Художникът Христо Попов е един от малкото български деятели на Запад успял да направи равносметка на житейския си път и да я предложи на вниманието на поколенията чрез този автобиографичен очерк. "Рицарят с българската четка", както го наричат приятелите му е представял на света образа на България в течение на десетилетия. Големият успех на многобройните му изложби е на първо място успех на Родината му (с главна буква!) и новите му приятели, спечелени чрез трибагрената четка, стават и остават приятели на България. Той разказва живота си като
интересна приказка гледана през розови очила. Като мото на неговия живот изповядва религията на оптимизма изразена в българската поговорка "всяко зло за добро". Преминава многократно препятствия и граници, преплува морета и океани, катери се по назъбените върхове на няколко професии, печели скъпо платен житейски опит и много приятели от най-различни народности, вяра и политическо верую. И накрая може да се върне когато иска в страната, която обича повече от всичко друго.
Христо Попов не се двоуми да постави на първо място гледката към старопрестолното Велико Търново от височините на Арбанаси пред красотата на екзотичното Рио де Жанейро или пленителната планинска прелест на Санта Фе в Ню Мексико, където се е закотвил сега. Последните му десетина изложби са кръстени справедливо "Слънчева България". Те са творбите на един слънчев художник и непоправим оптимист.