"– Виж арлекините!
– Какви арлекини? Къде са?
– Навсякъде. Огледай се. Дърветата са арлекини, думите – също. Арлекини са обстоятелствата и обобщенията. Събери на едно място шегите и образите – и ще получиш трети арлекин. Хайде, по-живо! Съчини света! Сътвори действителността!"
Откъс от книгата
Последният роман на Владимир Набоков (1899 - 1977), издаден през 1974 г., притежава измамната прозрачност на автобиография: тази на Вадим Вадимович, руски писател, който пред прага на старостта се заема да обозре живота си - няколкото съпруги, първите творчески опити, ведрите дни на Лазурния бряг и тамошната златна младеж, Париж и емигрантското общество, Америка и университетските среди, разни любови, успехи, фобии и огорчения, дори Ленинград от шейсетте години и хотелите със застрашителни горнични... Наниз от случки и образи, които за кратко се открояват и блясват, преди като арлекини да се оттеглят от сцената.
"Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се пише - с превъзнесеност!"
Джон Ъпдайк
"Усещанията у Набоков са невероятни - толкова пъстрота, мощ и окриленост! В този смисъл той няма ни един, та макар и блед съперник в съвременната белетристика. Всеки прочит на Набоков е истинско стимулиращо изживяване, в което участват и умът, и въображението, и естетиката. Ако литературата може да даде нещо най-близко до чистата чувствена наслада, то е достижимо чрез прозата на Владимир Набоков."
Мартин Еймис
Ако
не сте чели книгата, то поне вероятно сте гледали скандалния филм „Лолита“ с
Джереми Айрънс, създаден по един от шедьоврите на гения Владимир Набоков. Роден
през 1899 г. в Санкт Петербург във влиятелно аристократично семейство, той е
принуден да напусне страната, когато избухва революцията и живее с родителите
си в Берлин, а когато нацизмът надига глава, заминава за САЩ, където започва да
пише на английски. Удивителното е, че Набоков е един от най-великите стилисти и
на руската, и на английската проза. Многократно е предлаган за Нобелова
награда, но се разминава с нея. Сред ексцентричностите му трябва специално да
споменем огромните му познания за света на пеперудите и великолепната му игра
на шах. Голямата част от произведенията му вече са познати на българския
читател, който през социалистическия период беше лишен от много шедьоври.
Възхищаваме се не само от изпълнения с еротика и с дълбока философия роман
„Лолита“, но и от многото други произведения, повечето от които ни поднесе
издателство „Фама“: все още можете да намерите тук и там бройки от шедьоврите
„Истинският живот на Себастиян Найт“, „Подвиг“, „Отчаяние“, „Поп, вале, дама“,
„Знак за незаконороденост“, „Оригиналът на Лаура“, „Лолита“. Сега дойде ред на
„Виж Арлекините“, своеобразно завещание на Набоков, последният му издаден
приживе роман през 1974 г., който измамно напомня за автобиография –
застаряващият писател Вадим Вадимов си припомня красивите си съпруги, ведрите
дни, прекарани на Лазурния бряг, Париж и емигрантското общество… Джон Ъпдайк
заявява: „Набоков пише проза по единствения начин, по който тя трябва да се
пише – с превъзнесеност!“ Романът е написан на английски, преведен е съвършено
от Весела Прошкова и включен в чудесната поредица „Класика“ на „Фама“.
...