Една сутрин се събудих по-късно от обикновено. Клаудия я нямаше в леглото, не беше и в кухнята. Намерих я на терасата. Беше коленичила долу, наведена над една саксия, и весело си пасеше тревица. Правилно сте прочели. Пасеше.
Добро утро, любов моя... – казах й.
Добро утро... искаш ли? – посочи ми тревата.
Какво е това?
Житна трева, унищожава свободните радикали и повишава имунната защита.
А защо я ядеш... така?
Защото, ако я отрежа, много бързо ще се окисли и ще загуби някои от свойствата си. Трябва да се сдъвче директно от растението.
Образът на моята приятелка, която пасе на четири крака на терасата ми може да се счита донякъде за символ на различията ни. Никога не бях си помислял, че човешко същество може да пасе. На следващата сутрин се оставих да ме убеди и опитах и аз. Откъснах със зъби една хубава захапка трева, така както хиляди пъти съм виждал да го правят кравите и открих, че не е толкова лесно.