Навярно най-цитираното и
обичано изказване на Гарсия Маркес из цяла Латинска Америка е, че без значение
колко е преуспял, той никога не ще забрави, че е едно от шестнайсетте деца на
телеграфиста от Аракатака. Когато за първи път чува тези думи, баща му Габриел
Елихио избухва в ярост. Бил е телеграфист съвсем кратко време, вече е
професионален лекар, поет, а също и романист. Отношенията между баща и син са
сложни, драматични, Маркес много повече обича дядо си, когото нарича Полковника
и е първообраз на някои от най-колоритните му герои. В края на август 1984 г.
Маркес е написал вече над двеста страници от общо планираните шестстотин, които
ще представляват знаменития му роман „Любов по време на холера“. Обобщава
сюжета в едно изречение: „Разказ за мъж и жена, които отчаяно се влюбват, но не
могат да се оженят на двайсетгодишна възраст, понеже са твърде млади, а не
могат да се оженят и на осемдесетгодишна възраст, след всички житейски
превратности, понеже вече са прекалено стари.“ Твърди, че творбата е много
рискована, тъй като е създадена според похватите на масовата култура:
вулгарност на мелодрамата, сапунената опера и болерото. Може би затова решава
да върне действието назад във времето. На 13 декември 1984 г. Габриел Елихио
Гарсия внезапно умира в болницата „Бокагранде“ в Картахена. Писателят със
световна слава се оказва глава на многочислено семейство. Травмиращите моменти
намират място в ръкописа и сапунената опера става трагедия. За него този роман
винаги е бил размисъл не само за любовта, но и за смъртта, макар след
присъждането му на Нобелова награда любовта да излиза на първи план. Ето една
знаменита сентенция от романа: „Възрастните имат смъртта, а младите – любовта;
но смъртта идва само веднъж, а любовта – много пъти.“ . Действието се развива в
караибски град между 70-те години на XIX век и началото на 30-те години на ХХ век. Организиран
е около сексуален триъгълник: аристократичния Хувенал Урбино, болезнено
отегчителния чиновник Флорентино Ариса и красивата новобогаташка Фермина Даса.
Първото българско издание е на „Народна култура“ в превод на Тамара Такова.
През 2007 г. излиза и филма на режисьора Майк Нюъл с Хавием Бардем в главната
роля. Дълги години творчеството на Маркес беше табу в България, тъй като
издателите ни се бяха опитали да излъжат неговия импресарио за тиражите. Едва в
последните години „Лъчезар Минчев“ преодоля забраната и направи последователно
издания на „Хроника на една предизвестена смърт“, „За любовта и други демони“,
„Дванайсет странстващи разказа“. За първи път се появи последния му роман „Спомен
за моите тъжни проститутки“. Очакваме с нетърпение и новото издание на „Сто
години самота“, което според преводачът Румен Стоянов за първи път ще е
интегрално. Достойно място сред тези заглавия заема прекрасното издание с
твърди корици за прекрасния роман „Любов по време на холера“. В предговора си
към старото издание писателят Владимир Зарев казва: „В творчеството на Маркес
се потъва като в море – една развълнувана безкрайност от видения и случайности,
в която се изисква храброст, за да оцелеем.“ Нека се въоръжим с тази толкова
необходима ни във времената, в които живеем, храброст и да отворим вълшебната
книга за любовта, смъртта и красотата.
...