Написан в традицията на най-добрите латиноамерикански автори като Исабел Алиенде, „За жените и солта“ преплита историческите събития с личния избор и поставя важни въпроси: за семейните тайни и за случайността, на която сме подвластни всички.

Куба, 1870 г.

В бунтовно за острова време Мария-Исабел е единствената жена, работеща заедно с мъжете в една от тютюневите фабрики. Тя се влюбва в мъжа, който чете на глас на работниците, а думите му посяват в сърцата им копнежа за свобода, равенство и справедливост.

В наши дни в Маями

Оплетена в паяжината на наркотичната зависимост, Джанет се бори с несигурността коя е и къде е мястото й в този свят. В живота й случайно се появява малко момиче, чиято майка е арестувана от имиграционните. Самата Джанет е дъщеря на кубински имигранти, но не познава добре историята на семейството си.