Смело мога да заявя, че когато те редактират хора, които те обичат, спокойно придобиваш вид на писател.
Но... сега за предговора. Когато видях живота си, разказан в книга, осъзнах че дължа извинение на две групи мои приятели, колеги, роднини и познати - едните, които ще срещнат имената си в общите ни истории, а може би не искат, и другите, чиито истории съм пропуснал, без да искам... Сега пиша това буквално часове, преди книгата да зтиде в печатницата и няма време... Надявам се всички да ми простят и да продължат да ме обичат.
Това е. Този предговор може и да ви е объркал, но авторът го намира за необходим.
Особено, ако сте решили да продължите с четенето.
С обич,
Васко