"Нека читателят да вярва на тази книга. В нея почти няма измислени лица и съдби; говоря не само за големите фигури, които и без това са си заслужили място в учебниците, а и за почти всички ония занаятчии, даскали, слуги, чорбаджии, коняри, хайдути, свещеници и пp., които се споменават. А доколкото изискванията на романа наложиха и несъществували герои, на тях пак не подхожда определението измислени – те или имат свои исторически прототипи, или са събирателни образи и съдби на действително живели и многократно повтаряли се личности от епохата. Същото може да се каже и за събитията; разбира се, думата ми е преди всичко за крупните исторически събития, представляващи сюжетния фон на романа – те са предадени с педантична добросъвестност, но и повечето „дребни“ случки и събития също са почерпени от хрониките, църковнитe кондики и преданията.
И тъй, книгата в ръцете на читателя е роман, но един от онези романи, в които измислицата е направо нищожна в сравнение с достоверното, документалноистинното и… правдоподобното."
Цончо Родев