Сталин държи в ръцете си ключовете към Втората световна война. Не е било нужно той да сключва и подписва никакви спогодби и пактове. Сталин е можел да осигури колективната безопасност в Европа със собствени сили. Трябвало е да каже на Хитлер високо и ясно: можеш да нападнеш когото си искаш в Европа, но аз няма да ти дам нефт. И толкоз. След такава декларация Втората световна война не би могла да избухне.
Но Сталин е действал другояче. Той е казал на Хитлер: нападай когото искаш, аз щети осигуря не само нефт, но и зърно, памук, никел, манган, хром, мед, калай, ванадий, молибден, волфрам. Нападай, а аз ще те снабдявам дори с това, което и аз нямам, което и на мен не ми достига. Само нападни!
На пръв поглед политиката на Сталин страда от липса на логика: подготвял е Хитлер за война, проправял е на Хитлер пътя към властта и едновременно е проявявал трогателна грижа за безопасността на британските и френските бур-жоа. Но в това няма никакъв парадокс и логиката тук е желязна: Сталин е подготвял Хитлер да разгроми буржоазна Европа, а буржоазна Европа е настройвал срещу Хитлер.