Все по-далече, все по-близо - Божана Апостолова
www.evtiniknigi.com
  0.00 лв.
Home
Редки книги
Нови книги
Намалени нови книги
Употребявани книги
Антикварни книги
Купувам книги
Добави книга
Евтини Книги във Фейсбук
Ваучер

Търговец: Евтини книги, София

Контакт

Все по-далече, все по-близо

Божана Апостолова

Цена 5.00 лв
употребявана книга
Корица: мека
Година :2017
Страници: 54
Език: български
Състояние: много добро
Категория: Поезия книги

 

         Има поети, от които е достатъчно да прочетеш един стих, за да познаеш неповторимия им стил. „Осъдени сме да живеем - / песен, / която все някога свършва./ Остава ни / да простим на себе си, преди нощта/ да ни изгуби от поглед.“ Да, това може да е само Божана Апостолова, която винаги с огромно вълнение и с талант е писала за мисията на човека и е дирила цената на духовните неща „със страст, която обгори очите ми“, както казва в стихотворението „Живеене“ от новата си поетична книга „Все по-далече, все по-близо“. Носителка на орден „Стара планина“ I степен, на Националната награда „Хр.Г.Данов“, на почетния знак на град Пловдив, благодетелка на българските литературни таланти, за които широко е отворила вратите на издателството си „Жанет 45“ , същевременно Апостолова е безкомпромисна към фалша и към лъжата. Тя е навлязла в творческата възраст, когато мислещият хуманист престава да излага на показ „обсесиите на душата си“, но е останала вярна на „българската си съдба“, въпреки извървения безутешен и  трагичен път. В единайстата си стихосбирка поетесата много размишлява над темите за смъртта и за страха, но продължава да вярва в „проглеждането“, в силата на любовта и да ни подтиква да се радваме на мига, „едно по едно изважда остриетата“, пробождали душата й. Но вместо да продължавам да философствам за силата на нейното слово, чуйте краткото й стихотворение „Без изход“, което сякаш казва всичко: „построих си къща от думи/и се приютих в нея, / за да се скрия от самотата. / За да съм малко момиченце, изгубено сред значения, залостили здраво/вратите.“. Доверете се на това момиченце-пророчица, в чиято къща от думи, въпреки тъгата и изнемогата, продължава да бъде чисто и светло – тъй както мечтаеше Хемингуей.

Все по-далече, все по-близо, Божана Апостолова