Поетът пее за воините, за мъжете, бързоноги и богоравни. Думите му са като копията им, остри и жестоки. Песента му е прослава на гнева. Гласът му заглъхва, когато погледът му се насочва към жертвите на войната. За тях няма слава, няма безсмъртие. Има само болка.

След десет години на обсада Троя най-накрая е паднала. Посред нощ една жена се събужда и открива, че свидният й град е обхванат от пламъци. Съдбата й, както и тази на другите троянки, вече е в ръцете на гърците. Писъци изпълват мрака.

Нейната история е само парченце от мозайката, която създава Натали Хейнс...