В своята лирична и елегантно написана автобиографична книга „Черно мляко” Елиф Шафак разказва за борбата между изкуството и дълга на жената да бъде майка, която започва да преживява още преди да се омъжи. След раждането на първото си дете писателката изпада в тежка следродилна депресия. По думите й тази депресия я откъсва от единствената страст в живота й, която дотогава е поставяла над всичко – да пише художествена литература.

В „Черно мляко” Шафак говори за въображаем „харем от шест малки жени” или дребни Палечки, които по това време открива, че живеят вътре в нея. Всички тези Палечки са проявления на различни аспекти на личността й, които се борят една с друга за надмощие. „Вече познавах четири от тях”, пише тя. „Другите две срещах за първи път. Осъзнавах, че ако не беше извънредното положение – следродилната депресия, в която бях изпаднала – никога нямаше да ги видя в нова светлина и те щяха да продължат да живеят в тялото и душата ми, без изобщо да се слушат една друга, като съседи, които дишат един въздух, а никога не се поздравяват любезно”.