Гледната точка на Бъртън Рембранд към живота е неразбираема за възрастните. Това е гледната точка на едно осемгодишно момче. Родителите и учителите говорят език, който той не разбира. Това е историята на Бърт, написана от самия него с молив върху стените на Тихата стая в Детския рехабилитационен център. Там попада, след като е изразил парещите си чувства към едно момиче от съседния клас. Историята започва така: когато бях петгодишен, се самоубих ...
В тази преоткрита модерна класика на "един от любимите съвременни френски писатели" (Тайм), Хауърд Батън предава с изумително проникновение и необичаен език разказа на едно психически затормозено - или може би напълно нормално - момченце, откриващо за първи път границите на любовта и живота.