цвете с псевдобунтовнически ореол, а другият е постмодернист, превеждан по цял свят. За Пелевин се пишат дисертации. Роден е през ноември 1962 година, по професия е електромеханик, но е завършил и Литературния институт „Максим Горки“. Още първият му роман „Животът на насекомите“, издаден през 1993 г и наскоро представен на български от „Факел Експрес“, се разграбва и се чете от ръка на ръка. Славата обаче идва при него с „Чапаев и Пустотата“, „Поколение П“ и „Върколашки метаморфози“. Слава богу, всичките тези книги са ни познати, но най-вече се възхищаваме от голямата мистично-окултна поредица „Empire V“, „Батман Аполо“, „Пазителят“ и най-новия роман от поредицата „Любовта към тримата зукърбрини“, представен от издателство „Гея-Либрис“ в поредицата му „Руската проза днес“ и преведен от Антония Маслинкова. Виктор Пелевин никога не се явява на публични места, не дава интервюта, някои дори се съмняват дали съществува, но книгите му се харчат като топъл хляб. Белетристът заявява: „Най-добрите сред хората са способни да мислят почти като вампири. Те наричат това гениалност.“ В новият роман отпратките към мистичното продължават – в него са вплетени древни митове, компютърни игри, а голямата тема е размитите граници между реалното и виртуалното. Сред героите ще откриете библиотекаря Борхес – сещате се за големия писател, нали, - напудрената Мерилин, а антигероят на творбата Кеша всъщност някога е наречен от изчезналото си „мамче“ „Че“ – на кубинския демон на революцията. Накрая Пелевин ще каже: „Сънищата са единственият спомен за истинския ни живот. Аз запомних съня си добре и написах книга за него.“ Влезте в този необикновен сън, за да преживеете едно незабравимо литературно приключение.