Катрин Макгий е от
Хюстън, Тексас. Учила е английска и френска литература в Принстънския
университет. За дебютния й роман „Хилядният етаж“, който се появява на
български със знака на издателство „Бард“ и в превода на Цветана Генчева, в
големите американски вестници се появяват оценки, че несъмнено тази дръзка жена
ще се нареди сред най-талантливите белетристи на хилядолетието. Предстои ви да
се срещнете с Ню Йорк, какъвто никога не сте го виждали. Сто години в бъдещето
– през 2118 година – той е град на иновациите и на мечтите. Една хилядаетажна
кула се издига в небето над Манхатън. Техническите нововъведения ще ни смаят
само в началните страници, после ще се убедим, че много по-интересен е живота на
хората от бъдещето, които по доста неща не се отличават от нас. Една красавица
с безупречна външност крие зависимост към опасен наркотик и към мъж, до когото
не е трябвало да се докосва. Безгрижният живот на друга дама също е съсипан,
тъй като предателство разрушава семейството й. Един компютърен гений, нает да
наблюдава денонощно момиче от горните етажи, се оказва оплетен в мрежа от
измами и лъжи. Дали наистина манхатънският елит след сто години ще изглежда
така – и на какво ще бъдат готови обикновените хора, за да постигнат
съвършенството, или с други думи, да се изкатерят на върха на кулата?
Възприемам „Хилядният етаж“ не просто като занимателна фантастика, а като
притча за илюзиите ни, че можем да бъдем съвършени, но в края на краищата
единствената абсолютна истина е, че всички сме грешни и крием срамните си
тайни. Струва си да помислим над всичко това, нали?
...