След 10 ноември 1989 г., като изведнъж проговорил глухоням човек, журналисти и медии, освободени от партийната цензура, започнаха да разказват за тайните и смъртите през 45-те години „народна власт“, за трагедиите по времето на социализма. Но тъй като архивите бяха още заключени и недостъпни, въображението на авторите често беше далеч от истината.
Силата на тази книга е в нейната документалност. Историите в нея са здраво стъпили върху архивите на МВР, разкази на очевидци, както и на факти, издирени от други автори.