Ние не само сме сътворени по образа на нашия Творец. Призвани сме от Него към обожение – теосис. Ние се доближаваме до Твореца единствено като творци. Творци на Неговата воля, творци на всеки миг от живота си. Днес ние и на творчеството сме придали някакъв трафаретен, шаблонен смисъл. Творчеството не се състои единствено в това да пишеш книги или да рисуваш картини, или да правиш филми. Не. Творчеството е непрестанното претворяване на едно нещо в друго, по-добро – болестта в здраве, тъгата в радост, мрака в светлина, невидимото във видимо, злото в добро, омразата в любов. Всяко издигане нагоре е творчество, а липсата на творчество неизбежно свлича надолу. Самата Литургия е творчество и ни учи на творчество, защото по молитвите на целия Божи народ Светият Дух претворява хляба и виното в тяло и кръв на Христос. Както ужасът, страхът, нещастието, когато са поставени в ръцете на Христос, се претворяват в Негова воля, в Божий промисъл, в Божие изпитание за нас и тяхното смъртоносно жило е изтръгнато.