Моята борба

Адолф Хитлер

Има книги, докосването до които предизвиква неприятно усещане. Така е с „Основи на ленинизма“ на Сталин, „Политическите речи“ на Мусолини, дневниците на Гьобелс и на Берия. Списъкът може да продължи дълго, но човек, изпитващ желание да разбере уроците на историята и да си обясни какво и защо се е случило, трябва да познава възгледите на тираните и сатрапите. И то не от преразкази, а от първа ръка. Преди две години в Германия излезе ново издание на „Моята борба“ от Адолф Хитлер, в което редакторските бележи и коментарите на историците са разпръснати на повече страници, отколкото е оригиналния текст. „Моята борба“ е книга, съчетаваща автобиографията и излагането идеите на националсоциализма. Първият том „Разплатата“ излиза на 18 юли 1925 г. Вторият том „Националсоциалистическото движение“ – през 1926 г. Оригиналното заглавие на книгата е „Четири и половина години борба срещу лъжите, глупостта и коварството“. Съратникът на Хитлер - Рудолф Хес, който му помага при писането, дава идеята за по-кратко заглавие: „Моята борба“. Издаването на книгата у нас през 2001 г. предизвиква ожесточени дебати в Парламента. Хитлер започва да диктува „Моята борба“ на Емил Морис, докато лежи в затвора на град Ландсберг, а от 1924 г. се включва и Хес. Доходите от изданието отиват за „Червения кръст“. Главната идея на Хитлер е свързана с така наречената „еврейска заплаха“, той дори заявява, че създаването на езика „есперанто“ е част от еврейския заговор. Голяма опасност за австро-унгарската немска общност според него е евентуалната „славянизация“. Възприема Ваймарската република като „еврейско-демократична“ империя. Огромно внимание отделя на пропагандата като средство за манипулиране на масите. Една от важните точки на Хитлеровата идеология е противопоставянето му на марксизма – той твърди, че марксисткото учение служи на евреите и целта му е да унищожи човешката култура. Расовата теория също е важна част от идеите на бъдещия Фюрер. За висша раса той посочва арийците, състоящи се от германски и романски елементи. „Арийците са основоположници на човечеството“, категоричен е той. Отхвърля парламентаризма и предпочита той да бъде заменен от вождизма, когато нещата се решават не от мнозинството, а от един човек, който стои над всички интелектуално и духовно. В „Моята борба“ необходимостта на бъдеща война е обяснена с нуждата от жизнено пространство. Обявява се категорично против Франция, която още от времето на Наполеон си позволява да окупира немски земи, а от друга страна, провежда политика на расово смесване. Твърди, че Русия е напълно завладяна от евреите и това предопределя гибелта на голямата държава. Когато пише книгата си, той се възхищава от Англия и крои планове заедно с нея да разгромят болшевизма. През 1930 г. се продават 54 000 екземпляра, а през 1934 – 854127. От 1936 г. „Моята борба“ се подарявала дори на младоженците вместо „Библията“. През 1933 г. е издадена в СССР в ограничен тираж за изучаване от партийните работници. Интересно е, че през 20005 г. става бестселър в Турция, като се продават 100 000 екземпляра за три месеца. През януари 2011 г. е пусната в Китай, а през 1986 г. в Германия са продадени само 85 хиляди екземпляра. Както вече споменах изданието е с обилни коментари от експерти от Мюнхенския Институт за съвременна история. Знаменития автор на „1984“ Джордж Оруел пише специална рецензия за „Моята борба“, част от която бих желал да цитирам: „Докато социализма, а донякъде и капитализма щедро обещават на хората – „Животът ви ще е прекрасен“, Хитлер им казва: „Предлагам ви борба, опасност и смърт.“. В резултат цялата нация се хвърля в нозете му. Възможно е те да се уморят от всичко това и настроението им да се промени, както се е случило в края на Първата световна война. Сега той ни внушава: „По-добре ужасен край, отколкото ужас без край.“ Час по-скоро трябва да влезем в решителна борба с човека, изрекъл тези думи, но не бива да не дооценяваме емоционалната сила на подобен призив.“                                                                                                                                                      

    Прочитът на „Моята борба“ не е лесна работа. Не бива да попада и в ръцете на малолетни, които все още не са си създали здрава ценностна система. Но зрелите жени и мъже трябва да знаят какво можеше да се случи със света, ако „ариецът“ го беше завладял.