Легенда разказва, че една есен, когато жеравите отлитали на юг, един от тях се отделил от ятото, паднал на земята и замръзнал. Докато умирала, птицата с копнеж гледала към небето и от очите й се отронила сълза. Там, където паднала тя, поникнал чудният здравец.
В много езици името на здравеца произлиза от думата "жерав". Латинското му име е гераниум; думата "геранос" е гръцка и се превежда като "жерав"; някои изследователи твърдят, че това име е свързано с формата на плода на здравеца, който прилича на клюн на жерав.
Най-важното лечебно качество на здравеца е лечението на хипертония и диабет, което е потвърдено научно.